Решение № 11 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 309/2010 г.

Решение № 11 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 309/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 946/10 от 27.10.2010 г. по касационна жалба на А. А. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 30.09.2009 г., постановено по гр. д. № 4205/2007 г. на Софийски градски съд само в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, че А. К. Т. и В. Т. Т. са собственици по силата на възстановяване на собствеността по З., наследяване, дарение и покупко-продажба на вътрешния магазин, разположен в партера на сградата, построена в УПИ VII-I, кв. 179, находящ се в [населено място], [улица] по плана на [населено място] зона "Б-4-А" по въпроса "допустимо ли е произнасяне по непредявен иск" в съответствие с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК без обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението в тази част поради това, че съдът се е произнесъл и за магазина, за който не е предявен иск за собственост. Ответниците по касация вземат становище, че няма произнасяне по непредявен иск, защото ответника не е осъден да предаде магазина, а реалната част от двора Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата в допуснатата до касационно разглеждане част е основателна. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - допустимо ли е произнасяне по непредявен иск има еднозначен отговор в доктрината и съдебната практика. Гражданското съдопроизводство може да започне само след като съдът бъде сезиран с предявен иск. Той определя предмета, по който се произнася съда - спорното право, а то се индивидуализира с предмета, искането към съда и страните, т. е. пределите на силата на пресъдено нещо. Всяко произнасяне с решение в повече от искането към съда е нарушение на диспозитивното начало и има за последица постановяване на недопустимо решение в тази част. Видно от исковата молба, ищецът е поискал ревандикация само на незастроената част от дворно често, съставляващо УПИ VII-I, кв. 179 по плана на [населено място] зона "Б-4-А", целия с площ 418 кв. м. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения, че ищците са собственици на вътрешния магазин. РС е отхвърлил иска само в обема, в който е искана защита. Въззивният съд е уважил иска за незастроената част от дворното место и в тази част решението е влязло в сила, защото не е допуснато касационно обжалване. В диспозитива на решението обаче въззивната инстанция се е произнесла в повече от заявения петитум, като е признала за установено по отношение на ответника, че А. К. Т. и В. Т. Т. са собственици по силата на възстановяване на собствеността по З., наследяване, дарение и покупко-продажба на вътрешния магазин, находящ се в партера на сградата, находяща се в [населено място], [улица]. В тази част решението на СГС е недопустимо, като постановено плюс петитум, поради което следва да се обезсили. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение