Решение № 131 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2018 г.

Решение № 131 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на административния ръководител – Председател на Софийски районен съд против Решение № 2515 от 16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 14141 по описа за 2017 г. на АССГ, с което е отменена Заповед № АС-397/14.12.2017 г. на председателя на Софийски районен съд, в частта й, с която е разпоредено, че жалбоподателите, като лица, срещу които е образувано дисциплинарно производство, не следва да получат допълнително трудово възнаграждение в определения със заповедта размер на 43,57% върху основното месечно трудово възнаграждение и ранг за м. 11.2017 г. и същите не са включени в утвърдения списък - Приложение № 1 към заповедта на лицата, които имат право да получат допълнително възнаграждение и делото е изпратено като преписка за ново произнасяне при спазване на дадените с мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт по съображения за постановяването му в противоречие с разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се посочва, че е налице и неправилно прилагане на чл. 173, ал. 2 от АПК в частта, с която е постановено връщане на преписката за ново произнасяне. Ответницата И. Митева се явява лично и оспорва касационната жалба, като прилага ново доказателство- извлечение от Протокол № 29 от заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 02.10.2018 г., видно от което е взето решение, с което е прекратено производството по дисциплинарно дело № 27/2017 г., образувано по предложение на К. Т.- председател на Софийски градски съд, изх. №РД-21-851/2017 от 04.07.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание на съдия И. Митева - съдия в СРС поради изтичане на 6-месечния срок по чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт, считано от откриване на нарушенията. Ответникът Ф. С. е оспорил касационната жалба в писмен отговор, като е посочил, че решението на АССГ е постановено при правилно проявление на служебното начало, като съдът правилно е проконтролирал и материалната незаконосъобразност на оспорвания акт. Ответниците А. А., И. Б., М. П., Е. Л., М. Л., П. Х., А. Д. и Л. Г., при редовно призоваване, не се явяват и не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С.- град е жалба от И. М., Ф. С., А. А., И. Б., М. П., Е. Л., М. Л., П. Х., А. Д. и Л. Г. против Заповед №АС-397/14.12.2017 г. на председателя на Софийски районен съд, в частта й, с която е разпоредено, че лицата, срещу които е образувано дисциплинарно производство, не следва да получат допълнително трудово възнаграждение в определения със заповедта размер на 43, 57% върху основното месечно трудово възнаграждение и ранг за м. 11.2017 г. и същите не са включени в утвърдения списък- Приложение № 1 към заповедта на лицата, които имат право да получат допълнително възнаграждение. С постановеното решение, Административен съд С.- град е отменил заповедта в оспорваната част като незаконосъобразна и е върнал преписката на административния ръководител - Председател на СРС, като е приел, че ограничаването на имуществените права на жалбоподателите чрез изключването им от правоимащите да получат ДТВ поради висящо, но неприключило дисциплинарно производство, на основание чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ, противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, чл. 8, ал. 2 КТ, вр. чл. 229 ЗСВ, поради което и председателят на съда не е следвало да го прилага. Отбелязал е, че правилото на чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ противоречи и на принципа на пропорционалност, който изисква актовете на държавни органи да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба. Според съда, ако последва налагане на дисциплинарно наказание, няма пречка да бъде нормативно предвидено връщане на полученото ДТВ за съответната година, но е недопустимо санкционно ограничаване на имуществени права предварително, на основание подзаконова норма, поради образувано дисциплинарно производство. Законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му- чл. 142, ал. 1 АПК. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателите към момента на издаване на оспорената заповед са съдии в Софийския районен съд. Срещу всеки от тях има образувано дисциплинарно производство, което не е приключило с окончателен и влязъл в сила акт към момента на издаване на оспорената заповед. Пленумът на ВСС, с Решение по т. 31 от Протокол № 39/30.11.2017 г. е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7, във връзка с чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/, приети с решение на ВСС по Протокол № 34/27.10.2011 г., като размерът на средствата се определя съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението и не следва да се надвишава. На лицата по чл. 7, ал. 2 от ПОИСДТВ да се изплатят възнаграждения върху основните им месечни трудови възнаграждения в размер, равен на процента на увеличение в ОСВ, съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението. На основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, чл. 2, чл. 3 и чл. 9 от ПОИСДТВ и решението по т. 2, председателят на СРС е издал Заповед №АС-397/14.12.2017 г., с оспорената пред съда част от която е разпоредено, че лицата, срещу които е образувано дисциплинарно производство /сред които са жалбоподателите/ или са с наложено дисциплинарно наказание, не следва да получат ДТВ в определения със заповедта размер от 43. 57% върху основното месечно трудово възнаграждение и ранг за м. 11. 2017 г. и жалбоподателите не са включени в утвърдения списък-Приложение № 1 към заповедта на лицата, които имат право да получат допълнително възнаграждение. От правна страна, в чл. 30, ал. 2, т. 10 от Закона за съдебната власт, в приложимата към казуса редакция /ДВ, бр. 28 от 2016 г. / е предвидено, че Пленумът на ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите С чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., е предвидено определяне на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда, когато това е регламентирано в трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор. Съгласно ал. 2 условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят с договорите и вътрешните правила по ал. 1. На основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Висшият съдебен съвет, с решение по Протокол № 34/27.10.2011 г., е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ). С чл. 7, ал. 1 от ПОИСДТВ правомощието за определяне размерите на допълнителните възнаграждения на магистратите е предоставено на административните им ръководители. С решение на Пленума на ВСС по т. 31 от Протокол № 39 от 30.11.2017 г., ВСС "дава съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във вр. с чл. 9 от ПОИСДТВ. Размерът на средствата се определя съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението и не следва да се надвишава". С чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ е предвидено, че "лице, с наложено дисциплинарно наказание или срещу което е образувано дисциплинарно производство, няма право на допълнително възнаграждение. При прекратяване на дисциплинарното производство или в случай на отмяна на същото, допълнително възнаграждение се изплаща само в рамките на бюджетната година, за която се отнася възнаграждението. След като допълнителното възнаграждение, чиято дължимост е предмет на решението в оспорената пред съда заповед е за 2017 г., то следва релевантните факти и обстоятелства за преценката дали съдията има право на такова възнаграждение да са осъществени или възникнали през същия период. Предвид посоченото, самият факт на наличие на образувано и неприключило дисциплинарно производство срещу съдиите не съставлява фактическо основание за издаване на заповедта, тъй като не е отчетено по отношение на всеки конкретен съдия, привлечен към дисциплинарна отговорност, дали предмет на висящото производство са нарушения, извършени през 2017 г., за която се изплащат допълнителните възнаграждения, или такива, извършени в минал период, който е извън преценката на административния орган. В този смисъл неотносимо към конкретния казус е и издаденото решение на СК на ВСС от октомври 2018 г., с което е прекратено производството по дисциплинарното дело, водено по отношение на И. М. Касационната инстанция приема, че съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон в частта, с която оспорената заповед е отменена. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което в тази обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Решението на АССГ е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон в частта, с която е постановено връщане на преписката на административния ръководител на Софийски районен съд за ново произнасяне. Първоинстанционният съд не е изложил фактически или правни съображения, мотивиращи извода му за оперативна самостоятелност на административния ръководител да разпорежда плащания извън рамките на бюджетната сметка на съда за 2017 г. Разсъждението му, че ако последва налагане на дисциплинарно наказание, няма пречка да бъде нормативно предвидено връщане на полученото ДТВ за съответната година, не е издържано. На основание § 3 от допълнителните и заключителни разпоредби на ПОИСДТВ средствата за допълнителни възнаграждения на административните ръководители, лицата по чл. 7, ал. 2 и ал. 3, съдии, прокурори, следователи, в т. ч. младши съдии, младши прокурори, съдебни и прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията, инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на НИП и съдебните служители, както и социалните, здравните осигуровки и задължителното пенсионно осигуряване, се начисляват и изплащат в рамките на одобрената за конкретната година бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт. Правомощието на административните ръководители по чл. 9, ал. 1 от ПОИСДТВ, приети с решение по Протокол № 34/27.10.2011 г. на ВСС, се ограничава в рамките на утвърдената бюджетна сметка за заплати на съответния орган на съдебна власт за текущата бюджетна година и се преклудира след приключването й. Административните ръководители не могат да определят средства за допълнителни възнаграждения, отнасящи се за изминали отчетни финансови периоди (В същия смисъл Решение № 10225 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2014 г., VI о. и Решение № 11321 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2015 г., VI о.). С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта му по чл. 173, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,