Решение № 7069 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12209/2011 г.

Решение № 7069 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12209/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Сангреал" ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Йорданка Ташева, чрез процесуалния представител адв. Иванка Митева, срещу решение № 1183/28.06.2011 г. по адм. д. № 1118/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 160902151/4.03.2010 г., издаден от орган го приходите при ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден с решение № 306/10.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния РА и да бъдат присъдени сторените разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез пълномощника си юрисконсулт Дамянова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Мотивира се подробно в представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил РА № 160902151/4.03.2010 г., издаден от орган го приходите при ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден с решение № 306/10.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, в частта, с която на "Снгреал" ООД допълнително са начислени ДДС в размер на 214 929.94 лв. и лихви в размер на 83 130.93 лв., както и относно установения корпоративен данък за 2007 г. в размер на 93 817.13 лв. и съответните лихви от 24 406.98 лв. За да отхвърли жалбата и да приеме, че РА е законосъобразен, Административен съд - Пловдив е приел, че същият съставлява валиден и законосъобразен административен акт. Разгледани са различните аспекти на поддържаното възражение за нищожност на РА. Съдът е проследил извършените административно- производствени действия в хода на първоначално проведената ревизия, отменителното решение и указанията на Директор дирекция "ОУИ" - Пловдив, като обстойно се е спрял на действията на органите по приходите в рамките на повторната ревизия, предмет на преценка в рамките на настоящото първоинстанционно съдебно производство. Съдът е анализирал доказателствата (в това число отправените искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица до физически лица, закупили имоти в сградата на ул. Мизия № 14), дали основание на приходната администрация да направи извод, че ревизираното лице е извършило продажби на недвижими имоти на цени, много по- ниски от пазарните цени. Спрял се е на данните от приобщената в ревизионното производство оценителна експертиза и е констатирал, че данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, определена за целите на данъчната ревизия за продажбите на построените обекти, е равна на определените пазарни цени с извършената експертиза, след като е изведена разлика между пазарната цена (данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК) и фактурираните суми общо - данъчна основа 1 074 649.69 лв. и ДДС от 214 929.94 лв. Установил е, че горепосочените обстоятелства са дали основание на органите по приходите да начислят допълнително ДДС в размер на 214 929.94 лв. По- нататък в мотивите на оспореното решение е направен анализ на констатациите и изводите на изслушаната в съдебното производство техническа експертиза и са изведени аргументи защо същата не следва да бъде кредитирана. Изложени са и самостоятелни мотиви за неоснователност на възражението на жалбоподателя по отношение твърдяната нищожност на сделката за апартамента по отношение на лицето Иванка Фъркова, като е отхвърлена тезата за привидност на сделката по нотариалния акт с това лице. Въз основа на така изведените изводи, съдът е приел за законосъобразно провеждането на ревизионното производство по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, за неопроверганост на изводите на органите по приходите, направени в това производство, както и обобщаващ извод за цялостна неоснователност на жалбата срещу РА досежно всяка една от оспорените му части. Решението е правилно. Действително, същото изобилства от излишни теоретични постановки, но по същество са направени верни крайни фактически и правни изводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че първостепенният съд е достигнал до погрешни правни изводи за валидността на РА, тъй като потвърдил, вместо да прогласи за нищожни, определените от ревизиращите органи данъчни задължения за данъчен период 2006 г., който попадал извън обхвата на ревизията. Правилно е преценено от съда, макар и в лаконични мотиви, че датата на данъчното събитие за доначисляване на дължимия данък е определена съгласно нормата на чл. 25 от ЗДДС. За дата на данъчното събитие при продажбата на жилищни имоти, магазини и гаражи е приета датата на издаване на Акт 15 (която е през 2007 г.); за дата на данъчното събитие при продажбата на земя е приета датата на нотариалните актове. Правилно съдът е приел, че данъчните събития по сделките са настъпили през 2007 г., а по сделките, материализирани в нот. актове № № 8882006 г. и 56/4.07.2007 г. окончателните плащания са извършени през 2007 г. В реда на изложеното следва да се посочи, че напълно неоснователно се поддържа от касатора, че ревизионният акт е нищожен и на още едно самостоятелно основание, а именно поради липса на компетентност на органа, издал акта, тъй като по отношение данъчен период 2006 г. е налице влязъл в сила РА № 160900375/30.06.2009 г. Както бе посочено, с процесната ревизия не са определяни задължения по ЗДДС за данъчен период 2006 г. Все в насоката на поддържаните доводи за нищожност, неоснователно се твърди още, че не намира опора в действащото законодателство становището на съда, че отмененият първоначален РА и процесният такъв са част от една административна процедура. Твърдението, че първоначално издаденият РА № 160900375/30.06.2009 г., в частта, в която е бил отменен от директор дирекция "ОУИ"- Пловдив е влязъл в законна сила показва непознаване на основните принципи на ревизионното производство. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за неправилност на преценката на съда, че ревизиращите органи законосъобразно са пристъпили към прилагане на разпоредбата на чл. 122 ДОПК, без да са налице основанията на ал. 1 на посочената норма. На първо място обосновано съдът е счел за неоснователно възражението, че договорът за продажба на право на строеж и изработка с Иванка Фъркова, е нищожен, тъй като в приложено обратно писмо от 5.06.2006 г. страните се били уговорили, че същият е симулативен и сключен само с цел представяне пред банка за кандидатстване и получаване на банково финансиране. Видно от приложеното копие от обратно писмо, същото е с дата на нотариалното сверяване на оригинала - 11.12.2009 г. Аналогично копие на обратно писмо, без нотариална заверка е представено с допълнителните обяснения на Иванка Фъркова. И двете копия на документа не са били представени от дружеството в отговор на връчено му ИПДПОЗЛ изх. № 70- 00-19468/20.12.2008 г. /присъединено като доказателство от предходната ревизия/, както и от Фъркова при първоначално даденото от нея обяснение. Допълнителните обяснения на последната са входирани в ТД на НАП - Пловдив на 30.12.2009 г., след връчване на уведомлението по чл. 124 от ДОПК, в което изрично се посочва, че са установени данни за укрити приходи по сделката с Иванка Фъркова. Вярна е тезата на ответника по касация, възприета и от съда, че обратното писмо по същността си представлява частен документ, който не удостоверява съдържанието си, а единствено авторството. Поради това същото не може да служи като доказателство за изложените в него факти - в случая, че сделката и в частност цената, по договора от 05.06.2006 г. има симулативен характер. Съгласно чл. 181 от ГПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК, частният документ носи достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което го е подписало, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който е настъпил друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В конкретния случай, предвид наличието на нотариална заверка на предоставеното от дружеството копие, следва да се приеме най-ранната дата, от която се доказва съществуването на обратното писмо - 11.12.2009 г. От друга страна, както основателно поддържа ответника по касация и в настоящото производство, върху представения от Иванка Фъркова, с първоначалното обяснение договор за продажба на правото на строеж и изработка, са налице отбелязвания /разписки/, изхождащи от представляващите "Сангреал" ООД. От този документ е видно, че на определени дати, които принципно съвпадат със сроковете, посочени в договора, са получени плащания на суми, които надхвърлят цената на обекта по нотариален акт и по издадените в последствие фактури. Тези разписки поради това, че удостоверяват неизгодни за издателя си факти, се ползват с доказателствена сила да удостоверят получаването на съответните суми. Наред с това, правилно е прието от съда, че законосъобразно е извършено облагане по аналог, тъй като са налице данни за укрити приходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Въз основа на експертизата, изслушана в ревизионното производство, и другите доказателства е направен извод, че отчетените от дружеството продажни цени на кв. м. застроена площ от 313,51 лв., са по - ниски от средната себестойност на обекта; експертизата е определила и пазарната стойност на всеки един от обектите в сградата. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че неоснователно касаторът поддържа теза за необоснованост на извода на съда за наличието на предпоставки за кредитиране на експертизата от ревизионното производство, респективно за липса на такива досежно тази, изслушана в съдебната фаза на спора. Това е така, тъй като действително са използвани данни, публикувани в Интернет (за което по принцип не е налице законова пречка), но те не са единственото доказателство за направения извод, противно на твърденията в жалбата в обратната насока. Експертът е съобразил и следните материали: Справочник за цените в строителството, икономически бюлетин на МРРБ за цени на СМР и стр. материали; сп. "Строителен обзор" с цени по еталони на СЕК; информация на специализирани издания за строителство на недвижими имоти; информация от НСИ, но и конкретни нотариални актове за изповядани сделки, които са приложени. Действително, както е посочено в мотивите на решението на директор дирекция "ОУИ"- Пловдив, цената е функция на много и уникални обстоятелства - конкретната локация, степен на изграждане към момента на оферирането, срок на завършване, окончателен вид, в който ще бъде предаден имотът, като всеки един от тези показатели може да бъде представен като сбор от множество други. Именно тези данни са взети предвид от лицензирания оценител при определяне на пазарните цени на спорните имоти. Конкретните параметри на имотите и съответстващата им пазарна цена са съобразени при определяне на данъчната основа, като е приложен Методът на увеличената стойност по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ. Напротив, депозираната в съдебното производство експертиза е изготвена не по посочените в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и Наредба Н - 9/2006 г. методи за определяне на пазарни цени, и в нея не са посочени източниците, които са използвани при тяхното формиране. Определените от в. л. Ваня Ризова пазарни цени съществено се различават и от информацията в сайта на НСИ, в който са посочени продажните цени, по които са реализирани реални имоти. Правилно, предвид това, същата не е била кредитирана, като в допълнение на изложеното от първостепенния съд следва да бъде посочено, че същата е работила и по неотносими към конкретния спор задачи, тъй като е изследвала пазарната цена на обектите на собственост към датите на нотариалното изповядване на отделните сделки, които, съобразно изложеното по-горе, не представляват релевантните дати на възникналите данъчни събития. Въз основа на всичко изложено до тук, правилно в оспореното решение е прието, че законосъобразно РА е издаден в производство по реда на чл. 122 и сл. ДОПК- налице са данни за укрити приходи от страна на дружеството, което обуславя извод за наличие на основание данъчната основа за облагане с корпоративен данък за периоди през 2007 г. да бъде определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ДОПК. При неоснователността на касационните оплаквания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед заявеното искане, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 775.70 лв. за процесуално представителство пред касационната инстанция. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение