Решение № 10471 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2015 г.

Решение № 10471 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет Б. против решение № 486/19.06.2015 г., постановено по адм. д. № 412/2015 г. по описа на Административен съд С. - област (АССО). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които първата инстанция е подходила към спора повърхностно и декларативно като е приела, че е налице мълчалив отказ за произнасяне, какъвто не е формиран. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Не претендира заплащане на разноски. О. Ю. Г. М. оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 486/19.06.2015 г., постановено по адм. д. № 412/2015 г. по описа на АССО отменен мълчалив отказ на председателя на общински съвет-Б. да се произнесе по заявление за достъп до обществена по заявление вх. ...ДОИ-9/27.02.2015 г., подадено от Ю. Г. М. и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда. Административният съд е приел, че ответникът е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт като ако след първото уведомление по чл. 29, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е приел, че заявлението отново не е конкретизирано да го остави без разглеждане, а не да изпраща ново уведомление с допълнителни указания. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че задълженият субект е длъжен да се произнесе с изричен акт в определените от закона срокове, което не е направено в случая и е формиран мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Ю. М. със заявление вх. № ЗДОИ-9/27.02.2015 г. е поискал от Общинския съвет- Б. да му бъда предоставени докладни записки на Общинския съвет за конкретен период от време. По това заявление не е постановен изричен отговор, а са изпратени две уведомления от 12.03.2015 г. и от 9.04.2015 г., с които е поискано да бъде уточнено заявлението. На първото разпореждане, издадено по реда на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ Ю. М. е отговорил с молба от 26.03.2015 г., а на второто писмо, което му е връчено на 20.04.2015 г. не е депозирал отговор. Спорът между страните е относно правното значение на осъществените факти и този спор е правилно разрешен от първоинстанционният съд. При достатъчно събрани доказателства съдът е установил прецизно и непротиворечиво фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон. Правилно е прието от АССО, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт след получаване на молбата-уточнение от 26.03.2015 г., с който или да остави без разглеждане заявлението като неясно или да го разгледа по същество. Сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ и липсата на произнасяне в предвидения срок формира мълчалив отказ, който правилно и законосъобразно е отменен от АССО. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,