Решение № 3945 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2016 г.

Решение № 3945 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2016 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на РО "Национален строителен контрол" В. при РДНСК Северозападен район против решение № 304/09.08.2016 г. по адм. д. № 249/2016 г. по описа на Административен съд В. с молба за отмяната му като неправилно. Ответикът "Ф. П. " ООД, представляван от адв. Митов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, по оспорване на "Ф. П. " ООД, Административен съд В. е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-19-Вр-01/18.04.2016 г., която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ и предоставени му правомощия съгласно заповед № РД-13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК С., началникът на РО"Национален строителен контрол" В., РДНСК Северозападен район, е забранил ползването на строеж "Нафтова база за съхранение и продажба на дизелово гориво", находящ се в УПИ VIII-30 /бивш ХХХII-4996/; ХI-33 /бивш ХVIII-4996/; IХ-35 /бивш ХХI-4996/, имоти с идентификатори 22259.1021.382 и 12259.1021.383 по КК на гр. В. с ползувател "Ф. П." ООД, разпоредил е строителната площадка да бъде освободена от хора, механизация, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и др., забранил е достъпа до строежа, наредил е на ЧЕЗ "Р. Б." АД и "В и К" В. да преустановят захранването на строежа с ел. енергия и вода. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Този решаващ извод е мотивиран с наличието на заповед № ДК-02-СЗР-4/12.05.2016 г., с която началникът на РДНСК Северозападен район е прекратил производство по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежа като незаконен поради неговата търпимост в хипотезата на § 127 ПЗРЗИДЗУТ. Решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо преценката за съответствие с материалния закон. При преценка компетентността на органа съдът е обсъдил неприложената по преписката заповед № РД-13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК- С., цитирайки съдържанието на приложената заповед № РД-13-178/11.08.2014 г./л. 109/ за предоставени на началниците на РДНСК правомощия. Съдът е бил длъжен да констатира липсата на заповедта за предоставяне правомощието по чл. 178, ал. 5 ЗУТ на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" В., да укаже представянето й, или служебно да я изиска и включи в материалите по делото. Съгласно § 16 ПРЗУТ и § 127 ПЗРЗИДЗУТ търпимите строежи на подлежат на забрана за ползването им. При преценката относно търпимостта на процесния строеж съдът процесуално незаконосъоразно се е позовал на мотивите към заповед № ДК-02-СЗР-4/12.05.2016 г. на началника на РДНСК Северозападен район. Производството по издаване на индивидуален административен акт се прекратява по реда на чл. 56 АПК. В хипотезата по чл. 225, ал. 1 ЗУТ началникът на местнокомпетентната РДНСК действа служебно, репс. не дължи издаването на заповед за премахване на строежа независимо дали е започнал производството по свой почин, по повод постъпили данни от друг административен орган, или по сигнал на физически или юридически лица, т. е в това производство разпоредбата на чл. 56 АПК е неприложима. Заповедта за прекратяване на производството по чл. 225, ал. 1 ЗУТ представлява на практика отказ за издаване на заповед за премахване на строежа като незаконен. Този отказ по аргумент от чл. 214, т. 3 ЗУТ не представлява индивидуален административен акт, поради което констатациите на издалият го административен орган относно релевантни за приложението на материалния закон факти и правни изводи не могат да бъдат ползвани в съдебно производство за преценка законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден от друг административен орган на друго правно основание. Изложеното определя обжалваното решение неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Следва това решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за попълване делото с доказателства за компетентността на издателя на оспорената заповед излагане на мотиви относно търпимостта на строежа в унисон с доказателствата по делото, вкл. и евентуално ангажираните от страните допълнителни такива и произнасяне по претендираните в касационната инстанция разноски по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд