Решение № 13576 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2018 г.
ВАСIII отделение14.10.2019 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92 от 08.05.2018 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на Административен съд - Сливен за 2018 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13576 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Д. Добрев и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 92 от 08.05.2018 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на Административен съд - Сливен (АС – Сливен) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена, на основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) да заплати на Добрев обезщетение в размер на 150, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Ареста – Сливен, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия; на пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на един час престой на открито на ден при престоя му в Ареста – Сливен при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода 19.09.2017 г. – 07.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 25.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът в останалата му част над присъдената сума от 150, 00 лв. до претендираната такава от 10000, 00 лв. е отхвърлен като неоснователен. С касационната жалба на Добрев съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в частта, с която искът му за обезщетение за претърпени неимуществени вреди над присъдената сума от 150, 00 лв. до претендираната такава в размер на 10000, 00 лв. е отхвърлен. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за присъждане на обезщетение за вреди да бъде уважен изцяло. Ответникът ГД "ИН" не представя писмен отговор по касационната жалба на Добрев. В представено преди съдебното заседание пред настоящия съд писмено становище твърди, че касационната жалба е неоснователна, а по същество моли решението, в обжалваната от Добрев част да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд Добрев не се явява, но се представлява от назначения му по реда на Закона за правната помощ процесуален представител, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се становище, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е приел наличието на вреди за Добрев при липсата на доказателства в тази насока, предвид което решението не кореспондира на събрания по делото доказателствен материал. Съдът не съобразил, че през нощта намалявали потребностите от санитарен възел, както и периода, в който задържаният е бил в арестното помещение сам и с друго лице. Обръща се внимание, че в хода на производството не били събрани доказателства за действително увреждане на здравето на Добрев. Твърди се, че доколкото не било налице незаконосъобразно поведение на служители от ГД "ИН" и нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, за това лице не било възможно настъпването на вреди. Съдът неправилно кредитирал свидетелските показания, които според този касационен жалбоподател не съответствали на останалите събрани по делото доказателства. Наред с така изложеното се изразява и становище, че периодът от време, през който Добрев е бил задържан обосновава извод, че вреди не са му причинени. По тези съображения се иска отмяната на решението в обжалваната от ГД "ИН" част и отхвърляне на иска. При условията на евентуалност се иска редуциране размера на присъденото обезщетение. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба не представя писмен отговор. В съдебно заседание я оспорва чрез назначения му от съда процесуален представител. В съдебното заседание пред настоящия съд ГД "ИН" не се представлява. Преди датата на провеждането му по делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт с характер на писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на подадената от ГД "ИН" касационна жалба и за неоснователност на подадената от Добрев такава. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Установеното по делото от фактическа страна въз основа на представеното становище от мл. експерт за главен надзирател в Арест – Сливен, показанията на разпитаните по делото свидетели и останалите писмени доказателства, приложени по делото, е дало основание на първоинстанционния съд да направи извод за частична основателност на предявения от Добрев иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него като следствие на условията в Арест – Сливен. Съдът приел, че администрацията на Арест – Сливен не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават лицата изтърпяващи мярка за неотклонение "задържане под стража", в това число Добрев. Хигиенните условия там не са отговаряли на санитарните изисквания за здравословен живот поради използването на пластмасови шишета за физиологични нужди, липсата на място за хранене, краткия достъп до течаща вода; липсата на достъп до дневна светлина и чист въздух, нередовното ползване на баня и то за кратко време. Така нарушена била разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС. Наред с това, не били осигурени условия за 8-часов сън поради непрекъснато включената луминисцентна светлина, което не отговаря на изискванията на чл. 84, ал. 2, т. 2 ЗИНЗС, а неосигуряването на престой на открито е в противоречие с чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Посочените условия, при които Добрев изтърпявал мярката за неотклонение, според съда, накърнили правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, а от администрацията на Арест - Сливен било допуснато нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и на чл. 3 ЗИНЗС. Въз основа на така приетото съдът направил извод, че условията, при които Добрев бил поставен довели до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността му, както и до физически болки и страдания, като по степен и интензитет създаденото му неудобство е такова, което да се квалифицира като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството". Предвид кумулативния ефект на посочените условия, съдът ги дефинирал като унизителни и нехуманни. Съдът отчел, че по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица довели до целенасочено поставяне на Добрев в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото му достойнство и до емоционални и физически страдания. Приел, обаче, че липсата на такава цел не може да изключи нарушението на чл. 3 КЗПЧОС. Взел предвид и това, че отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а и по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС е обективна. В допълнение съобразил и това, че за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е ирелевантно съществуването на обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите. В този смисъл приел, че за възникването на отговорността на държавата е без значение, че в Арест - Сливен няма място или изградено помещение за престой на открито и липсва възможност за обособяването на такова. В заключение съдът приел, че в случая негативните преживявания, физическият и емоционален дискомфорт на Добрев, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража", макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Арест - Сливен в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 ЗИНЗС, във вр. с чл. 240 от същия закон за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им. По подробно изложените в тази насока мотиви, съдът обосновал извод, че кумулативно са налице елементите на правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, с оглед на което приел, че предявеният от Добрев иск е доказан по основание. За определяне конкретния размер на обезщетението съдът се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Затова, като отчел установеното по делото от фактическа страна и периода на исковата претенция, тоест времето, през което Добрев е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето (физическо или психическо), съдът приел, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150, 00 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 10000, 00 лв. – искът бил отхвърлен. Отделно от това, съдът направил извод за основателност на претенцията на Добрев за присъждане на претендираната законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 25.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при подробно изяснена фактическа обстановка, а крайните изводи на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Сливен е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от Добрев искова претенция във връзка с неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия; на пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на един час престой на открито на ден при престоя му в Арест – Сливен за периода 19.09.2017 г. до 07.11.2017 г. Предвид това е определил по справедливост обезщетение, на основание чл. 52 ЗЗД до размера на 150, 00 лв. от претендирания размер от 10000, 00 лв., ведно с лихвата, считано от 25.01.2018 г., който извод се споделя от настоящия състав. Неоснователни са оплакванията на ГД "ИН", че от приобщените по делото доказателства не се установява настъпването на твърдените от Добрев неимуществени вреди във връзка с посоченото по - горе. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на арестните помещения в Арест - Сливен в тази насока съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата. С оглед приетото и установено по делото и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, обосновано може да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Добрев във връзка с посочените условия в Ареста - Сливен надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на Арест - Сливен е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия; на пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението, липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на един час престой на открито на ден са причинили дискомфорт и неудобства на Добрев като задържано лице, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Ето защо, правилно е прието от съда, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Исковата претенция правилно е възприета като доказана по основание. Неоснователни са и оплакванията на ГД "ИН" по отношение изводите на съда, основани на свидетелските показания. Последните кореспондират на установеното по делото въз основа на писмените доказателства, в това число представеното по делото становище от Арест – Сливен и не се установяват други причини да не бъдат кредитирани. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на Добрев и тези на ГД "ИН" относно размера на присъденото обезщетение. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Добрев, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 150, 00 лв. за исковия период от 19.09.2017 г. до 07.11.2017 г. ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е отчел кумулативното отражение върху Добрев на установените фактори на средата, характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, като така определено то е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от лицето неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл размерът му не се явява несъразмерен, несправедлив и занижен, нито завишен, и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Добрев. Неоправдано във връзка с определяне размера на обезщетението ГД "ИН" се оплаква, че съдът не съобразил времето, през което Добрев бил самостоятелно настанен в арестното помещение. Съдът е взел предвид фактите, свързани с броя лица в помещението и предвид изложеното в мотивите ги е съобразил при определяне размера на обезщетението. Наред с това, особено значение за неговото индивидуализиране има безспорният по делото факт, че за целия исков период на Добрев не е бил осигурен престой на открито, като наред с това пряко проветрение и осветление не е имало на помещението, в което е пребивавал. В допълнение, единственото движение, което е можел да осъществява е в арестното помещение, от него до тоалетната и банята, и обратно, както и по коридора при извеждане от помещението за телефонни разговори, свиждания или среща със защитници. Решението е правилно и в частта, с която съдът е присъдил обезщетението да бъде заплатено от ГД "ИН" ведно със законната лихва, считано от 25.01.2018 г. – датата на предявяване на исковата молба, така както е поискана, до датата на окончателното му изплащане. Предвид всичко гореизложено, решението е обосновано и е постановено при правилно приложение на материалния закон. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдените от двамата касационни жалбоподатели основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение