Решение № 8276 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената касационна жалба от Б. Г. А., чрез пълномощника си, срещу решение 4410 от 10.02.2025 г. по адм. дело 11479/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването срещу Решение ППН-01436/2023 от 24.10.2024 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е обявена за основателна жалбата на Д. Г. А. срещу Б. Г. А. и е разпоредено същият да препозиционира камерата за наблюдение, като бъде монтирана на друга височина, така че да не може да наблюдава бараката и входът към нея и Б. Г. А. е осъден да плати разноски по делото. Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, алтернативно са наведени доводи и за нищожност касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че Б. А. има качеството администратор на лични данни , вследствие на неправилно приложение на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Подробни съображения развива в касационната жалба и в съдебно заседание. Иска отмяна или обявяване на нищожност на решението. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Д. Г. А., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По делото е установено, че Д. Г. А. и Б. Г. А. са съсобственици на имот с идент. 68134.8553.742 с адрес град София, [жк],[адрес], с площ от 430 кв.м. В имота са разположени две жилищни сгради, като всеки от тях ползва различна такава, до които се достига през два отделни входа. В общия двор има две помощни постройки ( бараки), като всяко от домакинствата ползва по една от тях. Между страните се водят съдебни и прокурорски производства. През юни 2022 г. е монтирана камера за наблюдение над входната врата на къщата, в която живее семейството на А.. В хода на проверката, осъществена от КЗЛД е установено в КА от 12.02.2024 г., че системата за видеонаблюдение е монтирана с цел охрана във връзка със системно нарушаване на заповедите за незабавна защита и забрана за достъп до лицата, обитаващи съседната къща в съсобствения имот. Системата за видеонаблюдение се състои от 1 брой видеокамера RobiCam iCsee, 4mp, нощен режим, двупосочно аудио, SD 64GB, домашна WIFI и мобилно приложение iCsee. Записите се съхраняват около 14 дни, след което се изтриват по реда на постъпването им, като най-старата снимка е от 10.02.2024 г. при проверка, осъществена на 12.02.2024 г. Камерата позволява нощен режим на работа. Достъп до записите и настройките на камерата и видеонаблюдението се осъществява чрез мобилното приложение iCsee, което е инсталирано на личния телефон на адв. М. А. (съпруга на Б. А.). Системата позволява идентификация на физически лица, само ако са познати и не позволява лицево разпознаване на физически лица посредством осъществяване на достъп с база данни. Камерата е монтирана на фасадата (гараж) между входната врата на фамилната къща и входната врата на имота, откъм ул. [улица], в която живеят А. и е насочена към помощните постройки. В обхвата на видеонаблюдение попада площадката пред входната врата на семейство А.и, малка част от двора, монолитна ограда, помощни постройки, навес и част от вратата на семейство А.. Видеокамерата има възможност за промяна на обхвата, като при направените опити по време на проверката е установено, че нито една от позициите на камерата и при променен обхват нямат видимост към къщата, обитавана от Д. А. и майка й. Налице са две информационни табели за извършваното видеонаблюдение. Камерата не заснема публични площи или чужди имоти, тъй като е налице плътна ограда към улицата. Камерата заснема голяма част от дворното място, както бараките, вкл. и тази, която се ползва от Д. А. и майка й За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за нищожност на съдебното решение. При извършена служебна проверка с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира същото за валидно и допустимо. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Съдът е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и в резултат на точен и подробен анализ на доказателствения материал правилно е приел, че решението на Комисията за защита на личните данни е законосъобразно и не са налице основания по чл. 146, т. 1 5 АПК за отмяната му. Съдът правилно е потвърдил като обективни и достоверни фактическите установявания на Комисията относно начина на извършване на видеонаблюдението и основанията за това. От събраните доказателства е видно, че страните и семействата им са във влошени отношения, поради което касаторът предприел действия по видеонаблюдение, включващо помощните постройки към къщите, за което няма съгласие на Д. А.. АССГ правилно е потвърдил изводите на КЗЛД, според които за Б. А. съществува легитимен интерес за поставяне на камерата през 2022 г. на основание чл. 6, § 1, б е от Регламента когато е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат основните права или интересите на субекта на данните, които изискват защитата им, като се вземат предвид основателните очаквания на субекта на данни въз основа на отношенията му с администратора. Правилно е посочено, че този интерес може да бъде постигнат чрез обработване на минимално необходимата информация от заснемане от камерата чрез пренастройването й като позиция така, че в обхвата й да не попада бараката и входа й, ползван от Д. А.. Съдът е обсъдил основната защитна теза на Б. А., която е развита и в касационната жалба, че същият няма качеството на администратор на лични данни. Първоинстанционният съд правилно е приел в светлината на разпоредбите на нормативната уредба, с която се регламентира използването на видеонаблюдение, и е извел правно издържани изводи, че Б. А. има качеството на администратор на лични данни като собственик на имота, в частност на сградата, на която е монтирана видеокамерата. Администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, §7 от Регламента предвижда, че това е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средства за обработване на лични данни. Възраженията, наведени в касационната жалба, че касаторът не е администратор на лични данни и не следва да се ангажира неговата отговорност в това качество, т.к. данните от видеонаблюдението постъпват при съпругата му, са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Изводите на съда относно качеството на администратор на лични данни на касационния жалбоподател в обсъждания казус са правилни и се възприемат изцяло от касационната инстанция. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, в относимата му редакция, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД видеонаблюдението е действие по обработване на лични данни, когато се извършва чрез запис на технически средства за видеонаблюдение, който се съхранява. Следователно съдържащата се във видеозаписите от средства за наблюдение информация за физическите лица, попада в обхвата на понятието лични данни, тъй като лицето може да бъде физически идентифицирано. В случая след като се извършва видеозаснемане върху бараката и входа й, който е собственост на А., и е възможно заснемането и индивидуализирането на физическите лица, които преминават през този имот, е необходимо съгласието на А. за монтиране на видеокамерата, а в случая такова не е дадено. Съгласието на това лице е необходимо именно заради възможността за заснемането му, на членовете на неговото семейство или на негови посетители. Правилно решаващият съд е приел, че оспореното пред него решение е законосъобразно, тъй като в производството пред КЗЛД се установява твърдяното нарушение, поради което жалбата е обявена за основателна, а за нарушението е прието, на основание чл. 58, п. 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679, че Б. А. следва да бъде задължен да препозиционира камерата на такава височина, която няма да позволява достъп за наблюдение върху бараката, ползвана от А.. Касационните основания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба е основателно. Касационният жалбоподател следва да заплати на Д. Г. А. сумата в размер на 900 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представените пълномощно и договор за правна помощ и съдействие. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,