Решение № 7685 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2011 г.

Решение № 7685 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Готик имидж" ЕООД гр. София, против Решение № 2371/16.05.2011 г., постановено по адм. дело № 3935/2010 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните оплаквания са подробно развити в жалбата и в писмена защита. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Климучкова, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Готик имидж" ЕООД гр. София против ревизионен акт /РА/ № 2000905138/05.11.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 504/12.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" /ДД "ОУИ"/ - София при ЦУ на НАП, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 51 546 лв. по декларирани 3 броя ВОД за м. март 2009 г., ведно с начислените лихви за забава. Приходните органи са приели, че не е установено мястото на доставка по декларирания ВОД, ревизираното лице не притежава писмено потвърждение за получаване на стоките, не притежава и транспортни документи, удостоверяващи тези обстоятелства. Съдът изцяло и безкритично е възприел изводите на приходните органи и на решаващия орган, изложени в потвърдителното решение, поради което е отхвърлил жалбата срещу РА. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не с предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани като ВОД в СД за м. март 2009 г., са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. Декларираните доставки са по три броя фактури № 3000000008/20.03.2009 г. за доставка на свинска плешка, № 3000000007/17.03.2009 г. за доставката на свинска плешка и говежди обрезки и № 3000000009/24.03.2009 г. с предмет доставка на свинска плешка и говежди джолан. Налице е установено плащане по банков път през м. април 2009 г. на фактурите от 20.03.2009 г. и 24.03.2009 г. Получател е "Гуамини Инвестмънтс Лимитид" Кипър, CY 10228970А, приложени към фактурите са писмени потвърждения от получателя за получаване на стоките и товарителници с място на получаване Никозия, Кипър. Доставките са част редовен търговски обмен между същите лица, извършени са в изпълнение на договор за продажба № 001/7.01.2009 г. Не се спори, че по силата на договора заплащането се извършва в 60-дневен срок след доставката, собствеността върху стоката се прехвърля върху купувача в момента на натоварване на стоката и издаване на документ за това като транспортът се осигурява от купувача. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1) да е налице доставка на стоки, 2) да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3) доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4) получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че е налице реална доставка на стоки по процесните три фактури. Доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателят "Гуамини Инвестмънтс Лимитид" Кипър, притежаващ валиден VAT № в Кипър, регистриран за целите на ДДС на 24.09.2008 г., съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. По съществото на спора съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало по надлежния ред наличието на една от предпоставките за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на друга държава-членка на ЕС. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. ППЗДДС в ред. ДВ, бр. 101/2006 г. относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД доставчикът, в случая - ревизираното лице - следва да разполага 1) с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката. И 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. Такива документи, необходими в условията на алтернативност и в зависимост от лицето, извършващо транспорта са транспортен документ и/или писмено потвърждение от получателя за получаване на стоката на територията на друга държава-членка. Безспорно е в случая и е установено наличието на документи за доставката - 3 броя инвойс фактури, съдържащи необходимите реквизити, вкл. и идентификационен номер по ДДС. Съдът е приел, че представените транспортни документи и писмени потвърждения нямат доказателствена стойност, тъй като товарителниците не съдържат посочване и подпис на превозвач, а писмените потвърждения не съдържат като реквизит дата на издаване и място на получаване, поради което е прието за тях, че удостоверяват само прехвърлянето на правото на собственост върху стоките. Изводите на съда са необосновани и незаконосъобразни. Видно е от трите транспортни документа - международни товарителници е, че превозът на стоките по трите фактури, издадени от касатора, е извършен от получателя на стоките "Гуамини Инвестмънтс Лимитид" Кипър, CY 10228970А, което е удостоверено с подписи и печати в съответните клетки на товарителниците като придружаващи стоките транспортни документи. Удостоверено е натоварването на стоките в РБ и получаването им на посоченото местоназначение. Като място на получаване и посочена държава членка на ЕС - Кипър, Никозия. Ето защо в този случай, когато транспортът е извършен от получателя, без значение дали със собствени или наети транспортни средства, съгласно приложимата редакция на б. "в", т. 2 от чл. 45 ППЗДДС /ДВ, бр. 101/2006 г./, необходимите документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на РБ до територията на друга държава-членка, са само писмените потвърждения. Основният спор по делото е дали писмените потвърждения удостоверяват получаването на стоките на територията на друга държава- членка, различна от РБ като страна на изпращане на стоката. Съдът е приел, че представените писмени потвърждения нямат необходимите реквизити за това, поради което нямат доказателствена стойност. Всички останали събрани доказателства, установяващи обстоятелства във връзка с получаване на стоките, съдът е счел за ирелевантни, тъй като не са документи, предвидени в чл. 45 ППЗДДС. Изводите на съда са незаконосъобразни на първо място що се отнася до реквизитите на писмените потвърждения. Съгласно приложимата редакция на нормата, не се изисква необходимо съдържание на потвърждението, такова каквото е предвидено след изменението в ДВ, бр. 10/2011 г. Ето защо изводите на съда за липса на доказателствена стойност на потвържденията, поради липса на реквизити, са незаконосъобразни. Доказателствената стойност на потвържденията, представляващи частни удостоверителни документи, е налице относно удостоверените обстоятелства и авторството на издателя им. Удостоверените обстоятелства са получаване на стоките по трите процесни фактури от "Гуамини Инвестмънтс Лимитид" Кипър. Документите не са оспорени по надлежния ред, нито относно удостоверения в тях факт на получаване на стоките, нито относно авторството на издателя, идентичен с получателя по трите фактури. Изводът е, че от формална страна са налице всички необходими документи, удостоверяващи наличие на ВОД. Относно основния спорен момент по делото дали стоките са получени на територията на друга държава-членка, различна от РБ, следва да се отговори положително. В тази връзка следва да се съобразят всички събрани доказателства по преписката и по делото. На първо място превозът на стоките извън РБ и получаването им на територия на държава-членка - Кипър, е удостоверено с подписа и печата на получателя, съгласно отразеното в кл. 24 на трите товарителници, съпровождащи транспорта на стоките. Ирелевантно е отразеното във формуляра SCAC 2004 с референтен номер ЕBG CY BG 09013IN R, тъй като запитването до приходната администрация на Кипър, съответно дадения отговор, е относно сделките между ревизираното лице и "Гуамини Инвестмънтс Лимитид" Кипър за период м. 11.2008 г., м. 01.2009 г., който е различен от този по процесния РА. Освен това по делото е установено, че кипърското дружество - получател - е декларирало процесните доставки като ВОП от България, в размера по процесните фактури, в интрастат декларация пристигания за м. март 2009 г. Съгласно вписания код стоките са получени на местния пазар с намерение да се изпратят в страна от общността, декларирано е в интрастат декларация изпращания за м. март 2009 г. ВОД на същите стоки към РРумъния, за което по делото са представени и инвойс фактури. Тези декларации, макар и да нямат пряко отношение към извършения транспорт, доказват, че стоките са получени на територията на друга държава-членка. При тези доказателства не са налице данни и индиции доставчикът да е участвал в данъчна измама, поради което не следва да бъде санкциониран с начисляване на ДДС по процесните доставки. Съгласно практиката на СЕО по сходни казуси, вкл. и по дадените отговори на преюдициално запитване с решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/2004 г. на СЕО, при упражняване на правомощията, предоставени им от директивите на Общността, държавите-членки трябва да спазват общите принципи на правото, които са част от правния ред на Общността, включващи и принципите на правна сигурност и пропорционалност. Приетите от държавите-членки мерки, въз основа на чл. 21