Решение № 3842 от 10.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Янев, от гр.Варна, против Решение 1161 от 28.09.2022г., постановено по адм. дело 866/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена неговата и на С. Тодоров жалба с искане за прогласяване на нищожност на Заповед Г-116/ 19.06.2009г. на зам. кмета на Община-Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че прилагането на чл.16, ал.1 от ЗУТ при хипотезата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е превратно упражняване на власт. Твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като несъответства на целта на закона. Претендира се отмяната й. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - Община Варна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата. Ответникът - главен архитект на Община Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Д. Янев и С. Тодоров, за прогласяване на нищожност на Заповед Г-116/19.06.2009г. на зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, Заповед 1411/13.05.2008г. на кмета на Община-Варна, чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, чл.16 ЗУТ, предписание 0326/23.04.2007г. на главния архитект на Община-Варна и във връзка със заявление с вх. УТ-23-94.С/1/05.02.2008г. от С. Тодоров и Д. Янев, е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ XXXVIII-869, 742, кв.З0, по плана на СО Пчелина гр.Варна така, както е показано с черен, червен, зелен и син цвят в Приложение 1 - графична част, неразделна част от заповедта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта съдържа указание за адресатите на акта и за неговия издател, фактическите и правните основания за нейното издаване, ясна и недвусмислена воля на издателя на акта, обективирана в разпоредителната й част. В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които като резултат да водят до липсата на волеизявление или сочат на извод за превратно упражняване на власт. Производството е започнало по заявление на собствениците на засегнатите от плана имоти с искане за изменение на предходен ПУП в хипотезата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, допускането на разработката е станало с надлежен акт на компетентен орган по чл.135, ал.З от ЗУТ (предписание на главния архитект на Община-Варна 0326/23.04.2007г.), спазена е процедурата по чл.127, ал.З от ЗУТ по съгласуване и приемане на проекта от ЕСУТ, изработеният проект е съобщен на заинтересованите страни по реда на чл.128 от ЗУТ, като в законоустановения срок не са постъпили възражения. Оспорената заповед е издадена при наличие на условията и предпоставките, предвидени в приложимите материалноправни разпоредби. Твърдяната от жалбоподателите нищожност поради отсъствие на предпоставките по чл.16, ал.1 от ЗУТ - т.к. разпоредбата не била посочена в предписанието на главния архитект за допускане на разработката, както и че се отнема повече от допустимата площ от 25% (в случая 27,4%), се отразява на законосъобразността на акта, но не е нарушение, което влече неговата нищожност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на спора пред решаващия съд е била нищожността на Заповед Г-116/19.06.2009г. на зам. кмета на Община Варна. Нищожен е този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правни последици към които е насочен. В случая правилно е прието, че процесната заповед не е нищожна, поради това, че е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката за нищожност на акта, поради нарушение на материалния закон, обосновано е прието, че нищожност липсва, тъй като е възможно издаването на акт с такова съдържание, на основание чл.16, ал.1 ЗУТ. Настоящият състав споделя този извод на съда, тъй като нищожност на административен акт поради нарушение на материалния закон би имало само в хипотезата, при която актът не може да бъде издаден на посоченото в него правно основание, а също и на никое друго правно основание. Нищожните актове са лишени от законова основа и са правно нетърпими, тъй като са издадени в нарушение на установения правен ред. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност по правило, като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност. Настоящият случай не е такъв. По делото е установено, че оспореният акт има за предмет ПУП-ПРЗ за УПИ XXXVIII-869, 742, кв.30, по плана на СО Пчелина гр.Варна, който предвижда отнемане на части от имоти за транспортна техническа инфраструктура, за нужди на общината, които обекти представляват част от техническата инфраструктура по смисъла на §5, т.31 ДР ЗУТ, за които е допустимо одобряване на ПУП по чл.16, ал.1 ЗУТ. От неоспореното заключение на СТЕ е установено, че с Решение 2424-7 по Протокол 32/21.09.2005г., т.7 на ОбС - Варна, на основание чл.21, ал.1 и т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ на СО Пчелина, изработен в съответствие с чл. 17 от ЗУТ. Съгласно плана, за техническа инфраструктура от имотите се отнемат общо 429кв.м. - 27,4 %. Към преписката по делото липсват данни за приключване на процедурата по прилагане на плана за имотите на жалбоподателите. Действащият ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед Г-116/19.06.2009г. на зам.кмета на Община-Варна е нанесен в КККР, одобрени със Заповед за одобрение РД-18- 64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР КД-14-03-2925/07.11.2012г. на началника на СГКК-Варна. По действащата кадастрална карта поземленият имот е с идентификатор 10135.3506.1555. Въз основа на горните данни, вещото лице е дало заключение, че одобреният с оспорената заповед ПУП е за територия с неприложена регулация. В частта ПЗ на одобрения през 2005 г. ПУП-ПРЗ, частите от собствените на жалбоподателите имоти се отчуждават за транспортна техническа инфраструктура по смисъла на чл.64, ал. 1, т. 1. Следователно при липсата на доказателства за приключване на процедурата по прилагане на плана за имотите на жалбоподателите, твърдението на жалбоподателите, че одобрения с процесната заповед ПУП-ПРЗ е за урегулирана територия и е недопустимо процедирането му по чл.16, ал.1 от ЗУТ, е недоказано. От изложеното следва, че е било допустимо изработването и одобряването на проект за ПУП-ПРЗ по чл.16, ал.1 ЗУТ, засягащ имота на касаторите. Това обосновава извод за валидност, а не нищожност на оспорения акт. Настоящият състав споделя изводите на съда, че дали са спазени останалите материалноправни и процедурни изисквания за изработването и приемането на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е въпрос, относим към законосъобразността на заповедта, но не са основания за нищожност. При отсъствие на основания за нищожност на оспорения акт, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,