Решение № 836 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9819/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи (МВР), подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против решение 5483/29.08.2023 г., постановено по адм. дело 7909/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед 5364з-3102/04.08.2023 г., с която се продължава принудителното настаняване на лицето в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция Миграция и преписката е пратена на органа за налагане на по-лека мярка по чл.44, ал.5, т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). разноски. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че административният орган не е извършил преценка за възможността за налагане на друга по-лека мярка. Сочи, че в случая е налице отказ от съдействие на С. Ахмед за неговата идентификация и съответно за издаването на документ за пътуване за доброволното му връщане в страната по произход. Счита, че е налице обосновано предположение, че лицето ще се отклони от изпълнението на наложената му принудителна мярка. Намира, че липсват обстоятелства, от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждането му от страната или че не съществува опасност от укриване на чужденеца. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Ответникът С. Ахмед, гражданин на Либерия, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Т. Илиев. оспорва жалбата като неоснователна и предлага решението на съда като правилно, да бъде оставено в сила. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и основателна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил заповед 5364з-3102/04.08.2023 г., с която е продължено принудителното настаняване на С. Ахмед в СДВНЧ към Дирекция Миграция и преписката е пратена на органа за налагане на по-лека мярка по чл.44, ал.5, т.1 от ЗЧРБ. За да постанови решението си съдът е приел, че административният акт е издаден при съобразяване на обстоятелствата, че със Заповед УРИ 5392 ПАМ-312/05.02.2023 г. на директора на Дирекция "Миграция" в МВР, на основание чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ на С. Ахмед е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход" -Либерия, а с последваща заповед рег. 5392 ПАМ-313/05.02.2023 г. на директора на Дирекция "Миграция" в МВР, чужденецът е принудително настанен в СДВНЧ София, във връзка с изпълнението на наложената принудителна административна мярка. На 02.06.2023 г. чужденецът подал молба за замяна на принудителното настаняване в СДВНЧ с обезпечителна мярка "ежеседмично явяване в териториална структура на МВР по местопребиваване". Обжалваната заповед се основава и на изложеното в предложение рег. 5364р-19264/04.08.2023 г. за продължаване на срока на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. В предложението се сочи, че при проведените със С. Ахмед регулярни беседи устно е заявил желание да се завърне в страната си на произход, но отказал да попълни декларация за доброволно връщане, тъй като се е свързал с Международната организация по миграция с цел използване на възможностите на организацията по реинтеграция в Либерия. В цитираното предложението е посочено също, че към дата 04.08.2023 г. спрямо чужденеца не могат да бъдат наложени алтернативите на предвидените в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ обезпечителни мерки, тъй като в Дирекция "Миграция" не е постъпвала нова декларация от български гражданин с нотариална заверка на подписа за осигуряването на жилище и финансова издръжка на чужденеца през време на престоя му в Република България, както и искане за замяна на наложената му мярка. С влязло в сила решение на председателя на ДАБ на чужденеца е отказано предоставяне на международна закрила. Изложено е, че е налице обоснована възможност лицето да се укрие, за да не изпълни наложената му принудителна административна мярка по връщането му в страната на произход, като това заключение се основа на цялостното му поведение и фактът, че С. Ахмед няма установени връзки на територията на страната, няма социална среда и няма деклариран адрес, на който желае да пребивава. Установено е още, че чужденецът е влязъл незаконно на територията на Република България и няма документи за самоличност. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В подкрепа на този си извод първостепенният съд, анализирайки приложимата нормативна уредба, е приел за разколебан извода на директора на дирекция Миграция за наличие на предпоставките на чл. 44, ал. 8, изр.3 от ЗЧРБ, за неоказване от страна на лицето на съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказ да се върне доброволно в страната си по произход, защото от данните по делото и посоченото от органа в предложението, че лицето устно е заявило желание да се завърне в страната си на произход Либерия, но не е попълнило декларация за доброволно връщане, тъй като се е свързало с Международната организация по миграция с цел използване на възможностите на организацията по реинтеграция в страната му по произход. Съдът е приел като важно обстоятелството, че освен проведените с чужденеца беседи, по делото не са представени доказателства дирекция Миграция да е предприела каквито и да било действия с цел осигуряване изпълнението на ПАМ. Първоинстанционният съд приема, че постановеното продължаване на задържането е и непропорционално, предвид възможността за прилагане на по - лека мярка. Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя. Решението е правилно. Заповед за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване се издава в случаите, когато чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. Срокът на това принудително настаняване може да бъде продължен по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране. Ако се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Според административния орган нелегалното влизане на територията на страната, липсата на национален документ за самоличност и нежеланието за връщане в страната по произход са достатъчни основания, за да обосноват опасност от укриване и с оглед на това законосъобразност на приложената мярка. Съгласно чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 се изисква, освен посочената специална цел и алтернативно приложени предпоставки, да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. Административният орган следва да изложи нарочни съображения защо прилага най-тежката мярка и защо счита, че по-леките такива биха били неефективни по отношение на чужденеца в конкретния случай. За да се наложи най-тежката мярка е необходимо да има данни, че чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ или е налице опасност от укриване. В конкретния случай в оспорената заповед, в т. ч. и приобщеното предложение, органът не е изложил мотиви защо счита, че по отношение на чуждия гражданин не би могло ефективно да бъде приложена мярката по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ. Вярно е, че за невъзможността по отношение на него да бъдат приложени мерките по чл. 44, ал. 5, т. 2 и 3 ЗЧРБ са налице мотиви с оглед на безспорните факти - С. Ахмед не разполага с парични средства да предостави парична гаранция и да предостави във временен залог националния си документ за самоличност, но липсват мотиви относно невъзможността за прилагане на мярката по т. 1 при представените по делото документи от заявилите готовност да предоставят адрес за пребиваване на чужденеца българските граждани Р. Мутавчийска и Г. Мутавчийски (декларации, нотариален акт за собственост на недвижим имот, банково удостоверение за наличие на парични средства и др.) в съответствие с чл. 72, ал. 5 от Правилника за прилагане на Законът за чужденците в Република България (ППЗЧРБ). Правилно съдът приема, че преценката на административния орган дали в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки е следвало да се извърши преди да бъде продължено настаняването в СДВНЧ. Издателят на акта не е обосновал защо в конкретния случай по-леките мерки по т.1 са неприложими или биха били неефективни. Изложеното сочи, че в конкретния случай, по отношение на чуждия гражданин, не са налице всички предпоставки предвидени в чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ и в чл. 15