Решение № 3452 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4378/2015 г.

Решение № 3452 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4378/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Василева Иванова, регистрирана като ЕТ с фирма "Весиво-И. Иванова" от гр. Бургас, срещу решение № 313/17.02.2015 г. по адм. д. № 1626/2014 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иванка Василева Иванова, от гр. Бургас, срещу ревизионен акт № 021400154/17.04.2014 г. на орган по приходите, потвърден с решение № 190/2.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас, с който при условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК са й определени задължения по ЗДДС за периода 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на 6 030.87 лв. и лихва 2 638.29 лв.; за периода 1.12.2010 - 31.12.2010 г. - 10 449.22 лв. и лихва 3 508.10 лв., за периода 1.12.2011 г. 31.12.2011 г. - 974.83 лв. и лихва 224.04 лв. и за периода 1.12.2012 г. - 31.12.2012 г. - 2 429.55 лв. и лихва в размер на 309.69 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: От събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че регистрирани по ЗДДС доставчици са издали фактури за извършени от жалбоподателката покупки на стоки. Представените по делото фактури не са подписани от получателя - едноличния търговец, но липсата на подпис не ги прави негодни да установят доставките. Издадените фактури са включени в дневниците за продажби и справките-декларации на доставчиците, те са начислили съответните данъци, поради което съдът приема, че са налице данни за осъществени реални доставки с получател жалбоподателката. Според съда, в тежест на ревизираното лице е да обори презумпцията относно приетото наличие на неотчетени приходи от реализация чрез търговския му обект на стоки, получени по неосчетоводени фактури. Настоящата инстанция намира, че решението на първо място е постановено при съществено нарушение на процесуални норми: Призовката до жалбоподателката за проведеното съдебно заседание не е подписана от лично от нея, а от продавач-консултант, което е нелогично, след като призовката е връчена на адрес, посочващ етаж 3-ти и апартамент 9-ти. Пред касационната инстанция са представени доказателства за проведено болнично лечение за периода 10.11.2014 г. - 17.11.2014 г., за назначени изследвания за периода до 28.11.2014 г. и за повторна хоспитализация на 28.11.2014 г. Тези данни сочат на недостатъчна възможност за жалбоподателката да организира правната си защита на проведеното на 21.11.2014 г. съдебно заседание. Освен това делото е решено в едно съдебно заседание, без съдът да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК и да укаже на жалбоподателката, че не сочи доказателства за твърдените в жалбата й обстоятелства. Така съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е дал указания за доказателствената тежест и за установяване на твърдени в жалбата обстоятелства, решил е делото в едно съдебно заседание, а в мотивите е приел, че презумпцията за вярност на установените от данъчните органи фактически констатации не е оборена. Настоящата инстанция намира, че съдът не е осигурил процесуална възможност на жалбоподателката да осъществи насрещно доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства. Първоинстанционният съд е допуснал и друго съществено нарушение на процесуални норми, като не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. В мотивите на обжалвания съдебен акт няма детайлна преценка на заключението на вещото лице, чиито констатации са в противоречие с тези на органа по приходите. Според заключението на вещото лице, освен че фактурите не са осчетоводени при жалбоподателката, при доставчиците липсват конкретни доказателства за ползван и осъществен от тях транспорт, както и каквито и да са доказателства за предаване на стоките. Това е в противоречие с мотива на съда, че транспортът е осъществен от доставчиците, което се подкрепя от счетоводните им регистри . За твърдяната като доставена стока на нито една фактура няма подпис на получател, което разколебава изводът на съда за извършена реалната доставка. На практика в съдебния акт липсват мотиви по съществото на спора, както и конкретни фактически констатации. В съдебното решение няма съждения защо е прието наличието на укрити доходи, което да обоснове правното основание на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При разрешаването на спора, с който е бил сезиран, съдът е изложил общи мотиви, свеждащи се до принципни разсъждения, без да е посочено значението на доказателствата за разрешаването на спора. Необосновано съдът е кредитирал извода на органа по приходите, че стоките по процесните фактури са доставени и след като няма излишък и липси, то тези стоки са използвани за последващи облагаеми доставки, от които са реализирани приходи, приети за укрити. Фактът на реално извършени доставки не е установен поради допуснати от съда процесуални нарушения. На последно място, съдът не е обсъдил и данъчната основа, приета за облагаема, което с оглед твърдените обстоятелства би могло да сочи на друга, различна от приетата от ревизиращия орган данъчна основа. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение е налице твърдяното в касационната жалба основание за касирането му - допуснати съществени процесуални нарушения. Всъщност в мотивите на съдебния акт, както вече се отбеляза, няма направени фактически констатации по всички оспорени доставки, съобразно всеки доставчик и фактура. При липсата на фактически констатации съдът не може да провери материалната законосъобразност на решението. Касационната инстанция обаче е инстанция по прилагане на правото. Тя се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти, които в настоящия съдебен акт липсват. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва коректно и в пълнота да установи фактическата обстановка, като анализира всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и да даде указания на страните по тежестта на доказване в процеса. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,