Решение № 242 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11432/2017 г.

Решение № 242 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11432/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Министерство на земеделието храните и горите представлявано от министъра на земеделието, храните и горите, срещу Решение № 1402 от 01.08.2017 г., постановено по адм. д. № 863 по описа за 2017 г. на Административен съд-П. С решението Министерство на земеделието храните и горите е осъдено да заплати на Н. Г. В. сума в размер на 600 (шестотин)лв., представляващо обезщетение за причинените му имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар във връзка с отменено наказателно постановление по нахд № 1867/2016 г. на РС - П. Наред с това, МЗХГ - С. е осъдено да заплати и сума в размер на 330 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски. Поддържа се становище, че МЗХГ не е пасивно лигитимирано да отговаря по така предявения иск. Алтернативно се поддържа, че направените разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателно постановление не са в пряка причинна връзка с отменения административен акт, каквото е изискването в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Излагат се съображения, че направените от ищеца разходи, представляващи заплатени разноски по обжалване на наказателното постановление не могат да бъдат квалифицирани като вреди от незаконосъобразен административен акт, нямат характер на вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, защото те са последица от сключения договор между клиент и адвокат, което е по взаимно съгласие между страните. Предвид липсата на предпоставките за реализиране отговорността по ЗОДОВ се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред настоящия съд процесуалния представител на касатора поддържа касационната жалба. Представя и писмена защита с която заявява, че касационната жалба е основателна. Ответникът по делто - Н. Г. В., не се представлява. Представена е писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение също за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С постановения съдебен акт, АС - П. е направил извод, че са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на Министерство на земеделието, храните и горите на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. B исковата молба до административния съд ищецът е посочил като ответник по иска по чл. 1, aл. 1 oт Закона за отговорността на държавата и общините за вреди Министерството на земеделието храните и горите. Претендирал е обезщетение за имуществени вреди, кoитo вреди ca мy били причинени oт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от Регионалния директор по горите П.. Основните доводи изложени в касационната жалба са относно постановено недопустимо съдебно решение, поради липса на пасивна процесуална легитимация за Министерство на земеделието, храните и горите като страна в процеса. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието, храните и горите, Регионалната дирекция по горите, е юридическо лице на бюджетна издръжка, структура на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Съобразявайки посочените разпоредби, Министерство на земеделието храните и горите не може да бъде ответник по предявения иск, а подаването на молбата срещу ненадлежен ответник води до неоснователност на иска и постановеното решение следва да бъде отменено. Искът предявен срещу ответник, който не е задължено за обезщетението по ЗОДОВ е неоснователен. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Юридическото лице в случая е Регионалната дирекция по горите гр. П., а не посочения ответник срещу когото се е развило съдебното производство. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва искът срещу кого трябва да се насочи, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията и от когото да се търси обезщетение. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник. В случая неправилно е прието, че се касае за надлежно насочена претенция, поради което изводите на съда за основателност на претенцията срещу посочения ответник са неправилни. Когато обаче искът е насочен срещу ненадлежна страна, която и не е правосубектна, тъй като няма качеството на юридическо лице то тогава той ще бъде недопустим и постановеното решение следва да се обезсили. В конкретния казус искът е насочен срещу юридическо лице, което не е задължено за обезщетението по този закон, както се посочи по-горе в мотивите и затова искът се явява неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение