Решение № 11718 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2014 г.

Решение № 11718 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, фонда/ът), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Десислава Колева, срещу Решение № 4444 от 30.06.2014 г. постановено от Административен съд София - град (АССГ), 37 състав по адм. д. № 11114/2013 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Стойо Стефанов Дичев, е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/15987 от 21.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от вр. и. д. изпълнителния директор на ДФЗ по Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер (УИН) 16/180512/18100, с което са определени като недопустими за подпомагане площи в размер на 31,59 ха по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и 31,59 ха по НР1, и се отказва финансиране по СЕПП, както и плащане за природни ограничения в планинските райони (НР1), като се налага санкция за бъдещ период, както следва 8353,78 лв. по СЕПП, на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 и в размер на 8031,88 лв. по НР1, на основание чл. 16 от Регламент 65/2011. С решението преписката е изпратена на ответника за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и ДФЗ е осъден да заплати на Дичев направените разноски по делото в размер на 1534,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на решението, предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът не е изследвал в цялост фактите и обстоятелствата по делото и е допуснал несъответствия и противоречие в мотивите на обжалвания акт. Оспорва възприетата от първоинстанционния съд незаконосъобразност на УП като следствие на успешно проведено доказване от Дичев, доколкото според съда заключението на приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) не потвърждава констатациите на акта. Оспорва начина, по който съдът е обсъдил приетото по делото заключение на СТЕ и това, че е кредитирал изцяло заключението на съдебно-агротехническата експертиза (САТЕ). Последното, според касатора, не кореспондира с доказателствата по делото и не дава компетентни отговори на поставените задачи. В жалбата се оспорват и изводите на съда, че административният орган не е изследвал условията по чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5 от 2010 г., сега отм.) и не е съобразил констатациите си с разпоредбата на чл. 34, т. 4 от Регламент 1122/2009. Недоказано е, според касатора, възприетото, че площите са обработвани съгласно изискванията. По тези съображения се иска постановяване на решение, с което изцяло да бъде отменено обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Стойо Стефанов Дичев, чрез адв. Колев, оспорва жалбата в представен по делото подробен писмен отговор. Иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира направените по делото разноски съобразно представен списък и доказателства за това. В съдебното заседание се представлява от упълномощения адвокат, който от негово име оспорва жалбата, по същество иска оставяне в сила на обжалваното решение и представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било индивидуализираното по - горе УП, с което са определени като недопустими за подпомагане площи в размер на 31,59 ха по СЕПП и 31,59 ха НР1, отказано е финансиране по СЕПП и плащане за природни ограничения по НР1, и е наложена санкция на Дичев за бъдещ период, както следва: 8353,78 лв. по СЕПП, на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 и в размер на 8031,88 лв. по НР1 на основание чл. 16 от Регламент 65/2011. Установено е от първоинстанционния съд, че Дичев е подал общо заявление за единно плащане на площ, ведно с приложена таблица на заявените за подпомагане девет имоти, всички находящи се в землището на с. Добралък, които са заявени като пасища, мери и ливади. С оспореното УП пет от заявените от лицето БЗС са приети изцяло за недопустими за подпомагане, а останалите четири - като частично недопустими въз основа на извършени административни проверки. Отчетено е от съда, че още при извършената при подаване на заявлението проверка са установени грешки по отношение на тези БЗС. Имотите на Дичев попадат в част от територията на страната, покрита със самолетни снимки от 2010 г., като за нея министерство на земеделието и храните не разполага с актуална за кампания 2012 г. цифрова ортофотокарта. За тази територия, в частност имотите на лицето, актуализацията на СИЗП и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г. е извършена чрез масирани теренни проверки на физически блокове. При това е установено, че физическите блокове, в които се намират имотите на Дичев са били обект на теренна проверка, при което е установено, че попадат изцяло или частично извън обхвата на допустимия слой. В хода на съдебното производство са били допуснати основна и допълнителна СТЕ, изготвена от вещо лице със специалност геодезия, картография и кадастър и САТЕ, изготвена от вещо лице със специалност агрономство. Като е съобразил изложеното в първата експертиза, съставът на АССГ е кредитирал установените технически параметри, за които не разполага със специални знания. Не е кредитирал обаче, крайния извод на вещото лице по отношение на установената като недопустима и допустима площ по основната СТЕ. Мотивирал се е с това, че той се базира изцяло на представения по делото протокол за извършена теренна проверка, който според самата експертиза не почива на пълна и коректна информация. Въз основа на допълнителната СТЕ е приел, че по отношение на шест от заявените БЗС се констатират недостатъчни материали за установяване на допустимата и недопустимата площ и нередности по направените снимки от теренната проверка. Възприел е извода на САТЕ за допустимост на заявените от Дичев парцели за подпомагане. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Мотивирано е отхвърлил твърдението на Дичев за издаване на спорното УП при липса на фактически и правни основания. Неоснователни е намерил и оплакванията му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неуведомяването на лицето за извършената теренна проверка и непредоставянето на препис от протокола за нейното осъществяване. Посочил е, че макар да е допуснато неуведомяване на Дичев за извършената теренна проверка и невръчване на препис от протокола за провеждането й, това не представлява нарушение от категорията на съществените, което на самостоятелно основание да води на извод за отмяна на УП - не е преклудирана възможността на Дичев да направи възраженията си срещу извършената теренна проверка и в този смисъл не е нарушено и правото му на защита. Намерил е обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на чл. 35 и 36 АПК, доколкото е приел за основателно възражението на лицето, че не са събрани всички относими към спорния въпрос доказателства и не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът изрично се е позовал на това, че не са изследвани и изяснени релевантните за спора факти относно допустимата и недопустимата за подпомагане площ съгласно правилата по Наредба № 5 от 10.03.2010 г. (отм.) относно допустимата за подпомагане и недопустимата за подпомагане площ, при заявени за подпомагане пасища, мери и ливади. С позоваване на заключенията на приетите по делото експертизи, е приел, че административният орган не е изяснил и не е събрал доказателства относно относимите факти. Позовал се е на разпоредбите на чл. 9, във вр. с чл. 8 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. (отм.) Като е отчел, че в настоящия случай земята се използва като постоянно пасище за паша на животните или за косене и предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 от същата наредба, е направил извод, че земите са допустими за подпомагане. Административният орган не е изследвал въпроса по отношение на допустимостта на заявените от Дичев БЗС, тъй като се установява, че теренната проверка касае ФБ и не са изследвани условията по чл. 15 и 16 от Наредба № 5 от 2010 г. (отм.) по отношение на заявените БЗС. При извършената теренна проверка на ФБ не са събрани доказателства за наличието на храстовидна или дървесна растителност в БЗС и не са налице доказателства за компактна такава (основание за недопустимост). Като е съобразил горното и издадената от началника на РСПБЗН - гр. Асеновград служебна бележка, съдът е обосновал решаващия си краен правен извод за издаването на УП при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 9, 15, 16 и 17 от Наредба № 5 от 2010 г. (отм.) и чл. 34, т. 4 от Регламент № 1122/2009. Приел е, че в тежест на административния орган е доказването на фактическите основния на УП и е недопустимо постановяване на отказ за подпомагане при липса на доказателства поради неизпълнение на задълженията за събирането им от органа. В този смисъл неизяснени са останали относимите факти и обстоятелства по спора. Доколкото пред съда не е установено, че посочените в УП площи са недопустими за подпомагане, съставът на АССГ е направил извод, че УП е незаконосъобразно. Затова го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне след изясняване на релевантните факти и обстоятелства, и събиране на доказателства в тази връзка. Осъдил е фонда да заплати направените по делото разноски на Дичев, като мотивирано е обосновал становището си за неоснователност на възражението за тяхната прекомерност. Решението е правилно. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Доколкото последните са подробно обсъдени поотделно и в съвкупност, неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не е изследвал в цялост фактите по делото, предвид което допуснал несъответствия в постановеното решение. След като е посочил какво приема за установено въз основа на приобщените по делото доказателства и след подробно обсъждане на заключенията на експертизите, съставът на АССГ е отговорил на направените от страните възражения, като в заключение е обосновал решаващите си правни изводи за допуснати нарушения на чл. 35 и 36 АПК. В резултат, при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил мотивиран извод за незаконосъобразност на спорното УП по съображения, които изцяло се споделят от настоящия съд. Оплакванията на касатора са свързани с обсъждането, което е направил първоинстанционният съд и изводите, до които е достигнал, въз основа на приетите по делото експертни заключения. Тези оплаквания са неоснователни. Съставът на АССГ коректно е обсъдил заключението на основната СТЕ и допълнителното такова, както и това на САТЕ. В съответствие с правомощията си по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК съдът е направил оценка на заключенията като ги е обсъдил заедно с другите доказателства по делото. Конкретно и ясно е посочил, че кредитира основното заключение на СТЕ относно установените технически параметри, за които не разполага със специални знания. Подробно се е мотивирал за причините, поради които не кредитира крайния извод на вещото лице по отношение на установената като недопустима и допустима площ по основното заключение на СТЕ, свързани с нередности на снимките или липса на такива. За целта съдът е обсъдил заключението на СТЕ в съвкупност с приложени по делото доказателства и заключението на допълнителната СТЕ. Подходът му е процесуално допустим и съответства на чл. 202 ГПК, доколкото съгласно посочената разпоредба съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Като го е обсъдил детайлно ведно с приложени по делото доказателства, а и в съвкупност с допълнителното заключение на СТЕ, съдът е достигнал до обосновани и правилни фактически и правни изводи, които е мотивирал подробно в съдебния акт. Неоправдани са касационните оплакванията и във връзка с обсъждане заключението на САТЕ и направените от първоинстанционния съд изводи въз основа на нея. Съдът е посочил, че кредитира експертизата, като се е обосновал за това. Видно от нея, а и от направеното от съда обсъждане, заключенията на експерта са изградени на база приложените снимки, цифровите ортофотокарти от 2010 г. и извършен оглед. В този смисъл и предвид съдържанието на заключението на САТЕ, неоснователно в касационната жалба се поддържа от касатора, че експертът прави абстрактни и неаргументирани твърдения, които не кореспондират с приобщените по делото доказателства. Експертизата съдържа конкретни отговори на поставените въпроси, при съобразяване на казаното от вещото лице по време на разпита му в съдебното заседание, включително констатации и изводи за заявените за подпомагане имоти. Не е вярно поддържаното в касационната жалба, че основно място в доклада на вещото лице заемат таблици за валежите и температурите в съответните периоди. Действително такива са представени към заключението като приложение по т. 2 към него под формата на справки за валежите и температурите за 2012 г. Тези справки са представени с оглед обосноваване на част от отговора на въпрос 6 към експертизата. По време на разпита в съдебното заседание вещото лице също обосновава част от отговорите си с данните от тези справки. Освен това, както заключенията на СТЕ, така и това на САТЕ не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство. Същият не е поискал допускането и назначаването на допълнително или повторно заключение на САТЕ с оглед твърдяната сега негова абстрактност и неаргументираност. Изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 5.06.2014 г., че оспорва експертизата не обективира валидно оспорване. То е направено след даване ход на делото по същество, по време на съдебните прения и след като, след изслушването на вещото лице, същият е заявил становище да се приеме заключението. Съгласно чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК оспорването може да бъде направено само докато трае изслушването. Наред с това простото изявление, че експертизата се оспорва, не налага нейното некредитиране. Както се посочи, настоящият касатор не е поискал от първоинстанционния съд допускането на допълнително или повторно заключение, нито назначаването на друго или повече вещи лица при оспорване. По съществото си оплакванията на касатора обективират оспорване на заключението на САТЕ пред касационната инстанция, което е недопустимо като заявено извън предвидените за това процесуални срокове. Неоснователно касаторът възразява, при това без да привежда никакви аргументи, срещу изводите на първоинстанционния съд, че издателят на УП не е изследвал условията по чл. 15 и 16 от Наредба № 5 от 2010 г. (отм.) и не е съобразил своите констатации с разпоредбата на чл. 34, т. 4 от Регламент 1122/2009. Решението, предмет на контрол, в тази част също е подробно мотивирано и обосновано с липсата на приобщени в хода на административното производство доказателства, които да навеждат на обратни изводи. При обсъждането съдът се е позовал на заключението на САТЕ и снимките, направени при извършената теренна проверка. Наред с това е съобразил, че въобще в проведеното административно производство не е изследван този въпрос. Възприетото в решението досежно допуснатите нарушения се потвърждава и от съдържанието на спорното УП. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да прецени, че решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Предвид изхода на спора, искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски е основателно. По делото са представени Договор за правна защита и съдействие от 5.10.2015 г., с предмет процесуално представителство и защита пред Върховния административен съд по адм. д. № 12666/2014 г. и списък на разноските, в който е отразена тази сума. Видно от договора между страните е договорено възнаграждение в размер на 800,00 лв., за което е посочено, че е платено в брой при подписването на договора. В касационната жалба настоящият касатор е поискал при прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, същото да бъде намалено, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. При извършената преценката настоящият състав приема, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което на Дичев не следва да се присъди по-нисък размер на разноските в тази част, а поисканата сума в размер на 800,00 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,