Решение № 10846 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14206/2019 г.

Решение № 10846 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14206/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Станоев от [населено място], подадена чрез адв. С. Маркова, против Решение № 1805/02.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1842/2018 г., по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против Община Пловдив иск да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица в общината при осъществяване на административна дейност, свързана с установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор 56784.501.339, извършени в хода на процедурата по издаване на Заповед № 17 РД09-420 от 06.11.2017 г. на Кмета на Район "Северен" при Община Пловдив за Прокарване на временен път (в улична регулация между кв. 16 и кв. 18, в частта от о. т. 209 до о. т. 101 за транспортен достъп до УПИ 11-501.340, жилищно застрояване от кв. 16 по ПУП-ПУР с устройствени зони Жилищен парк "Марица север" гр. Пловдив по служебно изготвен проект на трасе за временния път от 07.02.2017 г. неразделна част от заповедта), и довели до незаконосъобразно забавяне на издаването й, както и заявения при условията на евентуалност иск срещу Община Пловдив да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица в Община Пловдив, довели до забавяне издаването на становище за установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор 56784.501.339. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира разноски. Ответникът - Община Пловдив, чрез процесуален представител с писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от Б. Станоев срещу Община Пловдив иск за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица в общината при осъществяване на административна дейност, свързана с установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор 56784.501.339, извършени в хода на процедурата по издаване на Заповед № 17 РД09-420 от 06.11.2017 г. на Кмета на Район "Северен" при Община Пловдив за Прокарване на временен път (в улична регулация между кв. 16 и кв. 18, в частта от о. т. 209 до о. т. 101 за транспортен достъп до УПИ 11-501. 340, жилищно застрояване от кв. 16 по ПУП-ПУР с устройствени зони Жилищен парк "Марица север" гр. Пловдив по служебно изготвен проект на трасе за временния път от 07.02.2017 г. неразделна част от заповедта), и довели до незаконосъобразно забавяне на издаването й, както и заявения при условията на евентуалност иск срещу Община Пловдив да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица в Община Пловдив, довели до забавяне издаването на становище за установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор 56784.501.339. Пред административният съд са разпитани двама свидетели и е назначена Съдебно-техническа експертиза (СТЕ). За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е основал исковите си претенции на твърдения за незаконосъобразни фактически действия, респ. бездействия на длъжностни лица в Община Пловдив, до които е изпратено искане за становище и съгласие в хипотезата на чл. 53 от АПК. В съответствие с ал. 3 и ал. 4 на същия член, процесната заповед е следвало да бъде издадена дори и съответните длъжностни лица в Община Пловдив да не са се произнесли в установения от закона 14-дневен срок (чл. 53, ал. 2 АПК), като това непроизнасяне се приеме за съгласие, когато се изисква такова. Всички действия, съответно бездействия, от които се твърди да са причинени вреди на ищеца, са част от производството по издаване на административния акт. Съдът е приел, че извършването на определени действия, свързани с установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор 56784.501.339, извършени в хода на процедурата по издаване на Заповед № 17 РД09-420 от 06.11.2017 г. на Кмета на Район "Северен" при Община Пловдив за прокарване на временен път, съответно бездействието на длъжностните лица в Община Пловдив, довело до забавяне издаването на становище за установяване на собствеността върху ПИ С идентификатор 56784.501.339 (в същата тази административна процедура), не могат да се квалифицират като незаконосъобразни действия или бездействия по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, доколкото връзката между правната норма и дължимото действие е опосредено от властническо волеизявление. Прието е, че обсъжданите действия и бездействия са правни, а не фактически. Изложени са съображения, че неизпълнението на задължения за волеизявление чрез непроизнасяне в срок, не представлява фактическо бездействие - основание за обезщетяване по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 и 2 АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване. Направено е заключение, че в случая не е налице една от кумулативно изискващите се предпоставки за ангажиране на отговорност, а именно - незаконно действия/бездействие, извършено при или по повод изпълнение на административна дейност. Поради изложеното съдът е отхвърлил изцяло претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди. Съдът не е обсъдил показанията на рзпитаните свидетели и заключението на вещото лице по СТЕ, защото е приел, че те по никакъв начин не променят възприетите вече изводи. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата и приложимата правна уредба като е приел, че в случая не са налице законовите основания за уважаване на предявения от Станоев иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е невиновна, обективна за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно действия/бездействие на длъжностно лице от Община Пловдив по повод изпълнение на административна дейност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че всички действия, съответно бездействия, от които се твърди да са причинени вреди на ищеца, са част от производството по издаване на административния акт. Извършването на определени действия, свързани с установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор 56784.501.339, извършени в хода на процедурата по издаване на Заповед № 17 РД09-420 от 06.11.2017 г. на Кмета на Район "Северен" при Община Пловдив за прокарване на временен път, съответно бездействието на длъжностните лица в Община Пловдив, довело до забавяне издаването на становище за установяване на собствеността върху ПИ с идентификатор 56784.501.339, не могат да се квалифицират като незаконосъобразни действия или бездействия по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, доколкото връзката между правната норма и дължимото действие е опосредено от властническо волеизявление. Правилно е посочено от административния съд, че в конкретният случай, може да се говори единствено за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е налице, когато административният орган не е изпълнил задължение за фактическо действие, което задължение произтича пряко от нормативен акт. Не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т. е. за издаване на административен акт. Неизпълнението на задължения за волеизявление чрез непроизнасяне в срок, не представлява фактическо бездействие - основание за обезщетяване по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 и 2 АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване. По делото не е спорно, че мълчаливият отказ не е обжалван. Правилен е извода на съда, че в случая не е налице една от кумулативно изискващите се предпоставки за ангажиране на отговорност, а именно - незаконно действие/бездействие, извършено при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което предявеният иск от Станоев правило е отхвърлен от административния съд. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение