Решение № 16520 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2019 г.

ВАСVIII отделение04.12.2019 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 122 от 17.04.2019 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. дело № 131/2019 г, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Радианс" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-99-0381714 от 20.02.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА "Радианс" ЕООД с ЕИК ********* да заплати на НАП сумата от 200 лева, разноски за две съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16520 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 122 от 17.04.2019 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. дело № 131/2019 г. Със същото е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-99-0381714 от 20.02.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Радианс" ЕООД с ЕИК 123618900 е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" – апартаменти за гости "Лъки Пампорово", находящ се в к. к. "Пампорово", община Чепеларе, в частта, стопанисвана от "Радианс" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу процесната ПАМ. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Радианс" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на търговеца срещу оспорената заповед за налагане на ПАМ. Върховният административен съд – осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд – Стара Загора е била ЗНПАМ № ФК-99-0381714 от 20.02.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Радианс" ЕООД с ЕИК ********* е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" – апартаменти за гости "Лъки Пампорово", находящ се в к. к. "Пампорово", община Чепеларе, в частта, стопанисвана от "Радианс" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За установено от фактическа страна съдът е приел, че на 8.02.2019 г. служители на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са извършили оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - апартаменти за гости "Лъки Пампорово", находящ се в к. к Пампорово, общ. Чепеларе, стопанисван от "Радианс" ЕООД. В хода на проверката, в 15:45 ч., е установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговският обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. За извършената контролна покупка - нощувка в студио на стойност 120.00 лв., платени в брой от проверяващите, преди легитимацията, на лицето Е. Петрова - администратор, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство ЕЛТРЕЙД A300 S KL с ИН на ФУ: ED 234635 и ФП № 4423435 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Извършеното нарушение се доказва и от установените в повече средства в касата - 150.00 лв. и от обяснението на администратора Е. Петрова, че установената разлика се дължи на неиздаване на касови бележки. Констатираното неиздаване на касова бележка при извършена продажба, нерегистриране на всяка промяна в касовата наличност и липса на пълни дневни финансови отчети за определени дати са преценени като нарушения на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съответно като основания по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за издаване на оспорената заповед. Със същата са наложени принудителни административни мерки "Запечатване на обект" за срок от 14 дни, за търговски обект – апартаменти за гости "Лъки Пампорово", находящ се в к. к. "Пампорово", община Чепеларе, в частта, стопанисвана от "Радианс" ЕООД, и "Забрана достъпа до обекта" за същия търговски обект. За да отмени наложената ЗНПАМ, първоинстанционният съд е приел, че извършената проверка е била извършена на 16.02.2019 г. в 12.45 часа, а не както е отразено в оспорената заповед на 8.02.2019 г. в 15.45 часа. Счетено е, че допуснатата неточност или грешка е достатъчно основание за отмяната на оспорената заповед. Изложени са също така мотиви за липса на системност при извършване на нарушението предвид декларирания оборот на дружеството, както и доводи, че обект на запечатване съгласно наложената мярка трябва да е рецепцията, а не отделните апартаменти. В заключение, съдът е изложил мотиви, че при издаване на обжалваната ЗНПАМ, административния орган е нарушил принципа на съразмерност закрепен в чл. 6 от АПК, съгласно който административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъразмерни с преследваната цел. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е неизпълнението от ответника по касация на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ освен при изключенията по разпоредбата и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възпроизвеждат правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. Настоящият съдебен състав на ВАС, споделя изводите, направени от ВАС в определение № 6556/3.05.2019 г. по адм. дело № 3588/2019, касаещо предварителното изпълнение на процесната ПАМ, че описаните в заповедта факти отговарят на тези, констатирани при проверката и описани в протокол № 0381714/16.02.2019 г. Тъй като протоколът е цитиран с точен номер и дата в заповедта и е приложен към нея, следва, че датата 8.02.2019 г., посочена в мотивите на заповедта, вместо 16.02.2019 г. като дата на извършената проверка най-вероятно се дължи на допусната техническа грешка. В този смисъл не са нарушени правата на страната да се защити срещу процесната заповед. На следващо място приложената ПАМ съответства на целите на закона в рамките на административната принуда. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка на стойност 120,00 лв., не е издаден фискален касов бон, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При неиздаването на фискална касова бележка от регистрирано в обекта ФУ, или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/ правилно административният орган е приел, че създадената организация в обекта, води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. Приемането от съда, че от неиздаването на една касова бележа не може да се направи такъв извод е неоснователно и несъобразено с доказателствата по делото, тъй като в конкретния случай следва да се отчете и факта, че е установена разлика в касовата наличност, обяснена от администратора с неиздадени касови бележки. При така установеното правилно въз основа на изготвения протокол за извършена проверка приходните органи са направили законосъобразен извод, че не се отчитат действителните приходи от продажби на услуги, което води до отклонение от данъчно облагане, поради което като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. Неоснователни са и мотивите на първоинстанционния съд, обосноваващи тезата, че "обект" на запечатване следва да бъде само рецепцията, тъй като видно от доказателствата по делото, "Радианс" ЕООД стопанисва част от апартаментите и без запечатването им не би се осъществила целта на ПАМ. Административен съд – Стара Загора е достигнал до необосновани изводи, че в конкретния случай е нарушен принципа на съразмерност залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК. Както беше споменато по-горе в изложението, органите на приходната администрация действат при условия на обвързана компетентност, като при констатирано нарушение са длъжни да издадат съответната принудителна административна мярка. Мярката приложена при осъществен фактически състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС има за цел да предотврати и преустанови извършване на административни нарушения от посочения вид. Същата правилно е наложена от административния орган с оглед защита интересите на държавния бюджет за правилно отчитане на продажбите при определяне на публичните задължения. В тази връзка следва да се приеме, че процесната ЗНПАМ е постановена при правилно приложение на целта на закона и принципа за съразмерност. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Радианс" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-99-0381714 от 20.02.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което следва да бъде съобразено като размер с чл. 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за плащане на правната помощ. Съгласно чл. 24 от посочената наредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, поради което в полза на НАП следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в общ размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

1