Решение № 9606 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на сирийската гражданка М. А. Х., подадена лично и като законен представител на малолетните й деца А. А. М., А. А. М., М. А. М. и И. А. М.. Жалбата е подадена чрез процесуален представител адв. П. Китин и е против решение 4933 от 13.05.2025г., постановено по адм. дело 815/2025г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение, с което да отмени решение 2326/07.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя писмено заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково в производство по чл.85 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. А. Х. - гражданка на Сирия, подадена лично и като законен представител на малолетните й деца А. А. М., А. А. М., М. А. М. и И. А. М., срещу решение 2326/07.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на М. А. Х. и малолетните ѝ деца А. А. М., А. А. М., М. А. М. и И. А. М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Относно малолетните деца, на които жалбоподателката М. А. Х. е законен представител, административният съд е счел, че са спазени процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, като е изложил мотиви за това. Спазено било и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника било изискано писмено становище от ДАНС за жалбоподателката и децата й по молбата за предоставяне на международна закрила и такова било получено, съответно и взето предвид от издателя на оспорения акт. Административният съд е приел за правилен извода на административния орган, че искането на чужденката за предоставяне на международна закрила - статут на бежанец, е неоснователно. В тази връзка се е мотивирал, че в конкретния случай чужденката не е обосновала твърденията си за осъществено спрямо нея преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се обуславял извод и за осъществено спрямо молителката преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Съдът е отчел, че след напускането на чужденката и децата й на Сирия, в тази страна са настъпили нови събития, които обаче не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в страната. Съдът е анализирал справки на ДАБ за общото положение в Сирия и е приел, че възникналата ситуация на конфликт в началото на март 2025г. са е случил в крайбрежната провинция Латакия, както и в Тартус и Хама, в Западна Сирия. Приел е, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от сирийската държава. Прието е от съда, че съдържащите се данни в справките на Дирекция Международна дейност при ДАБ и информацията от медиите не дават основание да се приеме, че както към датата на издаване на оспорения акт, така и към момента на постановяване на съдебното решение, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут, като е приел, че по отношение на жалбоподателката и малолетните ѝ деца не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Не се установява те да са били изложени на и съответно за тях да съществува риск от посегателства по смисъла на посочените разпоредби. Изхождайки от бежанската история на жалбоподателката и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М. А. Х. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. Х. и малолетните й деца. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността им към определена социална група. Заявителката не е направила релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Видно от проведеното в хода на административното производство интервю на 06.02.2025 г., М. А. Х. е заявила пред интервюиращ орган, че е дошла в България с четирите си деца, а съпругът й бил в Германия от 3 години, но все още нямал предоставена закрила. Не притежавала документи за самоличност. До отпътуването си живяла в гр. Манбидж. Напуснала Сирия с децата си в края на м.юли 2024 г., нелегално, за Турция, където останали два месеца. На 29.09.2024г. влезли нелегално в България като един ден след преминаване на границата били задържани от полицията. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За първи път подавала молба за закрила. Споделила, че в държавата си по произход или в друга държава не била арестувана или осъждана, нямала проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не членувала в политическа партия или организация, нито участвала в религиозни организации, общност, секта. Напуснала Сирия заради войната, нямало сигурност, нямало училища за децата й. Сраженията продължавали и в момента. Поради честите престрелки хората се страхували за живота си и не излизали навън. Икономическото положение било лошо, всичко било много скъпо, не можела да издържа децата си. Съпругът й изпращал пари, но въпреки това пак не можели да живеят нормално. С роднините й в Сирия нямали проблеми. Родното й място в момента се контролирало от ТХШ. Лично не била виждала сражения, но се чували престрелки. Тя и семейството й не били пострадали от военните действия. Нямало заплахи към нея, нито към семейството й, не ѝ било оказвано насилие. Подала молба за закрила в България, защото страната й харесвала, била мирна и спокойна, имало сигурност. Искала да получи закрила и децата й да се образоват тук. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От страна на М. А. Х. липсват твърдения да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 8 и 9 ЗУБ, неотчитайки всички факти и обстоятелства по делото, особено що се касае до факта, че жалбоподателката и малолетните й деца живеят в гр.Манбидж, Северна Сирия, където ситуациите на военен конфликт били чести. С оглед на приетите по делото справки от ДАБ, от административния съд са анализирани конфликтите в страната и може да се направи извод, че тези конфликти са локални и представляват спорадичен проблем със сигурността, а не такъв, обхванал значителни територии от сирийската държава. Още повече, че и пред касационната инстанция не са наведени доказателства, които да установяват, че обстановката в цяла Сирия се утежнява с течение на времето. Налице са достатъчно данни, че ситуацията в Сирия непрекъснато се подобрява, макар и да е наситена с динамични събития. Представената в съдебното заседание пред касационната инстанция справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г. с вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. затвърждава, че броят на завръщащите се в Сирия лица расте, като повечето от лицата се насочват към провинции именно в Северна Сирия. В тази насока не може да се сподели твърдението в касационната жалба, че справките, предоставени от ДАБ във връзка с актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, не отразяват актуално събитията. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. По отношение на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане), установен от чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), неоснователно е твърдението на касатора, че връщането на жалбоподателката и децата й в държавата по произход ще бъде в нарушение на забраната за връщане. Установено е, че чужденката не е била принудена да напусне страната си на произход Сирия поради наличието на заплаха за живота или свободата й или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на приложените по делото твърдения на жалбоподателката, както и справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, поради което не се установява принципът "non-refoulement" да е нарушен. Относно твърдението, че на чужденката и децата й следва да се предостави хуманитарен статут в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени в справки с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на които се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. Касационната инстанция споделя тези доводи и счита, че се потвърждават и с оглед на представената в хода на делото справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС с вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е игнориран изцяло в административното и в съдебното производство фактът, че малолетните деца А. А. М., А. А. М., М. А. М. и И. А. М. представляват лица от узявима група по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Напротив в хода на административното производство е положено необходимото по закон усилие да се извърши преценка за най-добрия интерес на децата съгласно чл. 6а от ЗУБ, спазени са и процедурните изисквания на Закона за закрила на детето. Впоследствие административният съд е отчел това и е преценил, че най-добрият интерес на децата е те да бъдат със семейството си, вземайки предвид и изготвените доклади от социален работник при отдел Закрила на детето в Дирекция Социално подпомагане Харманли, в които е посочено, че в страната си по произход децата живеят в семейна среда и са обгрижвани. В подкрепа на това твърдение, от проведеното интервю на 06.02.2025 г., изрично жалбоподателката заявява, че в страната си по произход живеят с нейните майка, баща, двама братя и четири сестри. От така наличната информация по делото може да се формира заключение, че висшият интерес на децата, зачитане на правата на човека и на човешкото им достойнство няма да бъдат накърнени, а по-скоро ще бъдат съхранени при тяхното връщане в Сирия. По гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение