Решение № 354 от 14.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 327/2010 г.
ВКСIII наказателно отделение14.07.2010 г.докладчик Саша Раданова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 60 от 23.03.2010 г. по внохд № 17/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 354 от 14.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 327/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. С. К. против решение № 60 от 23.03.2010 г. по внохд № 17/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК основания. Иска се отмяна на въззивното решение и признаването на К. за невинен на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, алтернативно на което се иска делото да се върне за ново разглеждане без посочване на стадия, от който да стане това. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Неподалият жалба подсъдим Б. Ц. И. и защитникът му намират жалбата от защитника на Д. К. за основателна. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 28 от 19.11.2009 г. по нохд № 410/2009 год. на Л. окръжен съд, Д. С. К. и Б. Ц. И. са признати за виновни в това, че действайки като независими извършители, в качеството им на управляващи и представляващи "Каймекс" ООД (в ликвидация), с цел да избегнат плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 29 484.51 лв. - не подали годишна данъчна декларация за 2004 г., дължима по силата на чл. 51, ал. 1 ЗКПО (отм.), за което и на основание чл. 257, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 255, ал. 1, предл. първо и второ НК, са осъдени на по две години лишаване от свобода и на по 5 000 лв. глоба като и за двамата лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от по 3 години. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят причинените на държавния бюджет имуществени вреди от 29 484.51 лв. С обжалваното въззивно решение първоинстационната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон не съдържа доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 2 НПК - неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи, съобразно приетите за установени факти. Оспорването правилността на приемането на тези факти се отнася до дейността на съда по събирането и проверката на доказателствата, допуснатите при тази дейност неправилности се отнасят към касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, но и така разгледано оплакването е неоснователно. Без всякаква конкретика се твърди, че кредитираното и от двете съдебни инстанции експертно заключение на Ст. Ц., установяващо размера на дължимия данък било непълно, тъй като вещото лице било извършило "насрещни проверки само на някои от сделките" За правилността на експертния извод е без значение, по- нататък, че ползваните данни не са от "първични счетоводни документи" - такива не са били предоставени на вещото лице, било защото не са били съставяни, липсвали са, били са загубени или унищожени - а от другата налична при подсъдимите документация. Неотносими към делото са и твърденията в жалбата, че подсъдимият К не бил участвал в проверката на управляваното от него и от И. дружество, резултатът от която е бил отразен в изготвения данъчен ревизионен акт, както и че този акт не бил обжалван от ликвидатора на дружеството Б. Ис. И. Твърдението, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е разпитал в качеството му на свидетел Б. И., е неоснователно. Искане за допускането и разпита като свидетел на Б. И. не е имало в нито една от предходните съдебни инстанции, за да се изтъква сега това обстоятелство като липса на проявена от съда активност при установяването на обективната истина. Не съставлява процесуално нарушение приемането и разглеждането от двете съдебни инстанции на предявения в полза на държавата граждански иск. Извършеното от подсъдимия престъпление е имало за последица ощетяването на републиканския бюджет, размерът на тази щета представлява причинена имуществена вреда и държавата е в правото си да претендира нейното възстановяване. С оглед на дотук изложеното и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.