Решение № 9432 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 570/2014 г.

Решение № 9432 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 570/2014 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Жалбоподателят - главният секретар на Министерство на здравеопазването (МЗ), чрез процесуалния си представител обжалва решение № 7286 от 25.11.2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. дело № 5393/2013 г., с което по жалба на Ангел Стоянов Москов е обявена нищожността на негова заповед № РД-15-295/26.03.2013 г. за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради съкращаване на заеманата от служител длъжност "държавен експерт". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага следните конкретни аргументи в подкрепа на твърдението си: Първоинстанционният съд неправилно е приел, че обжалваната заповед е нищожна, тъй като е издадена от главния секретар на МЗ, който предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и 3 от ЗДСл няма компетентност да издава заповеди за прекратяване на служебни правоотношения. Действително, съгласно редакцията на чл. 6, ал. 2 от ЗДСл, публикувана в ДВ, бр. 43 от 2008 г., органът по назначаването е можел да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяване на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3, 4 и 5, но по-късно тази разпоредба е била променена, като новата й редакция е публикувана в ДВ, бр. 15 от 2012 г. и предвижда, че органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго. Моли решението да бъде отменено изцяло и да се постанови друго, с което да се остави без уважение жалбата срещу заповед № РД-15-295/26.03.2013 г. на главния секретар на Министерство на здравеопазването. Ответникът Москов оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за основателна. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Обжалваното решение № 7286 от 2511.2013 г. е постановено от АССГ по адм. дело № 5393/2013 г., образувано по жалба на Ангел Стоянов Москов срещу заповед № РД-15-295/26.03.2013 г. на главния секретар на МЗ, с която последният, на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл е прекратил служебното правоотношение на държавния служител. В жалбата си срещу заповедта за уволнение Москов развива оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Твърди, че в дирекции "Медицински дейности" и "Електронно здравеопазване" числеността на длъжностите в МЗ се е увеличила, включително и в новообразуваните дирекции. Сочи, че не е налице реално съкращаване на длъжността, тъй като функциите, свързани с нея, продължават да се изпълняват в администрацията. С жалбата и в съдебно заседание иска назначаване на експертиза, която да даде отговор на този въпрос. АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган и на това основание е обявил нейната нищожност. Този извод на съда според настоящата инстанция е незаконосъобразен. Съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията министърът е орган по назначаването. По силата на чл. 6, ал. 2 от ЗДСл органът по назначаването (министърът) може да възложи своите правомощия или отделни такива по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго. Със заповед № РД-28-75 от 14.03.2013 г. министърът на здравеопазването, на основание чл. 6, ал. 2 от ЗДСл е възложил на главния секретар на МЗ да изпълнява всички функции на орган по назначаването по ЗДСл на държавните служители от администрацията на министерството, т. е. министърът е възложил на главния секретар всички свои правомощия, свързани със служебните правоотношения на лицата от администрацията, включително тези свързани с прекратяването им. Няма законова разпоредба, която да забранява това, следователно това възлагане е законосъобразно и подписаната въз основа на него заповед за прекратяване на служебното правоотношение между Москов и МЗ не е нищожна поради липса на компетентност от страна на главния секретар на министерството. Предвид изложеното, обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено и тъй като в него няма произнасяне по материалната законосъобразност на оспорената заповед, делото следва да бъде върнато за произнасяне на първоинстанционния съд по този въпрос след събиране на всички допустими доказателства. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение