Решение № 16886 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7199/2019 г.

ВАСVIII отделение11.12.2019 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 213 от 10.05.2019 г., постановено по АД № 156/2019 г. по описа на Административен съд Велико Търново. ОСЪЖДА Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на Б. Лазаров от [населено място], [адрес] разноски за касационната инстанция в размер на 2 120 лв. (две хиляди сто и двадесет лева). Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 16886 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7199/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново моли да бъде отменено като неправилно Решение № 213 от 10.05.2019 г., постановено по АД № 156/2019 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416002288-091-001/13.02.2017 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който на ЕТ "Б. Лазаров" - [населено място] е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 22 167,50 лв с лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Б. Лазаров с ЕТ "Б. Лазаров", редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор и молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04000416002288-091-001/13.02.2017 г. на ТД на НАП - Велико Търново за допълнително определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. на ЕТ "Б. Лазаров" - [населено място] в размер на 22 167,50 лв. с лихви след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е приел за неправилно определено началното салдо към 1.01.2008 г. на ревизираното лице поради непризнаване на приход от 50 000 лв. от продажба на багер. Посочено е, че са представени нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС, разписка за получаване на сумата от 50 000 лв., фактура, договор и митническа декларация за вноса от Германия на багера, като е изложил мотиви защо кредитира представените доказателства. Приел е за неправилен и подхода на органите на приходите относно непризнаване на декларирани данни по чл. 124 от ДОПК в една част, и признаването на такива данни в друга част. След извършена съпоставка на приходите и разходите на лицето първоинстанционният съд е установил превишение на приходите над разходите в размер на 29 119,54 лв, с което е обосновал крайния си извод за липсата както на основание за преминаване към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, така и за липсата на доход по смисъла на чл. 123 от ДОПК. С тези мотиви е отменил процесния РА. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент по делото в случая е дали при определянето на началното салдо към 1.01.2008 г. следва да бъде включена сумата от 50 000 лв., представляваща продажната цена по нотариално заверен договор за продажба на багер. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото са представени нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС от 27.12.2007 г., разписка за получаване на сумата от 50 000 лв. в брой, фактура, договор и митническа декларация за вноса от Германия на багера. Въпреки, че тези доказателства не са оспорени пред първоинстанционния съд от страна на приходната администрация, в открито съдебно заседание на 15.02.2018 г. е разпитан пълномощникът на купувача Митков, който е потвърдил подписа си под договора и разписката, размера на сумата, а също така е дал сведения за състоянието на багера и необходимостта на купувача от закупуването му. Предвид събраните по делото доказателства, изводите на съда са обосновани и правилни. Правилно е посочено в обжалваното решение, че обстоятелството, касаещо неоткриването на купувача на багера от органите по приходите в ревизионното производство, не представлява основание да се приеме недействителност на изповядана пред нотариус сделка, още повече че не е извършена служебна проверка на купувача за декларирани доходи, притежавани МПС и т. н. Съобразявайки горното, правилно съдът е преизчислил паричния поток на ревизираното лице за процесната година, включвайки в него горепосочената сума. Установеното от съда превишение на приходите над разходите в размер на 29 119,54 лева обосновава извод както за липсата на основание за преминаване към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, така и за липсата на доход по смисъла на чл. 123 от ДОПК, поради което съответно не е налице основание за определяне на допълнителни данъчни задължения. Изводите на органите по приходите в ревизионния акт в обратния смисъл са в противоречие с доказателствата по делото и закона. Незаконосъобразно е определена основата за облагане и размера на данъка за данъчен период 2008 г., при което обжалваното решение, с което процесният РА е отменен, е правилно. Предвид изложеното и при липса на поддържаните с касационната жалба отменителни основания, решението като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява искането от страна на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за касационната инстанция съобразно представения списък с разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение

Цитирани разпоредби

1