Решение № 639 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10810/2008 г.

Решение № 639 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10810/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следва. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211к от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална митническа дирекция - Бургас чрез процесуалния му представител юрк. Кета Керенска - Гелова срещу решение на Административен съд-Бургас № 714 от 29.07.08 г., постановено по адм. д. № 592/08 г. по описа на същия съд, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 11/27.02.08 г., издадено от Началника на Митница-Бургас, мълчаливо потвърдено от Директора на Регионална митническа дирекция-Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречия с процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съществените процесуални нарушения, според касатора, се изразяват в произволно кредитиране на заключението на СТЕ без то да се подкрепя от други доказателства по делото. Материалната незаконосъобразност на решението се свежда до неправилно приложение на чл. 12, ал. 2 ЗДДС (отм.), изискващ доказателства за друго, а не предположения. Доколкото се касае до фири и загуби на товарите, поради механично разпиляване, отвяване или изпаряване, то доказването на тези факти следва да стане чрез документите, посочени в чл. 114, ал. 2 и 3 от Правилника за прилагане на закона за митниците (ППЗМ) във вр. с Наредба № 13а-10403/59 г. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено ППСПДВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС"-ЕАД-гр. Бургас не изразява становище. Началникът на Митница Бургас и Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК и е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 11/27.02.08 г., издадено от Началника на Митница-Бургас, мълчаливо потвърдено от Директора на Регионална митническа дирекция-Бургас, с което на осн. чл. 204, ал. 1, б. "а" от МК, чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ във вр. с чл. 114, ал. 1 и чл. 112, т. 5 от ППЗМ Пристанище Бургас е задължено да заплати ДДС в размер на 3 207.52 лв. заедно с дължимата лихва от датата на възникване на задължението - 19.07.07 г. до окончателното му погасяване. От фактическа страна е установено следното: На 30.05.07 г. е въведена и манифестирана в МП "Пристанище Център" с митнически манифест № 136/30.05.07 г. стока директно редуцирано желязо (насипно) - 5 050 300 кг. На 1.06.07 г. след окончателното разтоварване на кораба М (К "Мариано Лауро" и на осн. чл. 772 от ППЗМ е съставен Гентерален акт № 136, в който като действително разтоварено количество е посочено тегло, съответстващо на обявеното по представените коносаменти, а именно - 5 050 300 кг. Стоката е приета във временен склад, открит с разрешение № 4/8.02.99 г. на Митница Бургас с титуляр "Пристанище Бургас"-ЕАД - гр. Бургас. Разтовареното желязо е експедирано на партиди, като след натоварването му и претеглянето му е установено окончателно количество в размер на 5 016 320 кг., за което е дадено митническо направление "Транзит в страната". Митническият орган е приел, че установените разлики в по-малко с 33 980 кг., за които не е дадено допустимо митническо направление, представляват липси по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. За да отмени Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 73/31.10.07г, издадено от Началника на Митница-Бургас, Административният съд е приел, че в случая не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, а несъответствия и допустима грешка при измерването на стоката по метода на "драфт сървей" и при претеглянето на ж. п. вагоните. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на СТЕ, неоспорено от страните. Според това заключение, винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара-по газенето на кораба (драфт сървейы) и на ж. п. кантар. В международната практика е приета точност на метода драфт сървейы до 0.5% от действията на кораба, който в случая по данни на гентиращата фирма е 7073 тона и следователно нормалната грешка е до + (- 35365 кг. При измерването на ж. п. кантар за определянето на теглото на товара като разлика между теглото на вагона пълен и вагонната тара има повтаряща се системна грешка от около 0.14% от теглото на товара. Към него се прибавя и грешката във везната от + 30 до - 40 кг. Общо грешката при претегляне на ж. п. кантар е от 0.8 % до 0.21 % от теглото на стоката в минус. В случая, заейки броят на вагоните)96 бр. (може да се заключи, че би била нормална една разлика приблизително от 4800 кг. до 11520 кг. в по-малко. Общо грешката при измерването от "драфт сървей" и теглене на ж. п. кантар в цифри следва да се определи в границите от + 30565 кг. до - 46885кг и установената разлика в минус 33980 кг. е в границите на допустимото. Фактическата обстановка по делото е правилно установена и съдът е достигнал до правилни правни изводи. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата и кредитиране на заключението на СТЕ. Правилен е изводът на съда, че не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗМ. Не се касае и за случаите на отпадане на отговорността в хипотезите на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от ППЗМ. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и е приел, че са налице доказателства за друго. В мотивите на обжалваното решение липсва позоваване от страна на съда на цитираната правна норма и това е така, защото приложими в случая са нормите на действащия към датата на възникването на задължението - 19.07.07 г. норми на ЗДДС (обн. Дв, бр. 63 от 4.08.06 г. в сила от 1.01.07 г.). Водим от горното, Върховен административен съд, Първо отделение