Решение № 3855 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2015 г.

Решение № 3855 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационнa жалбa на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 7288 от 01.12.2014 г., постановено по адм. дело № 12482/2013 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 2041303523 от 19.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че РА е издаден от компетентен орган. Към касационната жалба са приложени Заповед № 1012.1 от 01.11.2012 г. на изпълнителния директор на ЦУ на НАП, Заповед № 479.1 от 29.04.2013 г. на директора на ТД на НАП - гр. С. и Заповед № РД-01-1354 от 01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. С.. Иска отмяна на обжалваното решение и делото да бъде върнато за произнасяне по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Х. И." ООД, чрез адв. Йорданова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустими, а по съществото - основателна, поради следното: За да прогласи за нищожен Ревизионен акт № 2041303523 от 19.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство не е възложено от компетентен орган. По делото е установено, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1208812 от 04.12.2012 г., изменена със ЗВР № 1302349 от 14.03.2013 г., изменена със ЗВР № 1303523 от 18.04.2013 г., издадени от Т. И. Т., и. д. началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. Съдът е приел, че по делото не е представена заповед за компетентността на издателя на ЗВР по чл. 112 ДОПК. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора поради следното: Неправилно съдът е приел, че Т. И. Т. не е овластен да възлага ревизии по чл. 112 ДОПК, тъй като по делото не са представени доказателства, че Т. И. Т. е определена за орган, който може да възлага ревизии, към 04.12.2012 г. - датата на издаване на първата ЗВР. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ЗВР е издадена от некомпетентен орган. Видно от представената от касатора Заповед № РД-01-1354 от 01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП С., Т. И. Т. - главен инспектор по приходите в сектор "Ревизии", и. д. началник сектор "Ревизии", е определена да издава ЗВР на основание чл. 112 ДОПК. Д. З. № РД-01-1354 от 01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП С. е подписана със запетая от друго лице, но по делото е представен болничен лист от 01.11.2012 г., издаден на Б. А. А. - директор на ТД на НАП - гр. С. и Заповед от 29.06.2011 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 8, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, чл. 32, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация е оправомощил Г. Щ. Т. - зам. директор на ТД на НАП - гр. С., при отсъствие на титуляра - Б. А. А., да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП - гр. С. Достигайки до други изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалваният акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховния административен съд, осмо отделение