Решение № 4534 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2019 г.

Решение № 4534 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕТ В. Кокаланова" с ЕИК 202655526 срещу Решение № 66/15.01.2019 г. по адм. дело № 1062/2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалба срещу решение № 60/3/3111003/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/6716#2 от 19.03.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не взел предвид обстоятелството, че предприятието се развива и повишава приходите си в три последователни години. Корекцията неправилно била определена върху цялата сума на финансиране, а не върху средствата получени от Европейския земеделски фонд за развити на селските райони. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на "ЕТ В. Кокаланова" - с. Факия, общ. Средец, с ЕИК 202655526 против решение № 60/3/3111003/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/6716#2 от 19.03.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е осъдил жалбоподателя да заплати на административния орган направените по делото разноски. Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - частично основателна, по следните съображения: Настоящият състав на Върховен административен съд, намира оспореното решение за правилно и обосновано в частта, с която е установено, че е налице неизпълнение от страна на ЕТ на поетите с договор задължения за постигане на определен финансов резултат, като в тази връзка на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, от АПК, споделя изцяло изнесените в тази насока мотиви на първоинстанционния съд. В хода на производството не е имало спор относно обстоятелството, че между ЕТ "В. Кокаланова" от една страна и Държавен фонд "Земеделие" и Сдружение "Местна инициативна група - Средец" от друга, е сключен договор № 60/3/3111003 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони според който, ДФЗ предоставя на ползвателя - ЕТ, регистриран под УРН 612577, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД № 60/3/3111003 от 3.12.2013 г. През периода 25 -27.07.2017 г., на основание заповед № 333638/24.07.2017 г., е извършена проверка на място, при която е установено, че за финансовата 2016 г. изпълнението на бизнес плана в частта на заложените за периода на проекта приходи е в размер на 4, 98 %. Започнато е производство за налагане на финансова корекция поради неизпълнение на поетите от ЕТ по договора за финансиране задължения, като лицето е надлежно уведомено с писмо изх. № 01-6500/6716 от 13.10.2017 г. В дадения срок за представяне на доказателства не са представени такова, които да оборват констатациите на проверяващите. Решаващият съдебен състав обосновано е приел, че жалбоподателя не е изпълнил поетото с т. 4. 17 задължение за извършване на одобрения проект, част от който е и бизнес плана и заложените в него показатели за жизнеспособност и точка 4.25.3, според която спазването на одобрения проект следва да бъде гарантирано за срок от минимум 5 години. В точка 8. 1 от договора за подпомагане е предвидено, че ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. В конкретния случай са приложени санкциите, визирани в чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. При тези данни и след направените констатации при редовно извършени проверки, на основание на т. 8. 1 от Договора за подпомагане, във връзка с неизпълнението на задълженията – по т. 4. 17 и 4.25.3 от същия, на основание чл. 59, ал. 1 и 2 и съгласно утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ "Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. ", на ET "В. Кокаланова" е наложена финансова корекция в размер на 26 794, 32 лева. Твърденията, че решаващия съдебен състав не е взел предвид данните за повишаване на приходите от обекта след установяване на нарушението за 2016 г., което е довело до постановяване на необоснован, а от там и незаконосъобразен акт са напълно неоснователни. Това положително развитие е взето предвид от самия административен орган в хода на воденото пред него производство и със самото уведомление за откриване на производство за налагане на финансова корекция, на бенифициера е дадена възможност за представяне на визия за мерки, които да доведат до постигане на резултати, на минимум 50 % от заложените в бизнес плана приходи, като при неизпълнение на това указание, корекцията ще бъде в размер на 100 %. Данни за наложена корекция в такъв размер липсват, което води до извод, че решаващия орган, а на по – късен етап и съдът, постановил оспорения пред настоящата инстанция акт, са се съобразили с данните за развитие на обекта и функционирането му в по – добро съответствие с направените преди сключване на договора през 2014 г. предвиждания. Поради описаното е правилен и обоснован извода на компетентния административен орган за наличието допуснато от получилия безвъзмездна финансова помощ по мярката търговец нарушение. Формулираните от състава на Административен съд – Бургас фактически и правни изводи в тази насока, водят до заключение за правилност на оспореното пред настоящия съд решение в тази му част, поради което следва да бъде оставено в сила. В останалата част, съдебното решение е неправилно, поради следното: При определяне размера на финансовата корекция – 20, 02 %, ДФЗ се е позовал на т. 30 от Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно която бенефициерът подлежи на санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ плюс установения процент на неизпълнение под 20 %, спрямо заложените в бизнес плана приходи за 2016 г. Методиката обаче е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в ДВ, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай, Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок /чл. 195, ал. 2 АПК/. Нищожността е най-тежкият порок на административните актове, независимо дали по своя правен характер те са индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове. Предвид установеното, следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансови корекции, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение № 60/3/3111003/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/6716#2 от 19.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", но само в частта, в която е определен размера на последната, поради което и следва да бъде отменено в тази му част като неправилно, каквато е изградената към момента трайна практика на съставите на Върховен административен съд по идентични случаи. По изложените съображения и както по – горе беше описано, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на ЕТ "В. Кокаланова", изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на финансирания проект. В тази част решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това атакуваното решение на Административен съд - Бургас, в тази му част следва да бъде оставено в сила. В останалата му част, решението следва да бъде отменено като неправилно, но по различни от изложените от жалбоподателя съображения - поради определяне на размера на финансовата корекция, въз основа методика, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Предвид това и правилото на чл. 195, ал. 2 АПК, следва делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на спора, разноски на страните при частично уважаване на жалбата не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 173, ал. 2, във вр. чл. 228 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение