Решение № 7705 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2012 г.

Решение № 7705 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Петко Костадинов Петков от гр. София срещу решение № 3577 от 26.06.2012 г., постановено по адм. дело № 2002/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 185/15.02.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени решение № 185/15.02.2011 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Петко Петков към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Редовно призован за съдебно заседание, Петко Костадинов Петков не се явява. Представлява се от адв. Цеков, който поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Комисия за разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, не се представлява. От същата по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробни съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 185/15.02.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /наричана за краткост Комисията/, с което е установена принадлежността на Петко Костадинов Петков към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник-агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Петко К. Петков е лице, заемало публична длъжност, а именно: началник РМУ - София за периода: 21.07.1997 г. - 4.08.2000 г. и началник РМД - София за периода: 5.08.2000 г. - 21.01.2001 г., поради което спрямо същия Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверено копие от картон обр. 4, съставен на името на Петко К. Петков, съдържащ данни за лицето, датата на вербуването му; името и длъжността на вербовчика, качеството на вербуваното лице - СС-агент и псевдонима му, както и картон обр. 6 и извлечение от регистрационен дневник, в който под № 57666 отново е посочено името на касатора, дата на вербуването му и качеството, в което същият съдейства на органите по чл. 1 от закона - секретен сътрудник-агент. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт в обжалваната му част е законосъобразен. Правилно АССГ е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правилно съдът е приел, че в досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му в посочените структури на ДС и БНА. Неоснователни са развитите от касатора в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че административният акт противоречал на разпоредбата на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. На първо място следва да бъде отбелязано, че към датата на касационната проверка на съдебното решение, разпоредбата на чл. 24 от закона е отменена /ДВ, бр. 103/28.12.2012 г./ - обстоятелство, което на основание чл. 142, ал. 1 от АПК следва да бъде взето предвид при проверка правилността на съдебното решение. Дори да се приеме, че, доколкото разпоредбата на чл. 24 от закона е била в сила към датата на постановяване на решението на Комисията, а законосъобразността на административния акт се преценява към датата на издаването му, следва да се извърши проверка за съответствието на решението в обжалваната му част на материалноправната разпоредба на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, то и в този случай не е налице твърдяното противоречие на решението с този законов текст. Съгласно разпоредбата на чл. 24 (отм.) от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на органите по чл. 1. Правилно АССГ се е позовал на решение № 4 от 26.03.2012 г. на Конституционния съд по к. д. № 14/2011 г. Видно от мотивите на същото, разпоредбата на чл. 24 от закона определя предмета на доказване, а в чл. 25 от закона са посочени неизчерпателно средствата за доказване на този предмет. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя обстоятелството по чл. 24 от закона се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник на органите по чл. 1 и са изброени съответно в т. 1, 2 и 3 на ал. 1 от чл. 25 от закона. При наличието на някой от тези документи Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях /включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, които не носят подписа на вербувания/ е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,