Решение № 5709 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2009 г.

Решение № 5709 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Община Варна, представлявана от кмета на общината против решение № 775 от 11.05.2009 г., постановено по адм. д. № 2051 по описа за 2008 г. на Административен съд Варна. Релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му в частта, с която община Варна е осъдена да заплати на "Стройкомплект - Варна" ООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 36 184.05 лв . Ответникът по касационната жалба "Стройкомплект Варна ООД" в писмено становище моли решението на Административен съд - Варна да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Варна е било образувано по предявения от "Стройкомплект" ООД Варна иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ против община Варна за присъждане на обезщетение в размер на 20771 лв, представляващи пропуснати ползи - лихвата върху сумата 266000 лв. определена като обезщетение за отчужден имот, собственост на ищеца, изчислена за периода от 27.V. 2005 г. до 15.08.2008 г. С оглед заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно - икономическа експертиза размерът на иска е увеличен на 49107.78 лв. С решението си съдът е приел така предявения иск за основателен и доказан до размер на 36 184.05 лв, до който размер го е уважил, а в останалата част до предявения размер, го е отхвърлил. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - липса на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно нормата на чл. 1 от ЗОДОВ общината отговаря за вредите, причинени на гражданите и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква, когато вредите са пряка или непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие - чл. 4 от ЗОДОВ. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът обосновава вредите като пропуснати ползи, а именно лишаване от възможност сумата 266000 лв, определена като обезщетение за отчуждената част от имота с влязлата в сила заповед № 1221 от 22.04.2008 г. на кмета на община Варна, да донесе банкова лихва, ако би била внесена като банков депозит в обслужващата банка, считано от 27.V. 2005г - датата на подаване на молба за отчуждаването. Твърди, че този неполучен депозит обосновава правния интерес от предявяване на иска и се претендира като обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. В диспозитива на решението съдът е приел, че искът е доказан по основание - дължи се обезщетение за причинени имуществени вреди - законна лихва по просрочено задължение в левове, дължимо в резултат на незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ на кмета на община Варна да се произнесе по молба за отчуждаване на имота на дружеството № РД-4-94-В/26.05.2005 г. Решението в обжалваната част почива на неправилно прилагане на материалния закон - чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Не се спори, че въз основа на влязъл в сила ПУП, предвиждащ разширение на уличната регулация на гр. Варна, част от имот, собственост на дружеството - ищец по делото подлежи на отчуждаване. Молба за започване на отчуждителна процедура за 258 кв. м. от УПИ I-701е била подадена през 2004 г., като междувременно отчуждителното мероприятие е било извършено. С нова молба № РД-4-94-В/104/26.V. 2005 г. дружеството е поискало от кмета на община Варна да извърши отчуждаване на част от имота, който вече е бил фактически завзет и върху него е изпълнено предвиденото разширение на уличната мрежа. Мълчаливият отказ по молбата от 26.V. 2005 г. е бил обжалван пред Окръжен съд Варна и отменен като незаконосъобразен, а преписката - върната на административния орган с указание за извършване на процедурата по чл. 209 о ЗУТ. Решението на Окръжния съд е оставено в сила с решение № 6999 от 02.07.2007 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 3408/2007 г. В изпълнение на влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна, кметът на община Варна е издал заповед № 1221 от 22.04.2008 г., с която на осн. чл. 209, т. 2 от ЗУТ е извършил отчуждаване на част от УПИ 701 в кв. 126Б с площ от 258 кв. м., за която е определил обезщетение от 266 000 лв., платени на дружеството на през м. юни 2008 г. Отчуждаването е придобивен способ в полза на общината, като правото на собственост върху отчуждавания имот се прехвърля от патримониума на физическото или юридическото лице в този на общината на датата, на която се изплати предвиденото обезщетение - чл. 29 от ЗОС. До този момент общината, макар и завзела имота, т. е. осъществяваща фактическата власт върху него, не е придобила собствеността. Лишаването на собственика от правото на ползване върху имота, макар и в нарушение на закона, подлежи на обезщетяване по гражданскоправен ред, а относно размера на обезщетението гражданският съд прилага установената практика съобразно чл. 31 от ЗС и ЗЗД. Макар мълчаливият отказ да е отменен по съдебен ред, отчуждаването, респ. получаване на обезщетение за него не е пряка и непосредствена последица от отмяната . Отчуждаването, макар в изпълнение на указания на съда, е извършено със заповед № 1221 от 22.04.2008 г., т. е. придобиване на правото на собственост от общината, има действие занапред и определеното обезщетение се дължи също занапред, а не със задна дата от момента на подаване на молба за извършване на отчуждаването. По тази причина иск по чл. 1 от ЗОДОВ може да се разглежда на фактическо основание, възникнало след момента на отчуждаването. До извършване на отчуждаването собственикът може да претендира вредите си срещу несобственик по гражданскоправен ред. Липсата на пряка причинно-следствена връзка между между отмяната на мълчаливия отказ и твърдените вреди води до неоснователност на иска, предявени на основание чл.-1 от ЗОДОВ. Освен това съдът неправилно е приел и че обезщетението следва да се присъжда като лихва върху сумата 266000 лв., считано от 26.V. 2005.г. - момента на подаване на молбата за отчуждаване. Обезщетението за отчуждаването в размер на 266000 лв. съответства на пазарната цена на имота към момента на издаване на заповед № 1221/2008 г. Липсват доказателства дали пазарната цена на имота към 26.V. 2005 г. е била същата., за са послужи за основа на определяне на търсеното обезщетение с иска по чл. 1 от ЗОДОВ. Неправилно също така съдът е приел, че искът намира правното си основание в просроченото задължение на общината. Просрочието е налице, когато длъжникът е в забава, а задължението следва да е определено по основание и размер, да е определена и датата на изпълнение. Вземането за обезщетението за отчужден имот възниква от момента на влизане н в сила на заповедта на кмета на общината по чл. 209 ЗУТ, а не от момента на подаване на молба за отчуждаване - 26.V. 2005 г. Предвид противоречието с материалния закон - чл. 1 от ЗОДОВ, решението на Административен съд Варна следва да се отмени, а делото следва да се реши по същество. Липсата на предпоставки по чл. 4 от ЗОДОВ, обосновава неоснователност на така предявения иск, същият следва да се отхвърлил. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение