Решение № 169 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5953/2007 г.

Решение № 169 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5953/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (отм.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. С. Д. против въззивното решение на Софийски градски съд от 29.06.2007 г. по гр. д. № 900/2000 г., с което като отменил решение от 18.06.1999 г. по гр. д. № 6294/1996 г. на Софийския районен съд, с което са били уважени исковете на жалбоподателката по чл. 42, ал. 1, б. "б" ЗН и по чл. 108 ЗС, въззивният съд отхвърлил иска за обявяване за нищожно завещателно разпореждане в саморъчно завещание от 28.12.1995 г. на А. Д. А. в полза на ответника Д, обявено с протокол от 7.03.1996 г. по нот. дело № 233 от 1996 г. на нотариус при Софийския районен съд и иска по чл. 108 ЗС за признаване на право на собственост и предаване владението на апартамент, находящ се на мансардния етаж в сградата на ул. "А" № 16 гр. С.. Н. са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответниците С. С. Р. и В. Д. Р. процесуални правоприемници на починалия в процеса ответник Д. С. Р. оспорват касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. За да отхвърли иска за нищожност на направено в полза на ответника завещателно разпореждане със завещание от 28.12.1995 г., предявен на основание чл. 42, ал. 1, б. "б" ЗН, постановяващ нищожност на завещателно разпореждане, ако при съставянето му не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, изискваща саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписа трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания, въззивният съд се е позовал на изслушана по делото тройна съдебно - графологична експертиза на вещите лица И., Л. и Г., дали заключение след изслушване на свидетелските показания и на послесмъртна съдебно- медицинската експертиза за здравословното състояние на завещателката, че завещанието е написано и подписано от завещателката А. А. При този изход на спора относно валидността на завещанието съдът е посочил, че ответникът се намира в имота на правно основание - констативен нотариален акт № 170/1996 г., издаден на основание оспореното завещание, чиято доказателствена сила не е оборена, поради което иска за ревандикирането на имота също е неоснователен. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът е достигнал до правилни фактически и правно - обосновани изводи, досежно валидността на оспореното завещателно разпореждане по иска по чл. 42, ал. 1, б. "б" ЗН. Съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал - показания на разпитани свидетели, съдебно- медицинска експертиза за здравословното състояние на завещателката и няколко съдебно-графологични експертизи - единична и допълнителна на вещото лице Х., тройна експертиза на вещите лица Б., Х. и Х. и тройна експертиза на вещите лица И., Л. и Г., при което е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че завещателното разпореждане е валидно, написано е от завещателката и е подписано от нея, при спазване изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Съдът е изложил подробни съображения защо кредитира заключението на едната тройна съдебно - графологична експертиза и защо не кредитира заключението на другата тройна съдебно - графологична експертиза, като при извършения анализ, съдът е обвързал извода за валидността на завещанието по едната графологична експертиза с останалите събрани доказателства - свидетелски показания и данни за здравословното състояние на завещателката. Извода на съда, че почерка на завещателката е претърпял съществена промяна през последната година от живота на А. А. - завещанието е изготвено на 28.12.1995 г., а завещателката е починала на 5.02.1996 г. е обоснован от съда, както с констатациите на съдебно-медицинската експертиза (през м. март 1995 г. завещателката е претърпяла коремна операция с диагноза карценома сигме стенозис), така и със свидетелските показанията. Разпитани, свидетелите са установили, че А. е претърпяла счупване в областта на китката на пишещата ръка, имала е проблем и със зрението - пишела е с помощта на лупа, а при недобро зарастване на фрактурата, почерка несъмнено търпи промяна. Възможността почерка да се промени при наличието на тези обстоятелства не е била отречена и от тройната експертиза, дала заключение за неавтентичност на завещанието. Съдът е посочил, че другата тройна съдебно - графологична експертиза е ползвала най - многоброен сравнителен материал и е изготвена при съобразяване на доказателства за здравословното състояние на завещателката - медицинска експертиза и свидетелски показания. Формирано по този начин вътрешното убеждение на съда за валидността на оспореното завещателно разпореждане, установена от заключението на вещите лица И., Л., Г. се е осъществило при липса на процесуални нарушения. При обоснован и законосъобразен извод за неоснователността на иска по чл. 42, ал. 1, б. "б" ЗН, правилно съдът е отхвърлил и осъдителния иск за собственост на помещенията от мансардния етаж на къщата, завещан в полза на ответника. Ответника извежда материалноправната си легитимация за този етаж от валидното завещание и издадения въз основа на него констативен нотариален акт за собственост, чиято доказателствена сила не е опровергана. Същият се намира на правно основание в имота, при което искането за ревандикиране на имота е бил правилно отхвърлен от въззивния съд, с оглед изхода на спора по обуславящият иск. Настоящият съдебен състав намира, че неправилно въззивният съд, след като е отхвърлил иска за нищожност на завещанието по чл. 42, ал. 1, б. "б"ЗН, не е разгледал иска за нищожност на завещателното разпореждане по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на предмет по твърдението, че таванският етаж не отговарял на техническите изисквания за самостоятелен обект на собственост, приемайки неправилно, че двата иска са предявени в отношение на комутативност. Когато се претендират различни форми на нищожност, начина на съединяването на исковете се определя от естеството на твърдените пороци, а не от волята на ищеца. Установили се наличие на порок, които води до форма на нищожност, съдът не се произнася по останалите пороци, както е процедирал първоинстанционният съд. Въззивният съд обаче е отхвърлил иска за нищожност на завещанието на едно от претендираните основания, поради което е следвало да разгледа по същество искането за нищожност на другото претендирано основание, предявено в съотношение на евентуалност. Делото ще следва да се върне на въззивният съд, за да се произнесе по същество и този иск. Решението ще се следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен осъдителния иск за собственост, който се явява обусловен от изхода на спора по втория неразгледан иск за нищожност на завещателното разпореждане. При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.