Решение № 11807 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1172/2015 г.

Решение № 11807 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1172/2015 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Й. А., в качеството му на управител на "В." ЕООД, срещу решение № 2656 от 5.12.2014 г. по адм. дело № 3108 по описа за 2013 г. на административен съд - П.. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161300611 от 17.05.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 872 от 19.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. в обжалваната част. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - П. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161300611 от 17.05.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 872 от 19.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П.. Този акт е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.01.2007 г. до 31.12.2011 г. и с него на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на ревизирания субект е отказано право на данъчен кредит. Това право е по повод доставки, за които са издадени фактури от "К. Т. Т." ЕООД, "К. С." ЕООД, "А. ММ" ЕООД, "М." ЕООД, "К. С." ЕООД, "Д." ЕООД, "Д. 2006" ЕООД, "М. Д. П." ЕООД и "С." ЕООД. При съдебното обжалване оспорването е по повод отказаното право на данъчен кредит в размер на 37 430.37 лв. и лихви за просрочие. В мотивите на съдебния акт подробно е изложена фактическата обстановка по повод осъществяването на ревизията, а именно нейното възлагане, събирането на доказателства в това административно производство и възраженията на ревизираното лице. Освен това съдът е обсъдил фактите по повод отказаното право на приспадане на данъчен кредит конкретно по посочените доставчици с посочване на фактурите, издадени от тях, предмета формулиран в тях, счетоводното третиране на същите при ревизираното дружество и при прекия доставчик според събраните доказателства. Подробно е обсъдено и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана в съдебното производство. Основното касационно възражение е относно допуснати нарушения на съдебнопроизводствените правила, а именно необсъждане на всички доказателства по повод реалността на доставките, което е основният спорен момент. То обосновава и второто основно възражение, че той жалбоподателят не може да носи отговорност за действията на трети лица. Настощият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По отношение на всички конкретни доставчици съдът е изложил конкретни съображения относно издаването на фактурите, предмета на доставките, осчетоводяването им, начисляване на данъка върху добавената стойност, извършено плащане, евентуално осъществяване на последващи доставки. Съдът е отграничил предмета на доставките, с оглед на изискванията на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, а именно прехвърляне на правото на собственост върху вещта или извършване на услуга, съответно е преценявал наличието на доказателства във връзка с тези два правнорелевантни факта, обосноваващи действително, реално осъществяване на същите. По повод на доставката от "К. Т. Т." ЕООД с предмет "извозване на дърва и трупи" правилно е прието от съда, че не се доказва реалното й осъществяване. По повод на счетоводното третиране на доставката и извършено плащане по нея съдът е обсъдил заключението по съдебно-счетоводната експертиза, но правилно е отчел че липсват конкретни данни относно предмета на същата. Не се установява от къде и за къде е трябвало да бъде извозването, какво количество дърва и трупи е извозвано, къде са съхранявани и как е станало предаването на същите. Не са представени и транспортни документи. По повод доставките от "К. С." ЕООД, за които са издадени пет броя фактури с предмет "работа с машини, оран, сеч и извоз на трупи, подготовка и лесо-култивационни дейности, оран чрез дисковане, изкореняване на пънове, сеч и извоз на временен склад", е прието, че също не се установява тяхната реалност. Подробно са обсъдени дадените обяснения от управителя на ревизираното дружество, заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно начисляването на данъка, плащането по фактурите и отчитането на направените разходи, съответно и приходи от последващи доставки. Според експерта е налице разминаване в датите на последните, които предхождат по време някои от процесните фактури. С оглед специфичността на доставките - конкретно посочените дейности не са ангажирани доказателства относно конкретното реализиране на същите. По повод доставките от "А. ММ" ЕООД, за което са издадени осем броя фактури с предмет "залесяване, подготовка и направа на ръчни тераси, попълване и залесяване на широколистни култури, лавандула цвят", съдът е посочил, че счетоводната документация на това дружество е иззета по повод образувано досъдебно производство. По делото не са представени договори за изкупуване, кантарни бележки, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и други такива документи, които биха обосновали преценка за реалното изпълнение на процесните услуги. Обсъдено е обяснението на управителя на ревизираното дружество, което не се явава достатъчно основание за приемане за доказани на правнорелевантните факти и конкретно относно "цвят лавандула". По повод доставките за залесяване не са представени приемо-предавателни протоколи. По повод доставките от "М." ЕООД, за което са издадени четири броя фактури с предмет "отглеждане на горски култури и лесо-култивационни дейности по протокол", съдът е обсъдил представен договор за поръчка от 2.03.2009 г. и четири протокола за приемане на извършени лесо-култивационни дейности. Същите не са кредитирани, понеже за възложител е посочено лице, което не е било на работа при ревизираното дружество към датата на съставянето им, съответно не могат да бъдат годни доказателства като антидатирани и съставени за целите на ревизията. По повод доставките от "К. С." ЕООД, за което са издадени 5 броя фактури с предмет "изкопни работи, работа с багер, почистване на площи, оран" съдът е констатирал, че не са събрани доказателства кой е осъществявал тези дейности. Не са представени договори за възлагане и приемо-предавателни протоколи, с които да са отчетени същите. Обсъдено е, че дейностите са били за земи от държавния горски фонд, на държавно горско стопанство - Харманли, което е било възложител. По повод доставката от "Д." ЕООД е отказано право на данъчен кредит, като тя е с предмет "залесяване и отглеждане на млади насаждения по протокол от м. 09.2009 г.", съдът е посочил, че документите по повод дейността на това дружество са иззети по повод образувано досъдебно производство. Впоследствие са представени такива от Специализираната прокуратура. Ревизираният субект, чрез управителя е дал обяснения. Не се установяват конкретни факти по повод залесяването върху обсъжданите 250 дка, а именно за мястото на залесяване, за посадъчния материал, както и за лицата, които са го осъществявали евентуално. Прекият доставчик няма трудови или граждански правоотношения с физически лица, които биха могли да реализират предмета на доставката. По повод доставката от "Д. 2006" ЕООД с предмет "избутване на пънове с диаметър до 60 см. с булдозер" е установена идентична обстановка по повод документацията на дружеството, която е иззета. Констатирано е разминаване между обясненията за изпълнението на същата ръчно при направен запис за машинно изпълнение. Дружеството, изпълнител, няма дълготрайни активи, респ. техника за изпълнението й. По повод доставките от "М. Д. П." ЕООД, за които са издадени два броя фактури с предмет "извършване на работа по протокол - допълване на горски култури" отново е установена същата обстановка по повод документацията на това дружество - изпълнител. Не се установява къде е извършвана процесната дейност и от кого, като не са представени приемо-предавателни протоколи. По повод доставките от "С." ЕООД, за които са издадени два броя фактури с предмет "добив на дърва" съдът е посочил, че не са представени договори и приемо-предавателни протоколи. Няма изготвена справка относно количеството добит материал и относно лицата, осъществявали услугата. Не са представени и превозни документи. Съдът подробно е обсъдил и отказаното право на данъчен кредит, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, по повод доставка от "П." АД, като е приел, че след като не е представена фактурата - оргинал, то данъчнозадълженото лице няма данъчен документ, респективно незаконосъобразно е упражнило това право. По повод фактури с предмет "строителни материали", по отношение на които е прието, че незаконосъобразно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, понеже не са представени доказателства същите да са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки и да са свързани с основния предмет на дейност на ревизираното дружество през ревизирания период. На същото правно основание е прието, че незаконосъобразно е упражнено правото на приспадане по повод доставки на дизел и автогаз, понеже по делото не се установява използването им във връзка с последващи доставки и по повод дейността на дружеството. Изложеното се отнася и по повод отказаното право на данъчен кредит по фактури с предмет бензин за лек автомобил, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установяват твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът подробно е обсъдил събраните доказателства и доказателствени средства - съдебно-счетоводната експертиза. Правилно е отграничен основният спорен момент - реалността на доставките, и са анализирани тези факти, относими към него. Заключението на съдебната експертиза установява счетоводното третиране на доставките при ревизирания субект, по което спор няма, като експертът подробно е посочил и относимите доказателства към всяка една от тях. Изложените в мотивите на решението правни изводи са правилни и съответстват на законовоустановените предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. Освен тях, самият механизъм на облагане изисква доказване на реалното осъществяване на облагаемите доставки, за да има реално облагане с този косвен данък. В този смисъл е националната практика и тази на СЕС, цитирана и обсъждана в обжалваното решение, което е в отговор на второто касационно възражение относно носене на отговорност за действия на трети лица. То като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, а и не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение