Решение № 6831 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2015 г.

Решение № 6831 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Председателя на Общински съвет - Павел баня срещу решение № 107 от 15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 508 от 2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло оспорването на кмета на община - Павел баня срещу Решение № 788 на ОбС - Павел баня, прието с Протокол № 49/31.10.2014 г. като неоснователно. Евентуално моли след отмяна на съдебното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд със задължителни указания по правилното приложение на закона.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не изпраща представител и не депозира писмено становище по същество.

Ответникът по касационната жалба, кметът на община - Павел баня, редовно призован, не се явява, не представя писмен отговор на жалбата или писмени бележки по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административен съд - Стара Загора е бил сезиран с оспорване от кмета на община - Павел баня при условията на чл. 45, ал. 5, изр. първо, предл. второ на ЗМСМА срещу Решение № 788 на Общински съвет - Павел баня по протокол № 49 от заседание, проведено на 31.10.2014 г., с което общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и т. 23, чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 45, ал. 9 във вр. с ал. 5 от ЗМСМА и във вр. с чл. 156, ал. 1 от АПК е изменил свое Решение № 601 от 13.02.2014 г., като е приел:

1.Учениците с постоянен адрес и/или учещи на територията на община Павел баня с право на пътуване с допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС № 66/1991 г., като заплащат 50% от цената на билета или абонаментната карта;

2.Пенсионерите с постоянен адрес на територията на община Павел баня с право на пътуване с допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС № 66/1991 г., като заплащат 50% от цената на билета или абонаментната карта;

1. Намалението на цената на картите се компенсира от община Павел баня в рамките на определените средства в общинския бюджет за 2014 г. до изчерпване на същите, като ги разпределя пропорционално ежемесечно.

С обжалваното решение АС-Стара Загора е обявил нищожността на Решение № 788 на ОбС - Павел баня по Протокол № 49/31.10.2014 г. в частта му по т. 1 и по т. 2 и е отменил същото решение в частта му по т. 3 като незаконосъобразно на всички основания по чл. 146 от АПК, извън тези, обуславящи нищожността му.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение в своите т. 1 и т. 2 изцяло възпроизвежда т. 1 и т. 2 от влязлото в сила като неоспорено в преклузивния срок предходно решение на общинския съвет - Решение № 601 от 13.02.2014 г. АС - Стара Загора е заключил, че наличието на влязъл в сила административен акт /индивидуален или общ - според съда процесното решение на общинския съвет е общ акт/ лишава издалия го административен орган от възможността да образува производство и да издаде повторен акт между същите страни със същото съдържание.

По отношение т. 3 от оспореното решение на общинския съвет, административният съд, след като е констатирал, че в тази си част решението по същество внася изменение в начина на разходване на приетия за 2014 г. общински бюджет, е изложил следните съображения за незаконосъобразност, водеща до отмяната на акта в тази му част, а именно:

1. Решението по т. 3 е постановено при липса на относими мотиви, доколкото, както в протокола от заседанието на общинския съвет, на което същото е прието, така и в документите от административна преписка по подготовката за гласуването му, не са посочени причините за изменение на решението за приемане на общинския бюджет за съответната година. Според съда изменението на влязъл в сила административен акт /каквото е решението на общинския съвет по приемане на бюджета/ е допустимо при наличие на някоя от хипотезите по чл. 99 от АПК, като ако не се сочи нито правно, нито фактическо основание за това, не може да се направи и валидна преценка допустимо ли е такова изменение или не. Според съда визираните в решението правни основания са неотносими към т. 3 от същия акт, поради което е налице хипотезата на чл. 59, т. 4 от АПК, водеща до постановяване на акта при липса на задължителни реквизити и мотиви.

1. Според АС - Стара Загора решението по т. 3 е постановено и при други съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението било прието при наличието на висящ съдебен процес - адм. д. № 452/2014 г. по описа на АС - Стара Загора с предмет решение на ОбС - Павел баня със същото съдържание, а именно - Решение № 757 по протокол № 48 от 29.09.2014 г. Тъй като административен акт с идентично съдържание вече е обект на съдебен контрол, то, според административния съд, недопустимо и в противоречие с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от АПК общинският съвет е приел за разглеждане и се е произнесъл по въпрос със същото съдържание и между същите страни.

Отделно от гореизложеното съдът е заключил, че, доколкото с т. 3 от оспореното решение се изменя одобреният вече общински бюджет за 2014 г., то се касае за възобновяване на административното производство по издаване на акта по приемане на същия бюджет, поради което не бил спазен срока за това по чл. 102 от АПК.

На следващо място - т. 3 от решение № 788/31.10.2014 г. е приета след като е оттеглено предходно решение на общинския съвет със същото съдържание, а именно: Решение № 757/29.09.2014 г. Атакуваното решение в частта по т. 3 е приета в противоречие с чл. 156, т. 3 от АПК, доколкото за повторното приемане на акт със същото съдържание като акта, който вече е бил оттеглен от издателя му, следва да бъдат налице нови обстоятелства, каквито в случая липсват.

При приемане на административния акт съществено е нарушена и процедурата по Глава Осма от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет - обсъждането и приемането на оспореното решение не е включено в дневния ред на заседанието, липсват доказателства за начина и редовността на свикването на това заседание, не са представени доказателства за обсъждане на проекта за решение от съответните постоянни комисии към общинския съвет и т.н.

Административният съд е приел, че т. 3 от атакуваното решение е постановено и в противоречие с материалноправните разпоредби. Тази част от решението според съда е гласувана в противоречие както с цитираното в т. 1 и т. 2 от решението ПМС № 66/1991 г., така и в противоречие с последващи подзаконови нормативни актове, подробно индивидуализирани в мотивите на съдебното решение. След като е констатирал, че с т. 3 предвидения в предходното решение № 601/13.02.2014 г. на ОбС - Павел баня процент на намаления за транспорт на привилегированите групи от 20-30% се увеличава на 50%, съдът е заключил, че редът за увеличената компенсация за издадените билети и карти на по-ниски цени не може да се различава от нормативно регламентирания за целта. Именно в отклонение от регламентирания ред е този, предвиден в т. 3 от оспореното решение.

Предвид тези отклонения от установения нормативен ред за компенсиране на разлики в цени за услуги, предвидени за привилегировани лица спрямо общоприетите такива за този вид услуги, първостепенният съд е приел, че решението на общинския съвет в своята т. 3 е прието и в противоречие с целта на закона.

Съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и по частично различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви.

Правилно АС-Стара Загора е обявил нищожността на атакуваното решение на ОбС - Павел баня в частта му по т. 1 и т. 2 . Страните по делото не спорят, че измененото с оспорения административен акт решение № 601/13.02.2014 г. на ОбС - Павел баня е влязло в законна сила като неатакувано от правоимащите лица по чл. 45 от ЗМСМА. Приетите с влязлото в сила решение 601/13.02.2014 г. т. 1 и т. 2 са идентични по съдържание с т. 1 и т. 2 от оспореното решение № 788/31.10.2014 г. При това обстоятелство не е налице изменение на влязлото в сила решение № 601, а отделно от горното и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за общинския съвет не е налице материална компетентност по закон повторно да постанови същото между същите страни и на същото основание /В т. см. решение по адм. д. № 12841/2014 г. по описа на ВАС, трето отделение/.

По отношение т. 3 от атакуваното решение № 788/31.10.2014 г.

Настоящият състав на ВАС, трето отделение не споделя извода на административния съд за незаконосъобразност на т. 3 от оспорения административен акт поради това, че към датата на приемане на решението на общинския съвет е било висящо пред АС - Стара Загора адм. д. № 452/2014 г. с предмет предходно решение № 757/29.09.2014 г. на същия орган на местно самоуправление със същото съдържание, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от АПК общинският съвет не е имал правомощието да приеме процесното решение. Видно от Решение № 787/31.10.2014 г. общинският съвет е отменил /оттеглил по см. на чл. 156, ал. 1 от АПК/ своето решение 757/29.09.2014 г., поради което с последващо решение може да се произнесе със същия предмет, предвид факта, че прекратяването на делото пред АС - Стара Загора, макар и да следва датата на приемане на оспореното решение, е естествена последица от вече оттегления с решение № 787 предходен административен акт. Обосновани обаче са изводите на АС - Стара Загора за незаконосъобразност на т. 3 от атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК - решение с подобно съдържание може да бъде прието от оттеглилия го административен орган само при наличието на нови обстоятелства, каквито обосновано административният съд е заключил, че в случая не са налице. Изпълнението на задълженията на председателя на общинския съвет по разгласяване на приети от ОбС решения на кметовете на кметства и местната общественост не може да се тълкува като "ново обстоятелство" по чл. 156, ал. 3 от АПК. Обосновано съдът е приел и незаконосъобразност на т. 3 от оспореното решение поради приемането на цялото решение № 788 при съществени нарушения на разписаните в Глава Осма от Правилника за организация на дейността на ОбС правила за свикване и провеждане на заседания и приемане на актове на общинския съвет - липсва включване на предмета на решението в оповестения дневен ред, обсъждане на проекта за решение на заседание на постоянните комисии при ОбС и т.н. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни развитите от касатора доводи за несъщественост на тези нарушения. Неспазването на основни процедури, разписани и утвърдени от самия административен орган, който не ги спазва, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като нарушават основен принцип в административния процес - принципът на последователност и предвидимост, уреден в чл. 13 от АПК.

Обосновани са и изводите на административния съд за незаконосъобразност на решението на общинския съвет в неговата т. 3 и като прието в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение