Решение № 17244 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 426/2011 г.

Решение № 17244 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 426/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Йорданов Парапанов от гр. Горна Оряховица против решение № 509 от 30.11.2010 г. на Административен съд - Велико Търново по административно дело № 714/2010 г., с което е отхвърлено оспорването, извършено с жалбата му срещу заповед № ГО 387 от 1.07.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) при Община Горна Оряховица, потвърдена с решение № РД 12-21/30.07.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Велико Търново. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на първоначалната жалба срещу заповедта на директора на ДСП - Горна Оряховица. Доводи в подкрепа на исканията се наведени от касатора в допълнително представени молба и становище, както и от служебния му процесуален представител адв. Стоян Петров в писмена защита и съдебно заседание. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е заповед № ГО 387/1.07.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, с която на жалбоподателя е спряна за срок от два месеца отпуснатата със заповед № ГО 387/26.05.2010 г. месечна помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социалните помощи (ППЗСП), поради неполагане на общественополезен труд. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД 12-21/30.07.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма и в съответствие с разпоредбите на материалния закон, без да е установил съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора и служебния му процесуален представител пороци. Решението на Великотърновския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Противно на касаторовите твърдения, първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения на жалбоподателя, като им е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая администрацията законосъобразно е спряла отпуснатата на Веселин Парапанов месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, поради наличието на отрицателната предпоставка по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Според втората алинея на същия чл. 12, тези лица полагат общественополезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно. В императивната норма на ал. 5 от чл. 12 на ППЗСП е уредено, че при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок от 2 (два) месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказа. Неявяването на лицето за участие в програма за полагане на такъв труд през месец юни 2010 г. не може да се тълкува по различен начин от отказ, поради което то осъществява предпоставката на чл. 12, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, за спиране на отпусната му помощ за двумесечен срок. По делото е установено по несъмнен начин, че Парапанов се е явил за полагане на общественополезен труд в Гробищен парк - Горна Оряховица през месец юни 2010 г. само на 7.06.2010 г., въпреки че е бил надлежно уведомен за това му задължение от общинската администрация. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не водят до друг извод. Касаторовите твърдения, че той винаги се е явявал на работа и се е подписвал в присъствената книга, но е бил освобождаван по уважителни причини (належащ медицински преглед) от длъжностното лице, са голословни. В случая не е налице и освобождаващата от полагането на общественополезен труд и изключваща спирането на месечната помощ предпоставка по чл. 12, ал. 7, т. 3, предл. 1 от ППЗСП. Касаторът, на когото с експертно решение на ТЕЛК е призната 11 % трайно намалена работоспособност, не е лице с "трайни увреждания" - такова би бил, ако установената степен на трайно намалена работоспособност е 50 и над 50 на сто (съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за интеграция на хората с увреждания, "човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто). За да е приложима за него хипотезата на чл. 12, ал. 7, т. 3, предл. 2 от ППЗСП, следва да е с установена временна неработоспособност повече от 20 дни в месеца, което по делото не е удостоверено с документ от компетентните органи. Инвокираното възражение, че съдът несправедливо е постановил решението си, без на Парапанов да му е предоставена възможност да ползва безплатна правна помощ, е неоснователно. Жалбоподателят не е сезирал първоинстанционния съд с подобно искане и не е представил доказателства пред предходната съдебна инстанция, обуславящи нуждата от такава. Безплатна правна помощ за процесуално представителство съгласно Закона за правната помощ (ЗПП) се предоставя в два случая. Първо, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, и второ, по преценка на съда. В случая характерът на производството пред Великотърновския административен съд е такова, че по закон не предвижда задължителна адвокатска защита. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). Данни, че са налице част предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда (касатора няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и желае да има адвокат), са постъпили по делото едва пред касационната инстанция, а повечето от тях са относими само за производството пред нея (делото се води вече в гр. София, а не в близкия на Парапанов гр. Велико Търново, и др.). Извън горното, с безспорността на фактите по казуса и неговата ниска фактическа и правна сложност в първата инстанция, предоставянето на безплатна правна помощ в случая не е било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващия - т. е. интересите на правосъдието не са изисквали това. Другояче стои въпросът за касационното производство - касационната инстанция е съд по правото, а не по фактите, и с оглед установеното наличие на предпоставките по чл. 23, ал. 2 от ЗПП, на Парапанов му е осигурено безплатно процесуално представителство за производството пред Върховния административен съд. Предвид изложеното по-горе това обаче не би могло да обуслови извод за допуснато от Великотърновския административен съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото правото на защита на Парапанов пред първата инстанция не е накърнено. От горното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторът и служебният му адвокат, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесната заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,