Решение № 6964 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2021 г.

Решение № 6964 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от М. Р. от [населено място], община Провадия, чрез адв. П. И., против Решение № 1914 от 18.12.2020 г., постановено по адм. д. № 2132 от 2020 г. по описа на Административен съд – Варна. С него съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателя срещу Заповед № 3 Д/Д-В-П-ОЗ0/30.04.2020 г., издадена от Б. Й., действаща в качеството на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Провадия, с която е прекратено настаняването на детето Й. Р. в семейството на неговата баба по бащина линия и то е настанено спешно в приемното семейство на С. С. до произнасяне на съда с решение, съответно по чл. 30 и чл. 28 от Закона за закрила на детето. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане " – гр. Провадия, в писмен отговор оспорва жалбата, излагайки съображения, че бащата М. Р. не притежава необходимия родителски капацитет и с предприетата мярка за закрила интересите на детето са защитени по най- добрия начин. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебна проверка е постановеното Решение № 1914 от 18.12.2020 г. по адм. д. № 2132 от 2020 г. по описа на Административен съд – Варна. С цитирания съдебен акт първоинстанционният административен съд, след проверката на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 АПК, е приел, че Заповед № 3 Д/Д-В-П-ОЗ0/30.04.2020 г., издадена от Б. Й., действаща в качеството на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Провадия, с която е прекратено настаняването на детето Й. Р. в семейството на неговата баба по бащина линия К. А. и същото е настанено спешно в приемното семейство на г-жа С. С., е законосъобразна. Решението е правилно. За да достигне до този извод съдът е установил релевантните за спора факти, като е обосновал събраните по делото доказателства, поотделно и в своята съвкупност. По този начин правилно е изяснил спора от фактическа и правна страна, и е достигнал до извод, че оспорената заповед не страда от твърдените в жалбата до административния съд пороци. Обжалваната Заповед № 3 Д/Д-В-П-030 от 30.04.2020 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Провадия е издадена на основание чл. 30, ал. 2 и във връзка с чл. 29, т. 8 от Закона за закрила на детето. От данните по делото е установено, че настаненото при своята баба дете е взето насилствено от бащата, като същият, видно от подадения сигнал, е изпочупил стъклата на къщата и е нанесъл побой на своята майка К. А., вследствие на което е издадена и заповед за защита. Бащата е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК от 16.09.2020 г., издадено в МБАЛ "св. Анна" - гр. Варна, със 75% трайно намалена трудоспособност и диагноза " [диагноза]", живее в къща с обитаема една стая, в крайно неподходящи за отглеждането на дете битови и хигиенни условия, като самият той признава, че "краде" ел. енергия от електропреносната мрежа на улицата, без да съзнава опасността от това свое деяние и без доходи от редовна трудова дейност. Предвид приложените социални доклади и събрани доказателства досежно риска, който съществува за непълнолетното дете Й. Р., правилно първоинстанционният административен съд е констатирал, че е налице сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, която опасност, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето, е основание за настаняване извън семейството. И тъй като майката на детето трайно не полага и не желае да полага грижи за него, попълнила е и декларация, съдържаща съгласие за осиновяване, то е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 2 от закона. Обстоятелството, че желание да отглежда детето не е налице и при бабата по бащина линия, тъй като същата се страхува от лични посегателства от страна на своя син М. Р., безспорно поставя детето в риск и поради това предпоставя спешно същото да бъде настанено извън семейството му, в хипотезата на чл. 29, т. 8 от ЗЗДет., а именно- в приемно семейство. Първоинстанционният съд е извел правилна преценка, че са спазени материалноправните изисквания при издаване на процесната заповед и Дирекция "Социално подпомагане" е действала своевременно и в интерес на детето, извеждайки го спешно от семейството и възползвайки се от възможностите, които дава закона за настаняване в подходящо приемно семейство. С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред, разписана в хипотезата на чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет., са доказани. Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет., настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Прилагането на специалната норма на чл. 33, ал. 1 ППЗДет. изключва приложението на общия ред по АПК. Предвид изложеното, първоинстанционният съд мотивирано извежда липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт, като в конкретната хипотеза приема за неприложима нормата на чл. 26 от АПК. Съдът правилно е обосновал своите изводи и във връзка с основната цел при издаването на този вид административни актове - защита и охрана на интересите на детето, и всички доказателства и твърдения са обсъдени във връзка този интерес. Поради това, отхвърляйки жалбата срещу обжалваната по делото заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Провадия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,