Решение № 1512 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10818/2020 г.

Решение № 1512 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10818/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници" чрез процесуален представител срещу решение № 1009 от 31.07.2020 г. по административно дело № 704/2020 г. на Административен съд- Бургас, с което е отменена негова заповед № 4087/13.03.2019 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила се иска отмяната му, претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Д. Шопов чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я остави без уважение и му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на предвидената от закона форма – постановяване на писмен акт, но при неправилно приложение на материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС-Бургас е била заповед № 4087/13.03.2019 г. на директора на агенция Митници, с която на Шопов, заемал длъжността "митнически инспектор", с ранг II-ри младши в Митница Бургас е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр с чл. 7, ал. 1, т. 6, предложение последно от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за Митниците (ЗМ), считано от 15.03.2019 г., тъй като държавният служител е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Последното обстоятелство не е спорно, като в тази връзка е издадено Удостоверение, рег. № И-6550-25 от 5.03.2019 г. от Национална следствена служба, че срещу Шопов е било повдигнато обвинение на 30.12.2015 г. за извършено престъпление от общ характер и е образувано досъдебно производство по прокурорска преписка вх. № 374 от 2014 г., по описа на Специализирана прокуратура. Прекратяването на служебното правоотношение е основано на обективна невъзможност да се изпълняват служебните задължения извън хипотезите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл поради престъпление от общ характер. Обсъждането на законосъобразността при тази квалификация на основанието, съдът е счел, че е пряко обусловено от изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМ (ДВ, бр. 98/2018 г.), въвеждащо допълнително изкисване за лицето, заемащо длъжност митнически орган, да не е привлечено като обвиняем/подсъдим за престъпление от общ характер. В случая е прието, че привличането като обвиняем създава обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Съдът е приел, че обективната невъзможност предполага освен осъществяване на факти, водещи до невъзможност да се заема позицията, причините за това да не зависят от волята на страните. Промяната в изискванията е извършена съгласно закон, което безспорно е извън волята на участниците в процеса на формиране на служебното правоотношение и в този аспект е правилен изводът на съда за наличие на основание за прекратяване на служебното правоотношение на Шопов. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за значението на обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ от Конституционния съд на Република България. В решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че: "Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията. С оглед на даденото от Конституционния съд правно разрешение, правилна се явява преценката на първоинстанционния съд, че при решаването на висящия правен спор за материалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на настоящия ответник по касация следва задължително да бъде отчетен резултатът, постановен с решение на КС № 3 от 7.03.2019 г. по конституционно дело № 16/2018 г. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд изрично приема, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В мотивите към решението е посочено: "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат. "Следва изводът, че макар в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето да е въведено основно правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред", спрямо висящите производства е налице изключение от правилото. Изключението е имплицитно заложено в нормата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, буквата и духът на която предписват, че съдията трябва да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на Конституцията. Разумът, вложен в цитираните разпоредби на основния закон, е да не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на противоконституционни последици и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани правата на личността Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 400 лева, като същото не е прекомерно, с оглед касационния характер на производството и действителната правна и фактическа сложност на делото, в който смисъл е неоснователно възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, направено от процесуалния представител на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение