Решение № 17082 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2011 г.

Решение № 17082 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Живка Николова Мицева и Андон Алексов Мицев срещу решение № 1001 от 04.07.2011 г., постановено по адм. дело № 209/2011 г. по описа на Административния съд - Благоевград. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - физически лица, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Живка Николова Мицева и Андон Алексов Мицев против заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Петрич в частта относно границата между имот с идентификатор 56126.603.2195 и имот с идентификатор 56126.603.2194. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Жалбоподателите се легитимират като собственици, представяйки нотариален акт № 23, том I, дело № 70/1985 г., с който същите са признати за собственици на дворно място от 482 кв. м., заснето в плана като имот пл. № 2325, за който се отрежда парцел VII, кв. 186 по план на гр. Петрич. По делото е установено, че в регулационния и кадастрален план от 1958 г., парцел VII, кв. 186, е образуван от имоти пл. № 2324, 2326, 2894 и съществуващ общински път, като регулацията в парцела е приложена частично. В кадастралния план от 1971 г. приложената част от регулацията по плана от 1958 г. е заснета в границите на имот пл. № 2325, за който е отреден парцел VII - 2325, който е образуван от имот пл. № 2325 и придаваеми части от имот пл. № 3784. В последващия кадастрален и регулационен план на гр. Петрич от 1988 г. парцел VII - 2325, собственост на жалбоподателите, е заснет в границите на имот пл. № 2195 и за него е отреден парцел VI - 2195, с площ 440 кв. м. От заключението на вещото лице се установява, че границата между имоти 56126.603.2195 и 56126.603.2194 е материализирана с подпорна стена от каменна зидария, а претендираната от оспорващите граница минава през част от жилищната сграда в имот 56126.603.2194. Вещото лице е установило още, че границата между двата имота по одобрената кадастрална карта съответства на границата между парцели VII и VIII по регулационните планове на гр. Петрич от 1958, 1971 и 1988 г. Същата е в съответствие и с имотната граница по последния действащ кадастрален план на гр. Петрич от 1988 г. От доказателствата по делото не се установява процесната граница между имотите да е означена по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, поради което, както правилно е приел административният съд, същата е отразена правилно съобразно съществуващата на място материализирана граница, която съответства на действителните права на собствениците. Отразената в кадастралната карта граница съответства на документа за собственост на жалбоподателите, а именно нотариален акт № 23, том I, дело № 70/1985 г., съставен при действието на регулационния план на гр. Петрич от 1971 г. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК и решението на административния съд следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - второ отделение,