Решение № 15852 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2011 г.

Решение № 15852 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София против решение № 1711/11.04.11 г. по адм. д. № 4228/10 г. по описа на Административен съд София в град в частта, с която по оспорване на Методи Стоянов Боянов Заповед № РД-18-15/17.03.10 г. е отменена относно предвижданията за поземлени имоти с идентификатори 46721.3851.911 и 46721.3851.910 и сгради с идентификатори 46721.3851.911.2 и 46721.3851.911.3 и преписката е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. С доводи за неправилност на решението в обжалваната му част на основанията по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяната му. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Стоичкова, надлежно упълномощена, с искане за присъждане на деловодни разноски. Ответникът Методи Стоянов Боянов чрез надлежно упълномощен процесуален представител, адв. Ножарова, излага становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Ответникът кмет на Столична община не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за страната решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. За да отмени по оспорването на Методи Стоянов Боянов Заповед № РД-18-15/17.03.10 г., издадена от Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, в частта досежно поземлени имоти с идентификатори 46721.38.51.910 и 46721.3851.911 и сгради с идентификатори 46721.3851.911.2 и 46721.3851.911.3, Административен съд София-град е приел, че в тази част административния акт е издаден в нарушение на материалния закон - чл. 43 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, изброяваща приоритетно източниците на данни за установяване границите на поземлените имоти. По отношение сградите с отделни идентификатори в поземлен имот 46721.3851.911 незаконосъобразността на одобрената със заповедта кадастрална карта съдът е обосновал с установявания относно обстоятелството, че сградата е в действителност една и следва да се отрази в кадастралната карта с един идентификатор. Касационната жалба, подадена с оплаквания за неправилност на обжалваната част от решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Основният касационен довод се свежда до спора относно избора на критерий за установяване границите на притежаваните от ответника по касационната жалба Боянов недвижими имоти. Становището относно приложимостта на критерия по чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри не намира опора в доказателствата по делото. Последните сочат на обстоятелства, въз основа които първоинстанционният съд е възприел обоснован и законосъобразен извод относно това, че регулацията по отношение собствения на оспорващия Боянов УПИ ХVII-163а, 163б, кв. 8, не е приложена. Изложените в тази насока мотиви съдържат подробен анализ на констатациите в писмените заключения на назначените по делото съдебно технически експертизи. Като не е приел становището на в. л. Христова, че регулационният план е приложен, съдът не е нарушил материалния закон, тъй като е възприел изводите си при обсъждане на останалите доказателства по делото, вкл. графичните приложения към заключенията. Следва да се посочи, че анализът на основното и повторното заключение налага извода за несъответствие между тях единствено по този въпрос и съдът е обосновал защо приема регулацията за неприложена. Обосновано, въз основа на този съответен на материалния закон правен извод, съдът е приел незаконосъобразност при определяне границите на поземлените имоти чрез смесване критериите по чл. 14, ал. 1, т. 2 и 4 от Наредба № 3/2005 г. Липсата на материализирани граници на имотите е обосновавала установяването им по действащия кадастрален план. Доколкото административният орган е ползвал този критерий, съдът е установил, че данните са по неодобрен, т. нар. "актуален кадастър" докато по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. действащ кадастрален план е влезлият в сила такъв. Безспорно установено е, че в поземлен имот с идентификатор 46721.3851.911 е налице една сграда, предвид което изводът относно незаконосъобразност на заповедта в частта, в която сградата е отразена с два идентификатора е също правилен и обоснован. Изложеното мотивира извода, че в обжалваната част решението е постановено в съответствие с материалния закон, при липсата на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и обосновано. Следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат, претенцията на пълномощника на ответника Боянов, адв. Ножарова, за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, тъй като по делото липсват доказателства, че такива страната действително е сторила в касационната инстанция. Така мотивиран, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение