Решение № 14099 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2017 г.

Решение № 14099 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "В и К бунар" ЕООД моли да бъде отменено решение № 548/07.04.2017 г. по адм. д. № 2017/2016 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16002615008443-091-001/08.06.2016 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Поддържа, че чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО противоречи на практиката на СЕО и СЕС, която изисква да се извърши изследване налице ли е отклонение от данъчно облагане в случай на предоставени безлихвени кредити или при лихва по-ниска от пазарната. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане като бъде назначено вещо лице, което да изпълни поставената задача за определяне на пазарни лихви по предоставените заеми и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ако се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение над минималното поддържа, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № № Р-16002615008443-091-001/08.06.2016 г. на ТД на НАП-П., с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. - 2014 г. с лихви на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО поради увеличение на финансовия резултат с неосчетоводени приходи от лихви по предоставени заеми на Ф. В. и "Пробилдинг"ООД и не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 6228,12 лв с лихви по фактури на "Сти груп 2015" ЕООД и "ВП ауто-груп 2015" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на стоки и услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за ревизираните периоди. Обсъдил е възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Изводите на административния съд се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза не е намерило аналози на предоставените от ревизираното лице заеми на физическо лице и търговско дружество, и не е определило пазарната лихва за предоставените заеми. В съдебно заседание на 23.02.2017 г., когато е обсъдено и прието заключението на вещото лице, жалбоподателят е бил редовно призован и не се явил лично или чрез представител. Заключението е представено в срок на 15.02.2017 г. в деловодството, като жалбоподателят не е оспорил заключението на вещото лице, нито е поискал да бъде сменено. Съдът е дал указания на жалбоподателя по чл. 171, ал. 4 от АПК да представи доказателства в подкрепа на твърденията си за наличие на реално осъществени доставки и за размера на пазарните лихви. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Доводът, че съдът следвало служебно да смени вещото лице, което не е изпълнило поставената задача е неоснователен, след като жалбоподателят не се е явил в съдебното заседание за обсъждане на заключението и не е оспорил изводът на вещото лице за неизпълнимост на поставената задача. При тази фактическа обстановка законосъобразно съдът е възприел установените в ревизионното производство размери на пазарните лихви от ревизионната експертиза, която е изработена по метода на пазарните аналози като са използвани статистически данни от кредитни институции, банкови институции и търговски дружества. Използвана е и лихвената статистика на БНБ за отпуснати кредити от нефинансови предприятия, която се изработва въз основа на методика, публикувана на интернет страницата на БНБ, базирана на хармонизираната методология на държавите-членки от Еврозоната, установена с Регламент /ЕО/ № 63/2002 г. на Европейската централна банка от 20.12.2001 г., за нефинансови предприятия. Видно от приложение I към Регламента, раздел IV за изработване на лихвената статистика всеки месец националните централни банки следва да включват данни от 30% от потенциалната съвкупност по групи, за да гарантират представителност на статистика. В ревизионната експертиза са посочени диапазоните на лихвите по кредити между нефинансови предприятия, предоставяни от търговски дружества, по кредити, предоставени от банкови институции на нефинансови предприятия и по лихвената статистика на БНБ като предвид данните от банковата статистика пазарните лихви за отделните периоди са определени към минимума на диапазона на лихвените равнища за предоставени кредити между търговски дружества. В съответствие с процесуалните правила съдът е основал изводите за законосъобразно определени в РА неосчетоводени лихви по предоставените кредити от ревизираното лице на физическо лице - тютюнопроизводител и търговско дружество. Правилен е изводът на съда за законосъобразно приложение на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО в РА. Обосновано съдът е отхвърлил доводът за несъответствие на цитираната разпоредба с принципа за пропорционалност по чл. 5, ал. 4 от ДЕС. Цитираната от касатора съдебна практика касае различни във фактическо и правно отношение случаи и не е приложима в процесния казус за предоставени заеми от българско търговско дружество на българско физическо лице и друго българско търговско дружество. В областта на преките данъци, какъвто е корпоративния данък, прякото данъчно облагане е от компетентността на държавите-членки - т. 22 от мотивите на решението по дело С-72/09 на СЕС. П. съдът е приел, че свободата на договаряне на жалбоподателя не е ограничена от чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, който предвижда ред за облагане на неосчетоводени приходи от лихви, които е икономически обосновано да бъдат договорени. Решението в частта по ЗКПО като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗДДС решението също е правилно. Въпреки дадените указания от съда не са представени доказателства, потвърждаващи представените приемо-предавателни протоколи за доставка на работно облекло и извършен ремонт на багер в С.. Законосъобразен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на раздаването на работно облекло не може да установи от кого е доставено същото, след като липсват доказателства, подкрепящи приемо-предавателния протокол за доставка на работно облекло от "Сти груп 2015" ЕООД, а представените обяснения от служител на транспортна фирма се опровергават от данните за притежаваните от фирмата автомобили. Обосновано съдът е приел, че не е доказано извършването на ремонт на багер от "ВП ауто-груп 2015" ЕООД от С., след като посоченото от жалбоподателя лице транспортирало багера в двете посоки не е работник на посочената транспортна фирма, която не притежава МПС, с което се твърди да е транспортиран багера в двете посоки до и от С. Обосновано съдът се е позовал на решението по дело С-78/12, т. 37 и 38 от мотивите, като е приел, че добросъвестният получател по осъществена доставка е могъл да се снабди с документи, които да позволят категорично установяване на предаването на стоките от преките доставчици. Като получател на стоки жалбоподателят следваше да разполага с екземпляри от товарителниците за извършен транспорт, предназначени за него по чл. 51, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, каквито не са представени по делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 2082 лв за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,