Решение № 9190 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България - Администрация на главния прокурор на Република България, против Решение 1263/30.06.2023 г., постановено по адм. дело 781/2023 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което Администрацията на главния прокурор на Република България при Прокуратура на Република България е осъдена да извърши парично плащане в полза на Я. Д. К. въз основа на издадения изпълнителен лист 76/14.01.2022 г., съгласно решение 1215/18.07.2021 г. на Районен съд Пловдив,,XVI граждански състав, постановено по гр. дело 20215330104555 по описа за 2021 г.. На основание чл. 256, ал. 3 АПК е определен срок за изпълнение на задължението - 15 дни от влизане в сила на съдебното решение, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 710.00 лева. Изложени са съображения за недопустимост на обжалваното решение. Алтернативно се поддържа становище за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по ч. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението като процесуално недопустимо или отмяната му като неправилно. Ответникът Я. Д. К. чрез процесуалния си представител адв. С. Донков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на сраните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е осъдил Администрацията на главния прокурор на Република България при Прокуратура на Република България да извърши парично плащане в полза на Я. Д. К. въз основа на издаден изпълнителен лист 76/14.01.2022 г., съгласно решение 1215/18.07.2021 г. на Районен съд Пловдив,,XVI граждански състав, постановено по гр. дело 20215330104555 по описа за 2021 г. На основание чл. 256, ал. 3 АПК е определен срок за изпълнение на задължението - 15 дни от влизане в сила на съдебното решение, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 710.00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 256, ал. 2 от АПК. Изложени са съображения, че ответникът не е представил доказателства за изпълнение на задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК за изплащане на дължимите парични суми по процесвния изпълнителен лист, поради което съдът приема за доказано твърдението на ищеца за допуснато от ответния административен орган незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 2 АПК. Прието е, че служителите при администрацията на главния прокурор при Прокуратура на Република България, която без съмнение е административен, а не съдебен оргавн на държавна власт, са получили оригиналът на изпълнителния лист, в качеството им на финансов орган на съответното учреждение, и е следвало да изпълнят паричното плащане в полза на ищеца в хипотезата на чл. 519 ГПК. Решението е недопустимо. От приложеното по делото на л. 72 копие от изпълнителен лист 76/14.01.2022 г. е видно, че съгласно подлежащо на изпълнение Решение 1215 от 18.07.2021 г. на Районен съд - Пловдив, XVI Граждански състав по гражданско дело 20215330104555 по описа за 2021 г. Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Я. К. сума в размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, по което е бил оправдан по ВНАX дело 298/2020 г. на Окръжен съд- Хасково, с решение 260009 от 15.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото - 11.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото, както следва: сумата от 10 (десет) лева - за внесена държавна такса и сумата от 80 лева за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност. На основание постановеното решение е издаден и изпълнителен лист 76/14.01.2022 г. за посочените суми. След като е налице влязло в сила решение и издаден изпънителен лист, самото изпълнение следва да бъде осъществено по реда на ГПК. Смесването на прроизводството по ГПК и чл. 256 АПК е недопустимо. Както главния прокурор на Република България, така и администрацията на главния прокурор не са административни органи /справка Закон за съдебната власт/, поради което нямат задължения да извършат действия, произтичащи пряко от нормативен акт. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 от АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган. Задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт. Тяхното възникване и съдържание не трябва да е опосредено от задължение за волеизявление. Горното обосновава извод за липса на предпоставките за търсене на защита по чл. 256, ал. 1 АПК. В случая цитираните правни норми са неприложими. Този осъдителен иск е недопустим по отношение на действия /бездействия/, на органи на Прокуратурата на Република България. В случая е налице решен със силата на присъдено нещо спор, издаден е изпълнителен лист и изпълнението следва да бъде осъществено по реда на ГПК. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд Пловдив следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, исковата молба на Я. Д. К. оставена без разглеждане и производството по делото - прекратено. При този краен извод в полза на Прокуратурата на Република България следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции в размер на 200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният администкративен съд, трето отделение