Решение № 6808 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6952/2012 г.

Решение № 6808 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6952/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кроском Груп " ООД против решение № 1154/5.03.2012 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 6320/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Кроском Груп" ООД срещу ревизионен акт (РА) № 2001006688/5.01.2011 г., потвърден с решение № 925/3.06.2011 г., издаден на директора на Дирекция "ОУИ" и дружеството е осъдено да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1338 лева. Касаторът обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА относно непризнатия с него данъчен кредит по фактурите от "Уникредит Лизинг" АД и "ТМ Ауто" ЕООД. Твърди, че съдът неправилно е оценил фактите по делото в резултат на което е формирал необосновани изводи и е приложил неправилно материалния закон. С касационната жалба се представят писмени доказателства. Иска се отмяна на решението. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Жалбата е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. С РА, предмет на контрол пред административния съд в частта относно фактурите от "УНикредит Лизинг" АД и "ТМ Ауто" ЕООД е прието следното: Отказан е данъчен кредит на жалбоподателя по фактури, издадени му от "Уникредит Лизинг" АД по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 6067/12.10.2007 г. за лек автомобил марка "Тойота Ленд Круизър", 3,0 TD. Приходните органи са квалифицирали договора като такъв за оперативен лизинг и са приели, че липсват доказателства за използването на автомобила в икономическата дейност на лицето, поради което са му отказали правото на данъчен кредит по тези фактури на осн. чл. 70, т. 2 от ЗДДС. На същите фактически и правно основание приходният орган е отказал правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите от "ТМ Ауто" ЕООД, констатирайки, че предоставените услуги по тези фактури, респективно направените разходи от страна на жалбоподателя за тях са във връзка с въпросния автомобил, за който жалбоподателят няма право на данъчен кредит. Административният съд е възприел констатациите на приходния орган. Също така е отчел липсата на приложението към лизинговия договор, оборотната ведомост и справки за налични МПС. Изхождайки от съдържанието на погасителния план, съдът е приел, че се касае за лек автомобил с брой на местата-5. По фактурите от "ТМ Ауто" съдът е преценил като законосъобразен отказа на данъчен кредит, тъй като жалбоподателят не разполагал с оригинален документ за направените разходи, предвид обстоятелството, че сумата е заплатена от застрахователя, а не от жалбоподателя. Съдът е направил извод, че приходният орган законосъобразно е приложил чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както и правилно е преценил, че не са изпълнени условията на чл. 71 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав преценява като неправилен извода на съда, че в конкретния случай става въпрос за договор за оперативен лизинг. Видно от договора за лизинг е, че той е наименоват "Договор за финансов лизинг". В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че спрямо договора ще се прилагат разпоредбите за финансов лизинг съгласно чл. 342 и сл. от ТЗ. В чл. 9, ал. 1 от договора е договорено наличието на право за лизингополучателя при осъществяването на определени предпоставки, да придобие собствеността върху лизинговия обект. Видно от чл. 12, ал. 2, чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 18 от договора е, че всички рискове от увреда или погубване на автомобила са за лизингополучателя. Въз основа на посочените данни, настоящият съдебен състав преценява, че процесният договор за лизинг е такъв за финансов лизинг. От друга страна, видно от свидетелството за регистрация на автомобила, част I, приложено към касационната жалба е, че става въпрос за автомобил с брой на местата 7+1, т.е. автомобилът не е лек, съобразно определението за това, дадено в § 1, т. 18 от ДР на ЗЗДС. При тези данни, за да възникне за жалбоподателя право на данъчен кредит във връзка с лизинговите плащания и по доставените услуги за отремонтирането на автомобила от "ТМ Ауто" ЕООД, е необходимо да се прецени съобразно критериите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение по дело С-118/11, доколко автомобилът е придобит от жалбоподателя в качеството му на данъчнозадължено лице и заприходен ли е автомобилът като дълготраен актив в дружеството на жалбоподател. По тези два съществени за спора въпроса, съдът не е изложил мотиви. От друга страна, с касационната жалба са представени писмени документи, които следва да се обсъдят от съда след като се даде възможност на страните да изразят становището си по тях. По изложените съображения, решението на административния съд в обжалваната му част следва да се отмени, а вместо това делото се върне в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, при което съдът следва да изложи съображения по релевантните за спора обстоятелства. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд