Решение № 3428 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2018 г.

Решение № 3428 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Научно – изследователски център природа и екология" ЕООД, гр. София против решение № 512/28.06.2018 г. по адм. дело № 1169/2017 г. на Административен съд – Хасково, с което е отменена заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово и допълващата я заповед от 20.02.2014 г. на кмета на община Стамболово, в частта относно имот № 239002, находящ се в м. Сталева кория, землище на с. Голям извор, община Стамболово. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорване на административния акт и е подадена след изтичане на законоустановения срок за оспорване на акта. По същество излага съображения, че решението е неправилно, тъй като не се обосновава от доказателствата и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде обезсилен и производството по делото да бъде прекратено или евентуално - решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът "Атаман 1" ЕООД, гр. София оспорва касационната жалба. Поддържа, че касационната жалба е подадена от лице без правен интерес, а по същество излага съображения за неоснователност на същата. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят и направените по делото разноски. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът кметът на община Стамболово не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С отменената с оспореното решение заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово, допълнена със заповед от 20.02.2014 г. на кмета на община Стамболово, в полза на касатора "Научно – изследователски център природа и екология" ЕООД, гр. София, е учредено право на прокарване на мрежи и съоръжения в чужди имоти. Като лице, което се ползва от заповедта, дружеството е конституирано като заинтересована страна по делото. С обжалваното решение този благоприятен за страната административен акт е частично отменен и следователно оспореното решение засяга негативно правната сфера на дружеството. Това, а не фактическото засягане на имота, обосновава правния интерес на юридическото лице от оспорване на съдебния акт (чл. 210, ал. 1 АПК). Поради това настоящият състав приема, че касационният жалбоподател има правен интерес от обжалване на решението, а доводите на ответника "Атаман1" ЕООД в обратния смисъл са неоснователни. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Хасково е недопустимо. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Атаман1", ЕООД, гр. София, сега ответник (с определение от 04.01.2018 г. производството по отношение на жалбоподателя "Атаман" ООД, с. Стамболово е прекратено) против заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово, допълнена със заповед от 20.02.2014 г. на същия орган, с която в полза на "Научно – изследователски център природа и екология" ЕООД, гр. София е учредено право на прокарване на присъединителна кабелна линия 20 кV от ФЕЦ 1 МW в ПИ 000072, м. "Саяджика" по КВС на землище с. Кралево, до ж. р. стълб № 106 от ВЛ подстанция "Славяни"- с. Долно Ботево през имоти в землищата на с. Кралево и с. Голям извор, както следва: имот № 061002 по КВС на землище на с. Голям извор, в който се намира ж. р. стълб № 106 от ВЛ подстанция "Славяни"- с. Долно Ботево, имот № 000072, собственост на заявителя, имот № 239002, собственост на заявителя и имоти №№ 000077, 010019, 000131, 000238, общинска собственост, в частта по отношение на имот № 239002 (уточнение на жалбата от 28.12.2017 г.). Жалбоподателят поддържа, че към датата на издаване на заповедта имот № 239002 е собственост на "Атаман" ООД, а от 19.07.2012 г. е собственост на "Атаман 1"ЕООД. Излага съображения, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като липсва решение на общинския съвет по чл. 25 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), поради което същата е нищожна. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на заповедта в оспорената част или евентуално - да я отмени. С допълнително уточнение от 23.12.2017 г. жалбоподателят заявява, че не е запознат със съдържанието на заповедта от 20.02.2014 г. на кмета на община Стамболово, но ако същата се отнася към собствеността на ПИ № 239002 по плана на земеразделяне на с. Голям извор, да се приеме, че обжалва "съдържанието на тази част от заповед от 20.02.2014 г. " Съдът приема, че предмет на оспорване са заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово, в частта с която е учредено право на прокарване на присъединителна кабелна линия през имот № 239002 по плана на земеразделяне на с. Голям извор и заповед от 20.02.2014 г. на същия административен орган, с която първият акт е допълнен, в частта относно посочения имот. Приема също, че като собственик на имот № 239002 към датата на постановяване на заповедта от 20.02.2014 г., с която е допълнена заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово, дружеството – жалбоподател е негативно засегнато от акта в оспорената част, тъй като имотът му е обременен с тежест, поради което има право да оспори административния акт. Съдебният състав стига до извода, че заповед № 267/14.05.2012 г. не е съобщена на жалбоподателя и на неговия праводател "Атаман" ООД. Приема, че заповедта от 20.02.2014 г., с която първият акт е допълнен, също не е съобщена на дружеството- жалбоподател, както и че като собственик на имот № 239002 към датата на постановяване на заповедта от 20.02.2014 г. именно дружеството – жалбоподател е легитимирано да оспори този акт. Съдебният състав стига до извода, че срокът за оспорване на допълващата заповед не е изтекъл и на това основание намира, че жалбата е допустима и по отношение на заповед № 267/2012 г., както по доводите за нищожност, които не са ограничени със срок, така и относно нейната законосъобразност в частта, засягаща ПИ № 239002. По същество съдът приема, че заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово е постановена при съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, и в противоречие с материалния закон. По отношение заповедта на кмета на община Стамболово от 20.02.2014 г. съдебният състав стига до заключението, че същата е незаконосъобразна на вече изложените относно първия акт основания и тъй като е с акцесорен характер и няма самостоятелно значение, също следва да бъде отменена. По тези съображения с решението, предмет на оспорване, съдът отменя заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово и допълващата я заповед от 20.02.2014 г. на същия административен орган, в частта относно недвижим имот № 239002, находящ се в м. Сталева кория, землище на с. Голям извор, община Стамболово. При тези факти настоящата инстанция прецени, че изводът на Административен съд – Хасково за допустимост на оспорването е направен в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство е наличието на правен интерес от оспорване на административен акт (чл. 147, ал. 1 от АПК). Интересът трябва да е личен и пряк, поради което легитимирани да оспорят административен акт с доводи за неговата незаконосъобразност и искане за отмяната му са лицата, за които този акт създава права или задължения или непосредствено засяга техни права и законни интереси. В случая към датата на постановяване на заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово, допълнена със заповед от 20.02.2014 г. на същия орган, с която в полза на "Научно – изследователски център природа и екология" ЕООД, гр. София е учредено право на прокарване на присъединителна кабелна линия 20 кV от ФЕЦ 1 МW в ПИ № 000072, м. "Саяджика" по КВС на землище с. Кралево, до ж. р. стълб № 106 от ВЛ подстанция "Славяни"- с. Долно Ботево през имот № 239002 в землището на с. Голям извор, жалбоподателят "Атаман 1" ЕООД не е собственик на имота, през който преминава кабелното трасе. Следователно дружеството не е негативно засегнато от административния акт в тази част и не е активно легитимирано да оспори заповедта в тази част с доводи за нейната незаконосъобразност. Поради това настоящата инстанция приема, че жалбата на "Атаман1" ЕООД, гр. София против цитираната заповед с искане за отмяната й като незаконосъобразна е недопустима. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отменя като незаконосъобразна заповед № 267/14.04.2012 г. на кмета на община Стамболово в частта относно имот № 239002 в землището на с. Голям извор, Административен съд – Хасково постановява недопустим съдебен акт, който в тази част подлежи на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване. Жалбата на дружеството против заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово е допустима и може да бъде разгледана само по отношение на доводите за нищожност на акта (ТР № 3 от 16.04.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд), в която част обаче липсва произнасяне на съда. В частта, в която е отменена заповед от 20.02.2014 г. на кмета на община Стамболово в частта относно имот № 239002 в землището на с. Голям извор, решението на Административен съд – Хасково също е недопустимо. Както съдът правилно приема тази заповед е издадена по реда на чл. 62, ал. 1 АПК, тъй като с нея е допълнена заповед № 267/14.05.2012 г. на същия административен орган. Тази заповед подлежи на самостоятелно оспорване от лицата, чиито права и законни интереси за засегнати и за които създава задължения. Освен за наличие на правен интерес от обжалване, съдът следва да следи и за останалите изисквания за редовност на жалбата, посочени в чл. 150 АПК. В случая първоинстанционният съд приема, че "Атаман1" ЕООД оспорва и този акт, въпреки че волеизявление в този смисъл всъщност не е направено от дружеството. В уточнението от 23.12.2017 г. жалбоподателят изрично заявява, че не е запознат със съдържанието на заповедта на кмета на община Стамболово от 20.02.2014 г., а изявлението, че обжалва съдържанието на заповедта в частта относно имот № 239002 в землището на с. Голям извор, който вече е негова собственост, е направено под условие и фактически липсва петитум. При тези неясни твърдения и искания първоинстанционният съд е следвало да остави жалбата без движение и да даде на жалбоподателя указания да уточни акта, който оспорва или съответно частта от акта, която обжалва, да посочи в какво се състои незаконосъобразността и да уточни искането си пред съда, тъй като съдържанието на административен акт се оспорва само по административен ред (чл. 81, ал. 2 АПК). В случая това не е направено и производството пред първоинстанционния съд е проведено по нередовна жалба, без съответно искане и без възможност да се прецени и правния интерес на жалбоподателя от оспорване на акта, тъй като допълнението, направено със заповедта всъщност е само по т. 1 от акта и засяга ПИ № 061002 по КВС на землище с. Голям извор, който не е включен в първоначалната заповед № 267/14.05.2014 г. Ето защо като се произнася по същество и отменя като незаконосъобразна заповед от 20.02.2014 г. на кмета на община Стамболово в частта относно ПИ № 239002 в землището на с. Голям извор, съставът на Административен съд – Хасково постановява решение, което е недопустимо и следва да бъде обезсилено и в тази част. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено в частта, в която е отменена като незаконосъобразна заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово в частта относно ПИ № 239002 в землището на с. Голям извор. В частта, в която е отменена като незаконосъобразна заповед от 20.02.2014 г. на кмета на община Стамболово относно ПИ № 239002 в землището на с. Голям извор, решението на Административния съд също следва да бъде обезсилено, а на основание чл. 221, ал. 3 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав в тази част. При новото разглеждане на делото съдът следва да прояви процесуална активност и да отстрани посочените по- горе нередовности на жалбата, като даде на жалбоподателя съответни указания. След отстраняване на нередовностите съдебният състав следа да прецени правния интерес от оспорване на заповедта като съобрази доколко същата самостоятелно засяга права и законни интереси на оспорващия. По доводите за нищожност на заповед № 267/14.05.2012 г. на кмета на община Стамболово липсва произнасяне на съда, поради което жалбата в тази част също следва да бъде върната на административния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на производството пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,