Решение № 15380 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8316/2018 г.

Решение № 15380 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8316/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "Варна риълтис" ЕАД гр. Варна против решение № 1060/17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2551/2017 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Виза за проектиране № АУ060996 Пр003 Пр от 12.07.2017 г., издадена от Главния архитект на Община Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се уважи жалбата срещу визата за проектиране. Ответникът Главен архитект на Община Варна писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената виза е в съответствие с ПУП-ПРЗ за имота и не са налице нарушения по отношение ограничаването на височината на застрояването в имота на дружеството. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил правнорелевантните факти, но е обосновал неверни правни изводи. Неправилно не е кредитирано заключението на вещото лице по неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза, което е в съответствие с приетите по делото писмени доказателства. От тях се установява, че съгласно действащият ПУП-ПРЗ на жк Чайка (19 м. р. и 20 м. р.), одобрен с Решение № 2106-14 от 30.03.2015 г. на Общинския съвет-Варна, за имота на касатора с идентификатор 10135.2562.144 е отреден УПИ V-144" за обществено обслужване, жилищно строителство и озеленяване", като съгласно плана устройствената зона за УПИ V-144 е "Смф"-смесена многофункционална; матрицата, изписана върху УПИ V-144 указва ва устройствена зона за имота "Смф" с показатели: плътност мах 60 %, Кинт мах 5, озеленена площ min 30 %, без посочване на височината на застрояването; съгласно таблицата към плана, която съдържа устройствените показатели за всички УПИ, предмет на плана, за УПИ V-144 устройствената зона е "Смф" с плътност мах 60 %, Кинт мах 5, озеленена площ min 30 %, без посочване височината на застрояване. Тези показатели по матрицата и таблицата към ПУП-ПРЗ са в пълно съответствие с Показателите за устройство и застрояване към правилата и нормативите за прилагане на ОУП на Община Варна от Приложение № 1, които предвиждат за устройствена зона "Смф" показатели- плътност мах 60 %, Кинт мах 5, озеленена площ min 30 %, като по отношение на височината на застрояване е записано, че тя се доказва със силуетни проучвания, ПУП и РУП. При съпоставката с оспорената виза за проектиране се установява, че графичната й част е копие от действащия ПУП-ПРЗ в частта на УПИ V-144, кв. 48, 19 м. р.. За разлика от матрицата към действащия ПРЗ, текстовата част на визата съдържа указание относно характера на застрояване, което е определено като "средно с кота корниз до 15 метра". Необосновано и неправилно първоинстанционният съд приема, че това ограничение в характера на застрояването е в съответствие с общо задължителни правила за застрояване за всички устройствени зони, установени с ПРЗ. Настоящият касационен състав приема за незаконосъобразно въвеждането с визата за проектиране на ограничение в характера на застрояване на УПИ, каквото не е предвидено съобразно правилата и нормативите за прилагане на ОУП на Община Варна, както и матрицата и таблицата към действащия ПРЗ. Нормативната уредба на съдържанието на устройствените планове е в Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове (Наредбата). Според нея ПУП съдържа таблица на урегулираните поземлени имоти, идентифицирани спрямо кварталите и устройствените зони, в която се изписват всички показатели за имотите, вкл. и височината. Обозначението на режима на застрояване на група урегулирани поземлени имоти или отделен УПИ става с матрица. В конкретния случай в таблицата към ПУП-ПРЗ за УПИ V-144, кв. 48 и в матрицата не се съдържа отбелязване относно височината за застрояване в процесния имот. Това е в съответствие с правилата към ОУП на гр. Варна. Други записи върху ПРЗ, които не отговарят на нормативните изисквания за съдържанието на плановете, не могат да бъдат основание за въвеждане на ограничение относно някой от устройствените показатели за имота. Височината на застрояване за конкретен имот е функция от останалите показатели- площ, максимална плътност, максимална интензивност на застрояване, минимална свободна дворна площ, минималната задължително озеленена дворна площ, начин и характер на застрояване, отстояния и др. Дори и да не са посочени конкретни стойности относно височината на застрояване, те са предмет на последващото проектиране. Проектната височина следва да е в съответствие с установените устройствени показатели за имота. Вещото лице установява още, че по същия начин е процедирано и по отношение на други имоти, предмет на ПРЗ на жк Чайка-няма указана височина на застрояване за двете зони -"Смф" и "ЖК", само за отделни имоти има отразявания, напр. 26 м., 4 м., 8 м. и др. височина на застрояване, съобразени със спецификите на отделните имоти. Единствено УПИ II със забележка е предвиден за озеленяване, а ПРЗ е одобрен от Общински съвет- Варна без други забележки, ограничения и отклонение от правилата за съответните устройствени зони. Като не е възприел заключението на вещото лице, което се подкрепя от другите доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни изводи. Оспорената виза за проектиране е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби- чл. 108, ал. 1 ЗУТ, регламентираща задължителност на предвижданията на ПУП за инвестиционното проектиране, както и чл. 140, ал. 2 ЗУТ, изискваща визата за проектиране да бъде точно копие (извадка) от действащия ПУП. Незаконосъобразно в разглежданата виза е означена максимална височина на застрояване на имота на касатора, без такава да е предвидена в графичната част на действащия ПРЗ и съгласно ОУП. Отхвърляйки жалбата първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени незаконосъобразната виза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,