Решение № 10121 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. А. У. лично и като законен представител на Н. А. Х. и Е. А. Х., граждани на Сирия, чрез адвокат С. Попов, срещу решение 4857/09.05.2025 г., по адм. дело 874/2025 година по описа на Административен съд Хасково (АС-Хасково). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата им срещу решение 2537/14.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи във връзка със сочените касационни основания, по които претендира отмяна на решението на АС-Хасково със законните последици. Ответникът председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител юрк. Е. Хичовски оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на твърдението си за правилност на решението на съда и на административния акт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 4857/09.05.2025 г., по адм. дело 874/2025 г. на Административен съд Хасково е отхвърлена жалбата на Ж. А. У., действаща лично за себе си и за малолетните си деца Н. А. Х. и Е. А. Х., срещу решение 2537/14.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. С него на оспорващата и двете й деца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е счел, че изложените от жалбоподателката факти и обстоятелства не съставляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че не би следвало да се приеме, че твърдяното от чужденката преследване е такова по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Счел е, че от изявленията на жалбоподателката е видно, че същата не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа и религиозна принадлежност, същата не е била член на политическа партия и въоръжена групировка, не е била арестувана, съдена и осъждана и не е имала проблеми с официалните сирийски власти, армия и полиция. На следващо място административния съд е изследвал наличието на предпоставките на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Установено е, че няма данни член на семейството на чужденката да е получил статут на бежанец. Първоинстанционния съд е приел, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, въз основа на което административния акт и в тази му част е бил постановен при правилно прилагане на материалния закон. Прието е, че в решението административния орган е спазил изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти, ведно с въпроса за сигурността на страната й по произход. Съдът е съобразил, че част от жалбоподателите са непълнолетни и малолетни, и същите са деца в риск по смисъла на чл. 30а от ЗУБ. За наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 т. 3 от ЗУБ е взел предвид състоянието на страната на произход, като са кредитирани предоставените от административния орган справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ МС. Въз основа на изложените в тези справки данни и личната история на чужденката съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗУБ, тъй като те не обосновават извода, че чуждата гражданка и децата й биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства. Административния съд е извършил преценка и на чл. 30а ЗУБ относно потребността на ненавършилите пълнолетие чужди граждани, като е отчетена потребността от образование, медицински грижи и грижи в семейна среда. При съобразяване на представените доклади, съдът е приел, че ненавършилите пълнолетие чужди граждани биха се чувствали по добре в страната им на произход. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на Ж. А. У. и децата й за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно § 196 от Наръчника на ВКБООН по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец тежестта на доказване е споделена между кандидата и интервюиращият орган, при отчитане на общия принцип тежестта да докаже фактите се носи от лицето, подало молбата за закрила. В настоящия случай правилно са преценени всички относими факти при произнасянето по молбата за международна закрила, следователно е спазена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства, че чуждите граждани са била изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността на оспорващата и децата й като граждански лица - в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история не се установява Ж. А. У. и децата й да са били обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето им, не са установени намеси в личната сфера на лицата, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Единственото опасение, което чуждата гражданка е заявила, е във връзка с обстановката в страната на произход, но не е изложена никаква информация за действия, от които да има реална опасност за нея и нейните деца. На база събраните доказателства по делото следва да се заключи, че към настоящия момент липсват основания да се приеме, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на молителката и децата й, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход. Ето защо следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила и нейните деца поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. В страната не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие не е на такова високо ниво, което да дава основания да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Нещо повече, проблемите, които чужденката и семейството й са заявили като причини за напускането на Сирия са основно такива от личен характер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за нарушение на чл. 6а ЗУБ, съгласно който при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето. В т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ, в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват ЗЗДет, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. По данни на самата жалбоподателка, същата има три деца. Най-голямото от тях- М. Я., останало при баба си, която се намира в Турция, тъй като било болно- имало [заболяване] и се нуждаело от лечение. В България чужденката пристигнала с другите си две деца- Н. и Елияс. С Н. А. Х. (непълнолетен към настоящия момент) е проведено интервю в присъствието на майката и социален работник. С другото дете- Е. А. Х., не е проведено интервю, тъй като то е на две години. През Представени са социални доклади от дирекция "Социално подпомагане" - Харманли в административното производство. В съдебното производство също е изготвен социален доклад, а жалбоподателката и децата са представлявани от адвокат, назначен от съда на основание чл.26 от ЗПП. Ето защо съдът намира за неоснователно оплакването за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. На следващо място следва да се приеме, че административния съд се е произнесъл след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. В съдебното решение е обсъдена и ситуацията в държавата на произход - съобразно представените справки по делото относно общото положение в Сирия, като не намират опора твърденията, че съдът се е позовал на неактуална справка. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателката и децата й да са били принудени да отпътуват от Сирия поради реална опасност от тежки посегателства. Настоящият състав счита, че представените справки, съдържащи информация за обстановката в Сирия са изготвена от специализирана дирекция, при ДАБ-МС същите представляват официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Пред настоящето касационно производство е представена справка с вх. МД-02-528/31.09.2025 г. от която се установява, че към 25.09.2025г., считано от 08.12.2024г. около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия. Следва да се посочи, че доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, то по отношение на нея и децата й не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. При това положение както административният орган, така и съдът, са направили максимално възможното за защитата на висшия интерес на детето по смисъла на чл. 6а от ЗУБ, чл. 23 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. Следва да се отбележи, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила при липса на материалноправните предпоставки за това, предвидени от българския и европейския законодатели. По тези съображения и по изложените в първоинстанционното решение мотиви, към които настоящата касационна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, решението на Административен съд - Хасково като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,