Решение № 7548 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2021 г.

Решение № 7548 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "СТОЯНОВИ ГРУП" ООД, представлявано от управителя Ж. С., чрез адв. Георгиев срещу решение № 50/18.03.2021 година на Административен съд гр. Ямбол по адм. д. № 322/2020 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № МДР-ПП-09-209/18.11.2020 година на заместник-министъра на земеделието, храните и горите. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възраженията на касатора могат да се групират както следва: 1. В частта за нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 3 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 година за определяне на правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/2016 година), квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и т. 17, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности) касаторът отрича осъществяването му по твърдяната квалификация, като твърди, че съдът не обсъдил възраженията му за представяне на свидетелства за съдимост на лицата Л. В. и Б. Ш., издадени на 26.08.2020 година за периода до 26.02.2021 година с комуникация от 06.09.2020 година. 2. В частта за нарушението на принципите по чл. 4, пар. 8, чл. 7 и 8 от Регламент № 1303/2013 година на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с чл. 33, пар. 1, б. "а", "б", "в" от Регламент № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета, квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, възразява осъществяването му, като твърди, че разходът, представляващ средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) бил ефективно и ефикасно разходван. В хода на процедурата по избор на изпълнител постъпила само една оферта. Не отрича общата продажна цена на закупената по проекта специализирана техника да надхвърля прогнозната сума по проекта, но твърди, че бенефициерът не е надвишил отпуснатите средства от ЕСИФ по този проект, а е финансирал същия в надвишаващата прогнозната стойност част със собствени средства. Целта на проекта била постигната, тъй като със същата сума средства от ЕСИФ била закупена многократно по-висококачествена и ефективна техника. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, в който съдът възприел изцяло становището на административния орган. При условията на евентуалност прави искане за намаляване на процента финансова корекция, определен за нередността – 100%. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, ръководителят на управляващия орган на "Програма за морско дело и рибарство" 2014-2020 година в писмено отговор чрез юрисконсулт Малушева изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 209 от АПК. Производството пред Административен съд гр. Ямбол е образувано по жалба на "СТОЯНОВИ ГРУП" ООД, представлявано от управителя Ж. С., срещу решение № МДР-ПП-09-209/18.11.2020 година на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, в качеството му на ръководител на управляващия орган на "Програма за морско дело и рибарство" 2014-2020 година. За да отхвърли жалбата срещу административния акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. В частта за Констатация № 1 от административния акт (нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ), АС гр. Ямбол е приел, че: Свидетелството за съдимост е нормативно изискуем документ за установяване на съдебното минало на членовете на Съвета на директорите на дружеството участник, необходим за проучването му с оглед съответствието с поставените от възложителя критерии за подбор. За членовете на Съвета на директорите на "ИнтерАгри България" АД, Б. Ш. и Л. В., били представени удостоверения с период на валидност 03.12.2018 година – 03.06.2019 година, но не и към датата на сключване на договора от 19.11.2019 година. Тези факти субсумирали правната квалификация на нередността, дадена от ръководителя на управляващия орган в обжалвания административен акт. Размерът на корекцията за тази нередност от 25% върху допустимите разходи, средства от ЕСИФ по договора от 15.11.2019 година с изпълнител "ИнтерАгри България" АД, бил законосъобразно определен при приложение на съответстваща правна норма. В частта за Констатация № 2 (нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ) от административния акт, съдът е приел, че: С подписването на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, участникът "СТОЯНОВИ ГРУП" ООД се е задължил да спазва условията на договора и Условията за изпълнение на проекти по процедурата. Съобразно уговореното в административния договор, проектът с №BG14 MFOP001-2. 009-0002 бил на стойност 97 970. 00 лв. Безвъзмездната финансова помощ била с максимален размер от 48 895. 00 лева, от които 75% се осигурявали от ЕС чрез ЕФМДР и 25% от Държавния бюджет на Република България. Неразделна част от АДБФП били Условията за изпълнение на проекти по процедурата. Съгласно т. 15 от Условията за кандидатстване по мярка 2. 2. "Продуктивни инвестиции в аквакултурите", по процедура по подбор на проекти № BG14 MFOP001-2. 009 "Продуктивни инвестиции в аквакултурите", сектор "Малки проекти" със сключения договор се нарушавало изискването за целева група за подпомагане, като не било налице кумулативното изискване стойността на проекта да не надвишава левовата равностойност на 50 000 евро. Въз основа на тези факти, съдът аргументирал нарушаване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност при разходването на средствата от ЕСИФ, обосноваващ извод за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, правилно квалифицирана от органа по т. 3 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. В частта за процентния показател корекция по този пункт, съдът обосновал правилно приложение на материалния закон от ръководителя на управляващия орган (РУО) по програмата. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за конкретни допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите, като в частта досежно фактическите установявания касационният състав препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Поставеният пред касационната инстанция спор е в това: Осъществени ли са нарушенията по посочените от РУО правни квалификации и осъществяват ли те твърдените от органа състави на нередности? Законосъобразно ли е определен процентният показател корекция? В частта за нарушението по Констатация № 1, за нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ: Възприемайки фактическите констатации на първоинстанционния съд в частта досежно това нарушение, касационната инстанция намира за неправилен извода на АС гр. Ямбол, че нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ПМС № 160/2016 година съставлява нередност по т. 17, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, в редакцията й към ДВ, бр. 19/2020 година. Нередността по т. 17, б. "б" от соченото приложение изисква при открита процедура възложителят да е преговарял с участник, което да е довело до сключване на съществено изменен договор спрямо първоначалните условия от обявлението на поръчката и/или документацията. В конкретната хипотеза установените факти са досежно непредставяне на свидетелства за съдимост на двама от управителите на Съвета на директорите на изпълнителя, които да са валидни към датата на сключване на договора за възлагане на изпълнението на доставката. Спрямо тези факти не се установяват релевантни за хипотезата на правната квалификация преговори между възложител и изпълнител, и сключване на съществено изменен договор. Обжалваното съдебно решение е неправилно в частта за Констатацията по т. 1 от административния акт и в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени обжалвания административен акт в частта за определената финансова корекция за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ в размер на 25% по Констатация № 1 от административния акт. В частта за нарушението по Констатация № 2 (нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ): По делото се установява по безспорен начин, както правилно приема състава на АС гр. Ямбол, че в публична покана № 002/15.10.2019 година в рамките на открита процедура за избор на изпълнител възложителят обявява, обща прогнозна стойност на специализираната техника по двете обособени позиции в размер на 97 790 лева. В рамките на процедурата е постъпила една оферта, като договорът с изпълнителя е подписан на стойност 157 737, 69 лева. Цената на техниката по договора безспорно надвишава прогнозната стойност на поръчката с 59 947 лева. Правилно АС гр. Ямбол в частта за това нарушение не е уважил възраженията на жалбоподателя за липса на нарушение. Поставяйки въпроса за разходване на лични средства за закупуване на специализираната техника и ненадвишването на размера на отпуснатите по проекта средства от ЕСИФ, касаторът измества фокуса от целта на програмата. Т. 15 от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по Програма за морско дело и рибарство 2014 -2020 година, съфинансирана от ЕФМДР, мярка 2. 2. "Продуктивни инвестиции в аквакултурите", процедура чрез подбор на проекти, BG14 MFOP001-2. 009 "Продуктивни инвестиции в аквакултурите", сектор "Малки проекти" определя допустимите целеви групи за подпомагане и това са съществуващи стопанства, за чиито проект кумулативно са изпълнени посочени в т. 15 изисквания, сред които и това, стойността на проекта да не надвишава левовата равностойност на 50 000 евро. Напълно неоснователно е възражението на касатора, че преценката за допустимостта на участника като целева група е преклудирана на етап участие в процедурата и подписване на договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП). Безспорно проектното предложение на участника на етап подписване на ДБФП е отговаряло на тези изисквания. Едва на етап избор на изпълнител на доставката по проекта, за който е сключен ДБФП, бенефициерът нарушава изискванията на ДБФП и Условията за кандидатстване, като подписва договор за доставка, който надхвърля максималния размер на проектното предложение и по този начин фактически на този етап излиза от допустимата целева група за подпомагане по тази програма. По отношение на квалификацията на нарушението, касационната инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че фактите субсумират изписаните като нарушени чл. 4, пар. 8, чл. 7 и 8 от Регламент № 1303/2013 година във връзка с чл. 33, пар. 1, б. "в" от Регламент № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета, квалифицирани като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ изисква нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Разпоредбата на чл. 4, пар. 8 от Регламент № 1303/2013 година е препращаща. Органът в случая правилно е съобразил действащия към датата на издаване на обжалвания административен акт финансов регламент № 2018/1046 на ЕП и на Съвета, който отменя Регламент 966/2012 година. По безспорен начин, реализираните в действителността факти осъществяват състава на чл. 33, пар. 1, б. "в" от Регламент № 2018/1046, тъй като чрез тях се засягат целите на програмата. Безспорно допустимите целеви групи за подпомагане чрез програмата покриват част от понятието цел на програмата. Като насочена към т. нар. "малки проекти" до 50 000 евро, програмата възприема като целево недопустими проекти над тази сума. Дори и проектното предложение на участника "СТОЯНОВИ ГРУП" ООД на етап подписване на ДБФП да е отговаряло на това изискване, на етап изпълнение на този договор чрез сключване на договор за доставка с изпълнител, стойността на доставеното оборудване е променено, като надвишава допустимите стойности по този проект. По този начин предложението се поставя в позиция на неотговарящо на изискването по програмата да се финансират само т. нар. "малки проекти" със стойност не по-голяма от 50 000 евро. Нарушаването на посоченото изискване е достатъчно за осъществяване на сочения от органа състав на нарушаване на принципа на неефективност с оглед пълно непостигане на цел на проекта и без да са поставят на тълкуване останалите изисквания за най-добра цена и ефикасност при разходване на средствата. По отношение на процентния показател корекция, в действителност т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, дава възможност по преценка на РУО процентния показател да бъде намален на 25, 10 или 5 на сто. В конкретната хипотеза органът е определил 100% ФК. Компетенциите на съда са единствено да осъществи контрол за законосъобразност върху размера на корекцията без да има правомощия да измени така определения размер. Същият е изцяло в оперативната самостоятелност на административния орган. Съобразявайки фактите по спора и извода на органа за несъответствие на кандидата с целевата група за подпомагане по програмата, касационната инстанция приема, че в тази хипотеза по никакъв начин не може да се постави въпроса за степен на постигане на целите по проекта, за каквато степен говори чл. 33, пар. 1, б. "в" от Регламент № 2018/1046. Кандидатът чрез подписания договор за доставка, реализира цена по проект, която надвишава цената за допустимите за подпомагане по програмата проектни предложения, поради което изводът е за несъответствие с целите по програмата в частта за целевата група за подпомагане в пълна степен. Обжалваното съдебно решение е правилно в частта за Констатацията по т. 2 от административния акт. Предвид изхода на спора и съобразявайки, че помощта от ЕСИФ може да бъде отменена от ръководителя на управляващия орган само до размера на реално предоставената финансова подкрепа по договора (чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ), въпреки отменителния диспозитив за 25% финансова корекция за нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, не се променя общия извод за отмяна от РУО на помощта със средства от ЕСИФ по процесния договор в размер на 100%, поради което и предвид изхода на спора, разноски се дължат единствено на ответника, в размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, при приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съставът на Върховния административен съд