Решение № 3468 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2012 г.

Решение № 3468 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Милена Стоянова, против решение № 4472 от 31.07.2012 г., постановено по адм. дело № 10697/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменен отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-200-6500/3575 от 01.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/. Със същото решение е изпратена преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне, при съобразяване указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано. Ответникът - Добрин Фирков Банчев, в отговор на жалбата, оспорва същата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 4472 от 31.07.2012 г. по адм. дело № 10697/2011 г. на Административен съд София - град е отменен отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-200-6500/3575 от 01.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, и е изпратена преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне, при съобразяване указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в решението. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е немотивиран, тъй като в него били посочени две правни основания и не било ясно по кое от тях за кой имот е отказано финансово подпомагане. Освен това уведомителното писмо не съдържало мотиви и от съдържанието на трите таблици към него не можело да бъдат извлечени аргументите на административния орган за постановяване на отказите за финансиране. Същевременно административният съд е разгледал мотивите за отказа, изложени от ответника в първоинстанционното производство в негова молба от 09.03.2012 г. и в писмените му бележки, че отказът за финансиране бил въз основа на извършени административни проверки, основани на определен от Министерството на земеделието и храните специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г.", като част от заявените площи от жалбоподателя не попадали в тези площи. По това основание за отказа за подпомагане първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени процесуално нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не били събрани и служебно доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя в това производство. Базата данни за "Площите, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г." била изпратена, за да бъде използвана за извършване на окончателните кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2010 г. и не била задължителна, а била приета само, за да подпомага извършването на кръстосаните проверки. Като не били извършени допълнителни проверки при констатирани несъответствия в заявлението за подпомагане, това съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 28, ал. 2 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. Обжалваното решение е правилно. Следва да се посочи, че отказът за финансово подпомагане, обективиран в уведомителното писмо, е обжалван само в частта, в която е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/. По плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ е удовлетворено изцяло искането за подпомагане, с жалбата не е оспорено уведомителното писмо в тази му част, поради което уведомителното писмо като необжалвано в тази му част е влязло в сила и не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържал фактически и правни основания. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Неправилно е прието, че при посочени две правни основания в уведомителното писмо не било ясно по кое от тях за кой имот е отказано финансово подпомагане. Видно е от колони 3, 4 и 6 от таблицата на стр. 4 от уведомлението, че е декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. Същевременно отказът за финансово подпомагане е незаконосъобразен по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е заявил искане за подпомагане по 4 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 3,66 ха. Това са имот № 67338-63-2-2 с площ от 0,51 ха, имот № 04337-340-1-2 с площ 0,96 ха, имот № 04337-51-5-2 с площ от 0,25 ха и имот № 04337-74-1-1 с площ от 1,94 ха. А по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ е заявил искане за подпомагане за 2 броя БЗС с обща площ от 1,47 ха. Това са имот № 67338-63-2-2 с площ от 0,51 ха и имот № 04337-340-1-2 с площ 0,96 ха. По отношение на имот № 67338-63-2-2 с площ от 0,51 ха при извършени административни проверки не са установени нередности, поради което за него няма спор по делото. По отношение на имот № 04337-340-1-2 с площ 0,96 ха е прието от административния орган, че 0,32 ха от него е наддекларирана площ. Този извод е неправилен. Установено е от приетата по делото експертиза, че не е налице наддекларирана площ за този имот. Неправилното разчитане снимката за този имот се дължи на факта, че този имот е представлявал градина с разнообразен набор от култури, поради което се виждат тъмни петна - вероятно от овощни дървета и по-светли петна - вероятно от зеленчукови култури и др. Но целия имот е бил обработваем и след извършена проверка на място през следващата година целият имот е одобрен за подпомагане. Затова целият имот отговаря на условията за финансово подпомагане и в тази част отказът, обективиран в уведомителното писмо, е незаконосъобразен. По отношение на имоти № 04337-51-5-2 с площ от 0,25 ха и имот № 04337-74-1-1 с площ от 1,94 ха. Видно е от приложените към експертизата снимки и от удостоверение изх. № 461/26.03.12 г. на л. 64 от делото, за тези имоти има налице изместване на допустимия за подпомагане слой между този към момента на подаване на искането му за подпомагане на 26.03.2010 г. и определения нов допустим слой за подпомагане след подаване на искането му - предаден от МЗХ на ДФЗ с писмо от 21.06.2011 г. Видно е от посоченото удостоверение, че при подаване на заявлението за подпомагане заявените за подпомагане площи са попадали в допустимия за подпомагане слой, което се е променило след приемане на новия допустим за подпомагане слой. Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи. Съгласно същата разпоредба формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. Същият извод се извежда и от чл. 10, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от /изм./ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Целта на тези разпоредби е да бъде осигурена възможност обективно да бъдат индивидуализирани заявените за подпомагане имоти въз основа на графичния материал, ползван от административния орган. В случая след подаване на заявлението за кандидатстване едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Приетите "Допустими за подпомагане площи за 2010 г." представляват ново доказателство, което е от съществено значение за постановяване на административния акт. В нарушение на чл. 34, ал. 4 от АПК касационният ответник не е уведомен за него, не му е осигурена възможност да изрази становище по него, респ. касационният ответник не е могъл да уточни или частично измени искането си за подпомагане в частите, в които има изместване на посочените два блока земеделски стопанства, допустими за подпомагане към момента за заявленията му и след определянето на новите площи, допустими за подпомагане. Освен това касаторът се е основал изцяло на нововъзникналото доказателство, като не се е възползвал от възможността по чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. Затова процесуалното нарушение е съществено, тъй като, ако не беше допуснато, би могло административният орган да достигне до други изводи. Съобразно това обжалваният административен акт за тези имоти е незаконосъобразен. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,