Решение № 14003 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15271/2018 г.

Решение № 14003 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15271/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – К. против решение № 244/19.11.2018 г. по адм. дело № 395/2018 г. на Административен съд – К. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО, чл. 69, ал. 2 КСО и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – С. Я., от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 244/19.11.2018 г. по адм. дело № 395/2018 г. Административен съд – К. е отменил решение № 2153 – 09 – 18/03.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – К. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 20.03.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с които на основание чл. 69, ал. 2 КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е върнал преписката на пенсионните органи за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст С. Я. е имал възраст [възраст]. Притежавал е осигурителен стаж към 31.12.2015 г. над 27 години, от които 2/3 действително изслужени по Закона за Министерството на вътрешните работи и общ осигурителен стаж [години]. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране Яначков не е бил служител в структурите на МВР, тъй като служебното му правоотношение е било прекратено през 2010 г. Пенсионните органи са приели, че заявителят не е отговарял на изискванията на § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО, тъй като към датата на искането за отпускане на пенсия не е заемал държавна служба по законите, изброени в чл. 69 КСО за придобиване право на пенсия. Отделно не са налице материалноправните основания по чл. 69, ал. 2 КСО за ранно пенсиониране поради липса на минимално необходимата възраст от 53 години. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО (ДВ, бр. 62/2016 г.) държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и др., придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените в разпоредбата закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. С преходната разпоредба на § 50 от ЗИД на КСО (ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) е предвидена възможност лицата по чл. 69 КСО, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж да се пенсионират независимо от възрастта им, упражнявайки това свое право до 31.12.2018 г. С разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61/2015 г.) отпада изискването за освобождаване от служба, съответно за уволнение или прекратяване на правоотношението. Преходните разпоредби на § 49 и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61/2015 г.) облекчават режима за пенсиониране и са благоприятни за осигурените лица по чл. 69 КСО. Предвид изложеното административният съд, законосъобразно е приел, че ответникът по касация като лице изпълнявало държавна служба по законите по чл. 69 КСО и отговарящо на условията за придобит специален и общ осигурителен стаж има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възприетото от законодателя разрешение, изразено в разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и 10 КСО, в сила от 01.01.2016 г. и в преходните разпоредби на § 49 и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, в сила от 15.08.2015 г., налага извода, че с приемането им се цели уеднаквяване на пенсионния режим на лицата от една и съща категория, изпълняващи и изпълнявали държавни длъжности по специалните закони по чл. 69 КСО, създавайки им равни права и избягвайки неравностойното им третиране. В този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния административен съд – виж решение № 5057/24.04.2017 г. по адм. дело № 2265/2017 г. на ВАС, VІ отд.; решение № 5279/26.04.2017 г. по адм. дело № 5963/2016 г. на ВАС, VІ отд.; решение № 2398/23.02.2018 г. по адм. дело № 97/2017 г. на ВАС, VІ отд.; решение № 4192/02.04.2018 г. по адм. дело № 7995/2017 г. на ВАС, VІ отд. и решение № 14475/26.11.2018 г. по адм. дело № 2113/2018 г. на ВАС, VІ отд. По изложените съображения атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие серия "К" № 0000028237/07.12.2018 г. възлизат на сумата от 600, 00 лева. Не са налице основания за тяхното редуциране. Същите са в съответстващ на правната сложност на спора размер. Съобразени са и с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение