Решение № 9981 от 8.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Воден свят България" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Петър Величков" 29, подадена чрез адв. Стоянова срещу Решение 2281/06.04.2022 г. постановено по адм. дело 5201/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22220620001195-091-001/06.01.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 494/30.03.2021 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София, с който по отношение на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 11 036,92 лева и лихви в размер на 6 294,12 лева, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от Галактика Корпорейшън ЕООД, Мегастрой 2014 ЕООД, Нанислав 2012 ЕООД и Глобал тур ЕАД за данъчен период 01.12.2014 г. 31.12.2015 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на административния съд, че процесните доставки не са реално извършени е погрешен и противоречи на събраните по делото доказателства. Наведени са доводи, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства сочат категорично, че по всяка от процесните фактури е настъпило данъчно събитие. Касатора твърди че, административния съд неправилно е приел, че приемо-предавателните протоколи не доказват реално извършване на доставките. Възразява се срещу приетото от първоинстанционния съд, че не е доказано процесните стоки да са използвани за последващи облагаеми доставки, като се твърди се административния съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и неправилно не е кредитирал приетата по делото съдебно-счетоводно експертиза в тази й част. Иска се отмяна на решението на Административен съд - София град и постановяване на друго, с което се отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Минкова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт Р-22220620001195-091-001/06.01.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 494/30.03.2021 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София, с който по отношение на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 11 036,92 лева и лихви в размер на 6294,12 лева, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от Галактика Корпорейшън ЕООД, Мегастрой 2014 ЕООД, Нанислав 2012 ЕООД и Глобал тур ЕАД за данъчен период 01.12.2014 г. 31.12.2015 г. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22220620001195-020-001 от 28.02.2020 г., за определяне на задълженията на дружеството по ЗДДС. Заповедта е връчена на 30.06.2020 г. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ Р-22220620001195-020-002 от 23.09.2020 г., издадена от органа, възложил ревизията, този срок е удължен до 30.11.2020 г. Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен доклад /РД/ Р-22220620001195-092-001 от 10.12.2020 г., връчен по електронен път на 10.12.2020 г. От ревизираното лице е депозирано писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу съдържащите се в РД констатации и предложение за установяване на задължения. Ревизията е приключила с РА Р-22220620001195-091-001 от 06.01.2021 г., с който на основание чл. 68 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 11 036, 92 лв. по данъчни периоди и доставчици, както следва: за данъчен период м. 12. 2014 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 880, 00 лв. по фактура от 30.12.2014 г., издадена от Мега строй 2014 ЕООД; за данъчен период м. 01. 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 300, 80 лв. по фактура от 30.01.2015 г., издадена от Нанислав 2012 ЕООД; за данъчен период м. 02. 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 200, 00 лв. по фактура от 27.02.2015 г., издадена от Галактика Корпорейшън ЕООД; за данъчен период м. 03. 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 003, 00 лв. по фактура от 31.03.2015 г., издадена от Галактика Корпорейшън ЕООД; за данъчен период м. 04. 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 109, 12 лв. по фактура от 30.04.2015 г., издадена от Галактика Корпорейшън ЕООД; за данъчен период м. 05. 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 928, 00 лв. по фактура от 29.05.2015 г., издадена от Галактика Корпорейшън ЕООД; за данъчен период м. 06. 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 500, 00 лв. по фактура от 29.06.2015 г., издадена от Галактика Корпорейшън ЕООД; за данъчен период м. 07. 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 916, 00 лв. по фактура от 30.07.2015 г., издадена Глобал тур ЕАД; за данъчен период м. 08. 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 200, 00 лв. по фактура от 31.08.2015 г., издадена от Галактика Корпорейшън ЕООД. Ревизионния акт е потвърден при обжалването му по административен ред. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за липса на реалност на процесните доставки и услуги, поради което е приел, че законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Административния съд е анализирал издадените фактури от процесните доставчици за печат рекламни брошури А4 5000 бр. и дизайн и предпечат на същите; галони минерална вода, диспенсъри за минерална вода, летни гуми. Кредитирал е заключението на вещото лице относно това, че процесните фактурите съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч., както и че по отношение на доставките е извършено плащане в брой и са налични приемо-предавателни протоколи към всяка една от фактурите. По отношение на фактура 563/29.05.2015 г., издадена от доставчика Галактика Корпорейшън ЕООД с предмет летни гуми, съдът не е кредитирал приемо-предавателния протокол, който е с дата 29.02.2015г., т. е. е издаден три месеца преди извършване на доставката. По отношение на останалите приемо-предавателни протоколи, съдът е констатирал, че са подписани едностранно от доставчика. Тези непълноти и пропуски в протоколите, според съда дискредитират тяхната доказателствена стойност, още повече от съдържанието на протоколите не става ясно мястото на предаване на стоките, както и че това е ставало с транспорт на съответния доставчик, според обяснението на управителя на ревизираното дружество. Първоинстанционния съд е приел още, че в случая не е доказано последващото влагане на доставките в икономическата дейност на дружеството и не е кредитирал извода на вещото лице за съответствие на придобитите вещи с реализираните впоследствие доставки от жалбоподателя. В допълнение на извода за липса на реалност на процесните доставки, съдът е отчел че дружествата доставчици не се установява да са разполагали с нает персонал, особено що се отнася до доставчика, извършил услуга "печат на рекламни брошури А4" 5000бр. и дизайн и предпечат на същите. В заключение, първоинстанционния съд е достигнал до извод за законосъобразност на изводите в ревизионния акт, че не са налице действително осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, като в случая, не се доказва реалното осъществяване на доставките, а само формалното им документиране. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно административния съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В съответствие с доказателствата и закона за изводите на съда, че по фактура 45/27.02.2015г. с предмет печат на рекламни брошури, дизайн и предпечат, издадена от Галактика Корпорейшън ЕООД не е установено осъществяването на доставка. От страна на ревизираното лице е представена единствено спорната фактура и приемо-предавателен протокол, но тези доказателства и писмените обяснения на ревизираното дружество не са достатъчни, за да обосноват категоричен извод за наличие на реално осъществена доставка от сочения във фактурата доставчик. Предметът на спорната услуга е посочен много общо, като не са представени документи относно това какво са съдържали рекламните брошури, не е конкретизирано естеството и съдържанието им, за да може да се извърши преценка за реалност на доставките. Правилни са и изводите на съда за недоказана реалност на доставките по фактура 563/29.05.2015г., издадена от същото дружество с предмет летни гуми за три леки автомобила, с оглед липсата на каквито и да е съпътстващи фактурата документи, включително липсата на приемо-предавателен протокол, издаден на или след датата на фактурата (доколкото представения по делото протокол е съставен три месеца преди издаване на фактурата). В останалата част решението на административния съд е неправилно. Видно е от доказателствата по делото, основаната дейност на ревизираното лице е търговия и доставка на минерална вода и безалкохолни напитки. През ревизирания период дружеството е отразило получени доставки, свързани с декларираната дейност, а именно: на галони минерална вода, диспенсъри за минерална вода, автомати за минерална вода по фактури с 618/31.03.2015г., 344/30.04.2015г., 690/29.06.2015г. и 1115/31.08.2015г., издадени от Галактика Корпорейшън ЕООД, фактура 790/30.12.2014г., издадена от Мегастрой 2014 ЕООД, фактура 190/30.01.2015г., издадена от Нанислав 2012 ЕООД и фактура 1232/30.07.2015г., издадена от Глобал тур ЕАД. По отношение на тези доставки, преценката на административния съд за липса на реални доставки е неправилна. Видно е от доказателствата по делото, за спорните доставки за издадени фактури, които съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч., като към всяка от тях са налични приемо-предавателни протоколи, подписани от предаващата страна, същите са осчетоводени и е извършено плащане в брой. От приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в ревизирания период дружеството е извършило последващи продажби на минерална вода, за което е издало цитираните в заключението фактури към клиенти, като без значение е обстоятелството, че доставките не са реализирани във всеки един месец от ревизирания период. Вещото лице е установило съответствие между закупените с процесните фактури стоки и стоките предмет на последващите продажби, поради което извода на съда за липса на доказателства за последващо влагане на доставките в икономическа дейност на ревизираното лице, са неправилни. Предвид изложеното и с оглед представените преки и косвени доказателства, обуславящи действителното извършване на сделките, неоснователни и в противоречие с трайната практика на ВАС и СЕС са изводите на съда свързани с липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик Като е приел друго и е отхвърлил жалбата в тази й част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което страда от посочените по-горе касационни пороци и като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, постановено друго такова по изяснения от фактическа страна спор, с което оспореният РА да бъде отменен в тази му част. В съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. Дружеството е направило разноски за първоинстанционното и касационното производство в размер на 2 786.15 лева, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, а касатора - разноски в размер на по 1049.93 лева, юрисконсултско възнаграждение за всяка една от инстанциите. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,