Решение № 5190 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4723/2017 г.

от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" до Н. А. В. е изпратено Уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат, с приложена таблица на установените застъпвания, в която са посочени застъпените площи по кадастрални имоти. Със същото жалбоподателят е уведомен, че при извършване на административните проверки по подаденото от него заявление се установява наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин и му се указва необходимостта да докаже, че е ползвател на определената застъпена площ, като представи изброени документи в 20-дневен срок от получаване на писмото. Писмото е изпратено до адресата си по куриерска фирма и видно от известието за доставяне (л. 54) е получено на 24.10.2012 г. По делото са представени също Декларации за изясняване принадлежността на площи и документите за правното основание за ползване на земите за тези от гореизброените лица, които са представили такива в указания им срок от получаване на писмата. На 21.11.2012 г. жалбоподателят е представил Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин /л. 169/ с приложени към същата таблица на установените застъпвания с попълване на имотите, за които се потвърждава/отказва ползване и договор за наем, както и списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях документи. Видно от списъка е потвърдено ползването и на БЗС 61604-302-26 в землището на с. Р. и като документ, доказващ основанието за ползването му е описан такъв с № РД-РР-20 от 23.03.2012 г., а в графата "забележка" е уточнено, че е представена Заповед № РД-РР-20 от 23.03.2012 г. на Дирекция "Национален парк Р.", МОСВ и Разрешително за паша № 000410 от 17.08.2012 г. Видно от Заповед № РД-РР-20 от 23.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Национален парк Р." към МОСВ, на Н. А. В. е разрешено да пусне на паша на територията на НП "Р.", ПУ Б., домашни животни по вид /едър рогат добитък/ и количество, описани в таблица, за периода от 01.05.2012 г. до 31.10.2012 г. В таблицата е посочена местността и съответните отдели от нея, в които се разрешава паша, а именно местност Ръжавица, М. Ч., Гурдева скала, Калдарица, Ибър, на обща площ от 300 дка. Въз основа на заповедта е издадено разрешително за паша № 000410/17.07.2012 г. като е заплатена и съответната такса. С Удостоверение изх. № 94-00-1644/19.11.2012 г. на Дирекция "Национален парк Р.", неразделна част от Заповед № РД-РР-8 от 22.03.2012 г. и разрешителното за паша е посочено, че имот №, № 61604.24.205., 61604.24.206, 61604.24.220, 61604.24.208, 61604.24.204, 61604.24.202 в КК. Видно от Заповед № РД-РР-67 от 12.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Национален парк Р." към МОСВ, на М. К. е разрешено да пусне на паша на територията на НП "Р.", ПУ Б. домашни животни по вид /овце, едър рогат добитък / и количество, описани в таблица, за периода от 01.05.2012 г. до 31.10.2012 г. В таблицата е посочена местността и съответните отдели от нея, в които се разрешава паша, а именно местност Ибър, кад. № № 568 и 576. Въз основа на заповедта е издадено разрешително за паша № 000414/01.10.2012 г. като е заплатена и съответната такса. С писмо вх. № 02-6500/11338 от 18.10.2012 г. в ДФЗ е постъпил сигнал от Н. В., в който са изнесени данни за нарушения във връзка със заявления и разрешителни за паша в НП "Р.", сочещи на неправомерно получаване на субсидии. По сигнала е разпоредена проверка. За предприетите действия по сигнала и установеното при извършената проверка, е изготвена Докладна записка вх. № 02-6500/11338#1 от 01.11.2014 г. от Директора на Дирекция "ДП" при ДФЗ до Дирекция "Правна" на ДФЗ. В докладната е посочено, че Н. А. В. има 32 застъпвания по значителните от които: с М. К. от 114 ха, В. Ц. М. едно застъпване от 20.14 ха и с Х. И. Х. от 1.27 ха, останалите застъпвания са под 1 ха, като съмнение за нередност предизвиква заявлението на М. К. - кандидат за първа година с УРН 575308 с един парцел от 114 ха, застъпен изцяло (с Н. В.) На 20.12.2012 г. с изх. № 02-6500/11338#12 Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е подал сигнал до ВКП, в която е описал констатираните след извършената проверка по сигнала на Н. В. проверка обстоятелства . В сигнала ИД на ДФЗ изрично е посочил, че от описаните факти може да се направи обосновано предположение, че посочените в лица, след които и М. К., попълвайки заявления до НП"Р." за издаване на разрешителни за паша на домашни животни и посочвайки в заявленията определен брой рогат добитък и овце, без да имат такива животни и регистрирани животновъдни обекти са декларирали неверни данни с цел неправомерно усвояване на европейски средства. С постановление от 18.01.2013 г. на прокурор при ОП-Б. по Преписка № 135/2013 г. е отказано образуване на досъдебно производство по сигнала от компетентността на окръжна прокуратура, а преписката е изпратена по компетентност на Районна прокуратура - Б.. С докладна записка № 02-6500/11338#38 от 07.01.2014 г. на Д. Д."при ДФЗ до директора на Дирекция "Правна" при ДФЗ съставена с оглед горецитирания сигнал от Н. В. е посочено, че М. К. е подвел администрацията на НП "Р." за това, че е собственик на животни, пашували на територията на националния парк, вследствие на което му е издадено разрешително за паша. Поради това, Директорът на НП "Р." е уведомил с писмо 02-6500/11338#24 от 17.07.2013 г., че издаденото по отношение на М. К. разрешително за паша следва да бъде счетено за невалидно. Предвид това е изискано становище следва ли да се извърши извънредна редакция в частта на валидиране на представените документи за подпомагане, като за представените заповеди и/или разрешителни за паша в "Таблица на установените застъпвания" и опис на представените документи в графа "валиден" да бъде отбелязано "не" по отношение на заявления за подпомагане, подадени от конкретно посочени лица, сред които и М. К. С оглед даденото становище от Дирекция "Правна", с писмо изх. № 02-6500/11338#42 от 11.02.2014 г. /л. 670/ е изискана информация от НП "Р." има ли влязъл в сила индивидуален административен акт за оттегляне или отмяна на разрешителните за паша на лицата, посочени в писмо № 02-6500/11338#24 от 17.07.2013 г., сред които и М. К. В отговор на запитването от 11.02.2014 г. е постъпило писмо от НП "Р." с вх. № 02-6500/11338#43 от 24.02.2014 г. /л. 672/, видно от което няма издаден, съответно няма влязъл в сила административен акт за оттегляне или отмяна на разрешителните за паша на посочените лица. О. З.. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" е издадено процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания кампания 2012 с изх. № 01- 6500/3502 от 02.03.2016 г. Видно от същото е отказано подпомагане и не са оторизирани суми по СЕПП и по НР1, а за НР2 е оторизирана сумата от 2183.65 лева, тъй като установеното несъответствие е било в размер на 1.31% наложена е и санкция за бъдещ период в размер на 26404.71 лева по СЕПП и 13454.37 лева по НР1. Събрана е кореспонденция между различните институции, включително и прокуратурата, както и между отделните дирекции на фонда. По преписката няколкократно е приложено писмо № 02-6500/11338#24 от 17.07.2013, издадено от директора на националния парк до изпълнителния директор на ДФЗ с копие до кандидатите за подпомагане: Н. А. В., С. К. и Л. А. С. въз основа на подадени от тях молби за анулиране на разрешителни за паша на М. О. К., Е. А. Г. и А. К. В. В писмото е отразено, че лицата са подвели администрацията на парка за това, че са собственици на животните, пашували на неговата територия, за която са им издадени разрешителни за паша и са заплатили такса. Посочено е на второ място, че следва разрешителните, издадени на бенефициентите по схемата за единно плащане на площ и мярка 214, които не са собственици на животновъден обект, вписан във ВетЕС, в които се отглеждат животни от видовете: едър рогат добитък, овце и коне да се считат за невалидни при получаване на субсидии по двете мерки за 2012 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел за неоснователни твърденията по жалбата за липса на мотиви към уведомителното писмо. Счел е обаче, че административният акт противоречи на материалния закон досежно разрешаване на въпроса със застъпването в БЗС 61604-302-26-1. Позовал се е на три обстоятелства: Първото е представени от двамата кандидати разрешителни за паша, признати за доказателства за право на ползване в разпоредбата на чл. 2а, ал. 2, т. 8 от наредбата. Второто е липса на установени нередности в заявлението на жалбоподателя. Третото е наличие на нередности по отношение на М. К., отразени в писмото от 17.07.2013 г. на директора на НП "Р." и съдържащото се в него изявление - издадените разрешителни за паша на трите лица, между които и Кирчанов да се считат за невалидни. Това му е дало основание да счете, че след като жалбоподателят е доказал ползването на заявените площи, а другият участник в застъпването не е направил това по категоричен начин, е следвало застъпването цялостно да се реши в полза на Н. В. Този свой извод е подкрепил и с позоваване на принципа на справедливост, уреден в чл. 6, ал. 1 АПК. Посочил е още, че незаконосъобразното разрешаване на застъпването във вреда на жалбоподателя пряко рефлектира върху процента на наддекларирани площи и от там върху пълния отказ за субсидиране на заявлението по двете мерки - СЕПП и НР1. Отменил го е в тези му части и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Безспорни са данните по делото за установеното застъпване между двамата кандидати и извършената от ДФЗ задължителна процедура по разрешаване на застъпване по чл. 17 от наредбата в относимата й редакция. Безспорно е, че през 2012 г. и двамата са представили еднакви по характер документи, установяващи правото им на ползване на застъпените площи - заповеди на директора на НП "Р.", разрешаващи им в едни и същи територии да пасат - единият - едър рогат добитък, а другият - овце. Въз основа на заповедите са им издадени по чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии разрешителни за паша за конкретни номера по картата на възстановената собственост. Отделно от това административният съд правилно е взел предвид писмото от директора на НП "Р." до заинтересованите бенефициенти и фонда от 17.07.2013 г., съобразявайки го с останалите писмени доказателства по делото. Настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че неправилно Н. В. е санкциониран за тази застъпена площ. Действително и двамата кандидати за подпомагане са представили документи по чл. 2а, ал. 2, т. 8 от НАРЕДБА № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а именно разрешителни за паша по чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии. Административният орган обаче не е взел предвид представеното писмо № 02-6500/11338#24 от 17.07.2013 г. /л. 695/ посочващо три лица, сред които и М. К., по отношение на които е заявено издадените им разрешителни за паша да се считат за невалидни. Това изявление е достатъчно да внесе съмнение относно обстоятелството доказано ли е от страна на лицето М. К. ползването на площи в БЗС 61604-302-26-1. Писмото от 17.07.2013 г. от директора на националния парк за считане за невалидни разрешенията за паша е сигнал за нередност, въз основа на който ДФЗ е следвало да извърши допълнителни проверки. Вярно е, че в случай на двойно застъпени площи ДФЗ следва да приложи правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредбата и да наложи и на двамата кандидати санкция. Това обаче, следва да се извърши едва след като всички обстоятелства и факти касаещи административния спор са изяснени. Процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. задължава ДФЗ-РА да установи дали всеки от кандидатите, по отношение на които е налице застъпване е доказал правното основание за ползване на процесните двойно застъпени площи. В тази връзка, принципът на справедливост, въведен в нормата на чл. 6, ал. 1 от АПК, на който се е позовал първоинстанционният съд, изисква от административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В настоящото административно производство той не е спазен, доколкото администрацията на ДФЗ не е положила всички усилия и не е използвала всички възможни източници на информация и средства, за да установи действителните факти, имащи значение за правилното решаване на възникналия спор. Обосновано е приел Административен съд-Х., че административният орган безкритично е ценил представеното от М. К. разрешително за паша, позовавайки се единствено на липса на издаден и влязъл в сила административен акт за оттегляне или отмяна на това разрешително /становище на дирекция "Правна"/. Изцяло е била пренебрегната волята на издателя на разрешителното за паша № 414 от 01.10.2012 г. същото да се счита за невалидно. Липсата на каквито и да било нередности по представеното от жалбоподателя основание за ползване на двойно заявената площ в посоченото БЗС и същевременното наличие на такива по отношение на представеното от Кирчанов разрешително за паша, са достатъчни да се приеме, че последният не доказва ползването на този имот за целите на подпомагането. След като жалбоподателят е доказал ползването на заявените площи, а подобно категорично доказване не е направено от страна другия кандидат, е следвало застъпването на площ от 98.69 ха в имот БЗС61604-302-26-1 да се разреши в полза на Н. А. В. Като е възприел противното, административният орган е издал акта си в нарушение на материалния закон, вкл. в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 от АПК. Довод в тази насока е и приетата като писмено доказателство по делото Заповед № РД-12 от 16.01.2017 г. на Директор "Национален парк Р." при МОСВ, с която е наредено да се считат за невалидно разрешително за паша на домашни животни, 000414/01.10.2012 г. издадено по отношение на М. К. За пълнота следва да се посочи, че административния орган е нарушил и разпоредбата на чл. 35 АПК. Съгласно чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Според чл. 35 АПК, административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Видът, характерът и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В настоящото административно производство администрацията на ДФЗ не е положила всички усилия и не е използвала всички възможни източници на информация и средства, за да установи действителните факти, имащи значение за правилното решаване на възникналия спор. С оглед на това правилно съдът е посочил, че при постановяване на процесното уведомително писмо административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. От заключението по назначената експертиза в първоинстанционното производство се установява, че Н. В. е санкциониран и за двойно заявени площи общо в размер на 99.66 ха, от които 98.69 ха с М. К.. Останалата част от застъпването в размер на 0.97 ха е незначителна спрямо общо установената недопустима площ вследствие на установените застъпвания. Неправилното санкциониране на жалбоподателя за двойно заявени площи в БЗС 61604-302-26-1, чийто размер е преобладаващата част от общо приетите за недопустими за подпомагане площи по СЕПП и по НР, безспорно сочи, че процентът на наддеклариране е различен от този, който е приет от административния орган. Последното от своя страна е от значение за правилната преценка относно това налице ли е площ, подлежаща на санкциониране и ако има такава - към коя от хипотезите по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., съотв. по чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 г. следва да се отнесе установеното наддеклариране в проценти по СЕПП и НР1, а в тази връзка има отношение и към извода следва ли се подпомагане по заявлението на жалбоподателя в частта относно поисканото такова по СЕПП и НР1. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила.