Решение № 575 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2012 г.

Решение № 575 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Гео Стефанов Дундаров от гр. София за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 281 от 4.06.2012 г. по адм. дело № 27/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-436/17.03.2006 г. на началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж: "Стопанска постройка за складиране на сено /плевня/" в имоти № № 001323, 163012 и 163011 по плана за земеразделяне на местн. "Яза-Шишковци" в землището на с. Яковци, Община Елена. В искането като основание за отмяна е посочено чл. 239, т. 1 АПК и се твърди откриването на нови документи в Община Елена, представляващи заявления от искателя до гл. архитект за издаване на скици и визи за узаконяване на сгради и постройки, вкл. процесната, предмет на издадени от началника на ДНСК заповеди по реда на чл. 225 ЗУТ, които са от съществено значение за делото. Ответната страна ДНСК оспорва искането. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира искането за допустимо - подадено от страна по делото, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива доказателства, които са съществували при решаване на делото, но не са могли да бъдат събрани от съда, тъй като не могли да станат известни на страната при положена от нея дължима процесуална грижа и които, ако бяха взети предвид, биха довели до друг резултат. Приложените към искането писмени доказателства не отговарят на тези изисквания. Копия от документите са изпратени на искателя след постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Те обаче не съдържат регистрационен индекс и дата, с които да се удостовери датата на подаването им в общинската администрация и представляват доказателства само за това, че са направени от лицето, което ги е подписало. При полагане на дължимата грижа искателят е имал възможност и е следвало да се снабди с писмени доказателства и за датата на подаване на тези молби. Отделно от това, заявлението за узаконяване на незаконен строеж по реда на § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ 2003 г., дори и да се приеме, че е подадено в законния срок, само по себе си не представлява доказателство оборващо незаконността на строежа. Непроизнасянето на компетентния орган по това заявление в определения срок се смята за мълчалив отказ за узаконяване /чл. 58, ал. 1 АПК/, който е влязъл в сила като необжалван. Затова дори и доказателството за подаване на заявлението за узаконяване на процесния строеж да е било представено по делото, то няма значение при решаването му и не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,