Решение № 400 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2013 г.

Решение № 400 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Премиер шипинг сървисиз" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Капитан Петко воевода" № 25, представлявано от управителя му Валентин Борисов Банев, чрез адв. Златина Жотева - АК Варна, против решение № 895 от 11.04.2013 г., постановено по административно дело № 4876/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жабата му срещу ревизионен акт № МД-РА-018/12.09.2012 г., издаден от главен инспектор "Контролно- ревизионни дейности" към Община Варна, потвърден с решение № 4770/28.11.2012 г. на кмета на община Варна, в частта по т. 6 от РА, с която са му определени ДНИ и ТБО в общ размер на 19 465.35 лв. Касаторът оспорва решението, като неправилно - необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите, до които е достигнал съдът, са неправилни. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по жалбата - кметът на община Варна, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на материалния закон и административно производствените правила, както и че правилно е приложен чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ при определяне на данъчната основа за заплащане на ДНИ и ТБО. Според съда правилно е определена и разгърнатата застроена площ /РЗП/ на имота, съгласно чл. 11, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ. Предвид изложеното съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК предмет на съдебна проверка е законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146, независимо от това дали всички или само някои основания са посочени от оспорващия. В конкретния случай съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, не е проверил законосъобразността на акта на всички основания. Съдът не е изложил съображения относно липсата или наличието на реално предоставяне на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и останалите дейности, които се включват в ТБО. Съдът е приел, че РЗП на имота и данъчните оценки на имота са правилно изчислени, без да назначи и изслуша вещи лица, притежаващи нужните специални знания. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съгласно чл. 171, ал. 2 по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. Вещи лица, оглед и освидетелстване той може да назначава и служебно. Според чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая съдът е изобщо не е изложил съображения относно липсата или наличието на тези обстоятелства. Единствено е приел, че обжалваният акт е законосъобразен. По делото не е представена заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, липсват каквито и да е доказателства за реално предоставяне на услугите, за които се събира ТБО /договори за възлагане на дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, протоколи за свършена работа, фактури за извършени плащания и др./. Обстоятелството дали е налице реално предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъците и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период, е останало неустановено, тъй като липсват доказателства в тази насока. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 170, ал. 1 АПК - не е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, както и задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК - не е указал на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, а именно, че липсват доказателства за реалното предоставяне на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, така напр. не е представена заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, както и други доказателства за реално извършване на услугите по чл. 62, ал. 1 от закона - договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, протоколи за извършена работа, план-сметки, фактури за направени плащания и др. Допуснатото от съда нарушение е съществено и налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съдът е следвало да даде конкретни указания за представяне на определени доказателства, установяващи горните обстоятелства. Горното следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, вменяваща задължение на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. От друга страна съдът е приел, че РЗП на имота е правилно определена, както и че данъчната оценка е правилно изчислена, без да назначи вещи лица. Касаторът възразява срещу тези изводи на съда. Настоящата инстанция, доколкото не притежава необходимите специални знания и при положение, че не е назначена експертиза, не може да провери дали изводите на съда в тази насока са правилни. Тъй като в касационното производство е недопустимо назначаването на съдебна експертиза, такава е следвало да бъде изслушана в съдебното производство пред първата инстанция. В нарушение на чл. 171, ал. 2 АПК съдът не е назначил служебно съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертизи, в резултат на което е останал неизяснен въпросът дали действително правилно и при спазване на чл. 11, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ е определена РЗП на имота, както и дали правилно и съобразно с изискванията на Приложение 2 на ЗМДТ са изчислени и данъчните оценки на имота. Правилен е изводът на съда, че в случая ДНИ и ТБО следва да се изчислят на база данъчна оценка на имота, както и че РЗП следва да се определи съобразно правилата на чл. 11, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ, а не съобразно ЗУТ. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, съдът не е назначил необходимите експертизи, не е дал конкретни указания до ответника за установяване на фактическите основания за издаване на акта. Липсват конкретни указания за кои правно-релевантни факти ответникът не сочи доказателства. Поради това, при бездействието на тази страна, и в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Видно от данните по делото, останало е неизяснено дали правилно е изчислена РЗП на имота, дали правилно е изчислена неговата данъчна оценки, дали действително услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и услугите по останалите компоненти на ТБО, са били реално извършвани през процесния период, също така дали имотът на жалбоподателя попада в територията на населеното място, определена със заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, липсва самата заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, не е ясно дали такава заповед съществува. Съдът е отхвърлил жалбата, без да изложи съображения защо счита, че услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" "поддържане чистотата" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа" са извършвани реално на територията, в която попада имота на касатора. Не е указал на ответника, че следва да представи доказателства за реалното предоставяне на всички услуги. Не е установено налице ли са предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за освобождаване касатора от заплащане на някои от компонентите на ТБО. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 от АПК, като укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които се начислява ТБО. Съдът следва да назначи необходимите съдебни експертизи, заключенията по които да установят РЗП на имота и да определят данъчните оценки на имота за процесните периоди. Съдът следва да провери законосъобразността на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК, да изясни въпросите относно дължимостта на ТБО за процесния имот за съответния период като установи кои от услугите по чл. 62 от ЗМДТ са предоставяни реално от община Варна за този имот, след което формира и конкретни правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение