Решение № 8224 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2011 г.

Решение № 8224 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) против решение № 2372 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 6526/2010 г. на Административен съд - София град, с което са отменени заповед № ЗЦУ-1134/25.08.2010 г. и заповед № 369.5/25.08.2010 г. на същия административен орган, с които на основание чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Радостина Костова Тодорова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ЗЦУ - 1134/25.08.2010 г. е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа описание на извършеното нарушение, датата и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които е допуснато, както и доказателствата, които го установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Спазена е и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Служителка Тодорова е наказана след като са приети писмените й обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани съответно на 27.05.2010 и на 01.07.2010 г.) и след като е изслушана от наказващия орган (протокол от 30.06.2010 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителката е уведомена за провежданата проверка по повод допуснати от нея нарушения и й е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № ЗЦУ-1079/13.08.2010 г. на изпълнителния директор на НАП), по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които е допуснато нарушението и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Тодорова. При налагане на дисциплинарното наказание са спазени и изискванията на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарното нарушението е наложено в двумесечния срок, предвиден в цитирания текст. Най-ранните данни за вида и характера на нарушението и неговия извършител се съдържат в доклада на дирекция "Инспекторат", представен на дисциплинарно-наказващия орган на 18.06.2010 г. Това обстоятелство заедно с данните за ползван от служителката отпуск през периода 19.07.2010 г. - 30.07.2010 г. формират възприетия от първоинстанционния съд правилен извод, че срокът за налагане на наказанието е спазен. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че въпреки изложеното по-горе заповедта на изпълнителния директор на НАП, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и подлежи на отмяна. Изводът на съдебния състав, че от страна на служителката не са допуснати, описаните в заповедта нарушения на служебните задължения, е законосъобразен. По делото е установено, че Тодорова, в качеството на главен инспектор по приходите (координатор) в ТД на НАП - Бургас, извършва текущ преглед и контрол на действията на органите по приходите в хода на проверка по прихващане или възстановяване, възложена с резолюция № 913597/18.12.2009 г. След становище на юрисконсулт от отдел "Обжалване" в този смисъл, служителката установява, че представената от задълженото лице "Картрейд ойл" ЕООД банкова гаранция № 210-050-9/16.12.2009 г. на стойност 384 775 лв., издадена от МКБ "Юнионбанк" АД, гр. София - клон Бургас е безусловна и съгласува акт за прихващане или възстановяване № 913597/19.12.2009 г., с който на дружеството е възстановен ДДС в размер на 384 773.38 лв. При представяне на искане за плащане по гаранцията банката отказва да плати, с мотива, че заедно с искането не е представен данъчен ревизионен акт, който да установи различия между възстановения и фактическо формирания данъчен кредит. При тези обстоятелства административно наказващият орган приема, че от страна на служителката са допуснати нарушения на задълженията, предвидени в длъжностната характеристика и на т. 4.5 от Процедура К -31 "Текущо осигуряване на качеството чрез преглед на действията", утвърдена от изпълнителния директор на НАП, според която координаторът (главният инспектор по приходите) извършва преглед на предприетите действия и събраните доказателства от проверяващите органи в хода на проверката и преценява необходимостта от даване на препоръки, а при необходимост от становище, координаторът преминава към процес "Текущо осигуряване на качеството чрез даване на становища". На това основание на Тодорова е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. При тези данни съвсем аргументирано първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Тодорова. Като главен инспектор по приходите същата извършва преценка на доказателствата, събрани в хода на проверката на "Картрейд ойл" ЕООД, включително на представената от дружеството банкова гаранция, съобразява становищата на проверяващите органи и на юрист от отдел "Обжалване", според който представената банкова гаранция е безусловна и едва след това съгласува акта за възстановяване на сумата. По този начин задълженията по длъжностната характеристика са изпълнени. Правилно е и заключението на съдебния състав, че поведението на Тодорова е съобразено с утвърдената от изпълнителния директор на НАП Процедура К - 31 и приемането на представената от дружеството банкова гаранция като безусловна не представлява нарушение на служебните задължения. Действията на служителката по съгласуване на акта за прихващане или възстановяване следват стъпките, предвидени в т. 4.5 от процедурата - преглед на предприетите действия и събраните от проверяващите органи в хода на проверката доказателства и преценка на необходимостта от даване на препоръки и изразяване на становище. Представената от задълженото дружество банкова гаранция закономерно е преценена от служителката като безусловна, както с оглед становищата по този въпрос на проверяващите органи и на юрисконсулт от отдел "Обжалване", така и с оглед съдържанието на документа. Безусловната банкова гаранция е абстрактна сделка, при която гарантът не може да се позовава на възражения, свързани с отношението бенефициент - наредител (валутното отношение), а само на недействителност на гаранцията, на неизпълнението на изискването за представяне на необходимите документи или на отлагателните или прекратителните модалитети, включени в гаранцията. Следователно включеното в банковата гаранция изискване в писменото искане за плащане по гаранцията да бъде представен данъчен ревизионен акт, с който са установени различия между възстановения и фактически формирания данъчен кредит не съставлява условие по гаранцията и не променя характера й, а е предпоставка за валидното предявяване на претенцията по гаранцията. Поради това следва да се приеме, че от страна на служителката не е допуснато неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и не са налице основания за нейното санкциониране на това основание. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за незаконосъобразност на оспорената заповед е и обстоятелството, че дори да се приеме, че от страна на служителката Тодорова е допуснато неизпълнение на служебните задължения, то заповедта подлежи на отмяна, тъй като е постановена в нарушение и на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Наказанието е наложено, без да са взети предвид обстоятелствата, при които е допуснато описаното в заповедта нарушение. Не е отчетено, че актът за прихващане или възстановяване е съгласуван от служителката след представянето на валидна на външен вид банкова гаранция, в чийто текст е посочено, че същата е "безусловна и неотменяема" и след становище за безусловност на гаранцията на юрисконсулт от отдел "Обжалване" - обстоятелства, които следва да се отразят на преценката за формата на вината и за тежестта на нарушението. Не са преценени и настъпилите от поведението на Тодорова вредни последици, тъй като доказателства, че данъчният кредит е възстановен неправомерно, както и че дружеството няма активи за покриване на задължението не са представени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката и санкционирането й с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Ето защо като достига до извод в този смисъл и на това основание отменя административния акт съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Изложеното за законосъобразността на съдебния акт относно отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, обосновава правилността на съдебното решение и в частта относно отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като последният административен акт е последица от първия. Ето защо изводите на първоинстанционния съд и в тази част се споделят от настоящата инстанция. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводите на съдебния състав за отсъствие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителката са направени въз основа на ангажираните писмени доказателства. Представената длъжностна характеристика, банкова гаранция, становища и обяснения на служители формират заключението, че от страна на служителката Тодорова не е допуснато неизпълнение на предвидените в длъжностната характеристика служебни задължения, както и на задълженията по т. 4.5 от Процедура К -31, утвърдена от изпълнителния директор на НАП. Съвкупната преценка на изброените доказателствата обосновават крайните изводи на съда за незаконосъобразност на оспорените заповеди. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В изпълнение на задължението, предвидено в чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 от кодекса, дава на страните указания за обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства (определение от 10.09.2010 г.). Решението на съдебния състав е изградено след съвкупна преценка на всички събрани доказателства (чл. 171 от АПК). Ангажираните в производството пред административния орган и представените пред съда писмени доказателства - докладни записки, протоколи, длъжностна характеристика, заповеди, актове за прихващане и възстановяване, банкова гаранция, обяснения на служители са обсъдени от съда подробно и аргументирано. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение