Решение № 6550 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2017 г.

Решение № 6550 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1425 от 04.08.2017 г., постановено от Административен съд - П., по адм. дело № 1838 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008499-091-001/03.05.2016 г., потвърден в обжалваната част с Решение 449 от 07.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П., в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 7 931,75 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 745,45 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че ревизираното дружеството не е представило доказателства относно собствеността на МПС с рег. № СА1926МН, както и логично обяснение относно констатираните несъответствия между процесните фактури и издадените транспортни документи. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - "БУЛТРАНС- 73" ЕООД, чрез адв. Т., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008499-091-001/03.05.2016 г., потвърден в обжалваната част с Решение 449 от 07.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П., в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 7 931,75 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 745,45 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че процесните фактури обективират реално възникнали данъчни събития. По отношение на фактури с № 121/13.11.2013 г., № 140/28.11.2013 г., № 208/13.02.2014 г. и № 220/21.02.2014 г., издадени от доставчика "ГЪЛЕВ М ТРЕЙДИНГ" ЕООД с предмет на доставките - 21 002 л. дизелово гориво Б6 с включен акциз, първоинстанционният съд е приел, че изводът на органите на приходите за нереалност на доставките е неправилен. Според първостепенния съд липсата на доказателства единствено по отношение на извършения транспорт на горивото е факт, който сам по себе си не може да бъде основание за отказване на данъчен кредит. Съдът е приел, че са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи съществуването на стоката и нейното предаване от прекия доставчик на данъчнозадълженото лице. Приел е също така, че са налице достатъчно доказателства, че доставчикът е разполагал с материални запаси по вид и количество, съответстващи на фактурираните на жалбоподателя. За да обоснове изводите си административният съд се е позовал на заключението на съдебно - счетоводната експертиза, от което се установило по несъмнен начин, че цялото закупено гориво по процесните фактури е използвано в дейността на жалбоподателя. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. По отношение на фактури с № 121/13.11.2013 г., № 140/28.11.2013 г., № 208/13.02.2014 г. и № 220/21.02.2014 г., издадени от доставчика "ГЪЛЕВ М ТРЕЙДИНГ" ЕООД с предмет на доставките - 21 002 л. дизелово гориво Б6 с включен акциз, първоинстанционният съд правилно е приел, че органите на приходите незаконосъобразно са отказали право на данъчен кредит на ревизираното дружество по процесните доставки. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ всяка доставка по издадените от "ГЪЛЕВ М ТРЕЙДИНГ" ЕООД на "Бултранс 73" ЕООД процесни фактури е била предшествана от заявка за товарене на горива с автоцистерна, като транспортът на съответното количество гориво е индивидуален за всяка доставка. Доставчикът, съобразно чл. 118 от ДДДС, е декларирал получаването, продажбата, както и случаите на престой на превозното средство. В съответните електронни документи от получател или доставчик са посочени номер на АДД, вид и количество на горивото, лицето от което е получено или лицето на което е доставено, превозвача, вида на транспорта, вида и регистрационния номер на превозното средство, ЕГН и име на шофьора, ЕГН и име на лицата предали и получили горивото. Изводът на съда, че липсата на доказателства единствено по отношение на извършения транспорт на горивото е факт, който сам по себе си не може да бъде основание за отказване на данъчен кредит, е правилен. Към процесните фактури са приложени също така приемо-предавателни протоколи, декларации за съответствие с изискванията за качеството на течните горива и акцизни данъчни документи. Тъй като декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализация на горивото, последната представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Наличието на горепосочените декларации за съответствие с изискванията за качеството на горивото, както, акцизните данъчни документи и надлежно съставените приемо- предавателни протоколи обуславят извод, че фактурираното гориво е действително доставено на ревизираното лице и в случая са налице реални доставки на гориво. Предвид горното, редовното осчетоводяване на процесните стоки при РЛ, доказаното прехвърляне на собствеността върху тях от доставчика към дружеството, както и последващата им реализация, водят до извод за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит и липса на основание за отказ от признаването му. По изложените съображения касационният съд намира решението на административния съд за правилно. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъкът, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане по фактурите, се явява незаконосъобразен. Разноски: При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски на "БУЛТРАНС- 73" ЕООД следва да се присъдят такива. По отношение направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира, че правният спор, с който е бил ангажиран пълномощника на "Бултранс-73" ЕООД, се отличава със значителна правна и фактическа сложност. За това присъденият размер е обоснован и справедлив като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение. То изцяло отговаря както на реално направените по делото разноски - видно от приложената фактура, така и на определения в чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Следователно, заплатеният хонорар от 1104,00 лева е в съответствие с посоченото в наредбата, като не надвишава съществено този размер, поради което на "БУЛТРАНС- 73" ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 1104 лв. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,