Решение № 16291 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10420/2011 г.

Решение № 16291 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10420/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 330 от 14.06.2011 г., постановено по адм. д. № 445/2011 г. Административен съд гр. Плевен е отменил решение № 18/19.04.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № 68/10.03.2011 г. на ръководител "ПО". Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Срещу това решене е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" Плевен с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Неизплащането на трудовото възнаграждение не влече задължение за внасяне на осигурителни вноски, такива не са внесени от работодателя и поради това спорният период не е зачетен за осигурителен стаж. Моли обжалваното решение да бъде отменено и бъде потвърдено оспореното решение на директора на РУ "СО" гр. Плевен. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, по същество за неоснователна. По делото безспорно е установено, че Илия Тодоров Шугльов от гр. Кнежа е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-33822/25.10.2010 г. След преценка на представените със заявлението документи за осигурителен стаж, ръководителят на "ПО" при РУ "СО" гр. Плевен е издал разпореждане № 19/08.12.2010 г., с което на основание чл. 68, ал. 1 - ал. 3 от КСО на заявителя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 23.10.2010 г. С последващо разпореждане № 68/10.03.2011 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, пенсията на Илия Тодоров е изменена и отпусната в действителен размер, като от представените документи не е зачетен като стаж за пенсиониране периода от 01.05.1999 г. до 31.12.2000 г. Пенсионният орган е приел, че в представено УП-15 с изх. № 1432-1549/10.09.2008 г., издадено от "Деметра" ЕООД гр. Кнежа има данни за неизплатени заплати. Илия Тодоров е подал жалба срещу разпореждане № 68/10.03.2011 г. до НОИ и до директора на РУ "СО" с твърдения, че неправилно пенсионният орган не му е зачел за осигурителен стаж периода от 01.02.1999 г. до 13.08.2001 г., в който е работил към ЕООД "Деметра" гр. Кнежа, има изплащане на аванс и заплата и стажът му е надлежно заверен в трудовата книжка. Съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО, по жалбата се е произнесъл компетентният орган - директорът на РУ "СО" гр. Плевен. С решение № 18/19.04.2011 г. директорът е отхвърлил жалба вх. № МП-9513/04.04.2011 г. на Илия Тодоров Шугльов от гр. Кнежа като неоснователна и е потвърдил разпореждане № 68/10.03.2011 г. на ръководител "ПО" с мотиви, че при зачитане на осигурителен стаж и доход на лицето не е включен периодът 01.05.1999 г. - 31.12.2000 г., за който има данни за неизплатени трудови възнаграждения от осигурителя ЕООД "Деметра" гр. Кнежа. Първоинстанционният съд е обсъдил данните от приетите по делото и приложени към пенсионната преписка доказателства, подвел е фактите към релевантните материалноправни норми и изложил обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правилно е приел, че периодът от 01.05.1999 г. до 31.12.2000 г., през който лицето е работило по трудов договор с "Деметра" ЕООД гр. Кнежа, следва да бъде зачетено за осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. За този период е установено, че лицето е работило при пълното законоустановено работно време и сумите на неизплатените трудови възнаграждения са му начислени в разплащателните ведомости за заплати. Следователно, неполучените трудови възнаграждения са дължими, поради което са дължими и осигурителните вноски върху възнагражденията. Неизплащането на трудово възнаграждение за процесните периоди, не заличава дължимостта на осигурителните вноски и не изключва съществуването на положения осигурителен стаж. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Съдът е обосновал приложимостта на нормите на Дял III от КТ от 1951 г., приемайки, че неизплатените от работодателя осигурителни вноски не лишават работниците от правото им на пенсия. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, зачетено за трудов стаж, положен до 31 декември 1999 г., съгласно горепосочените разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Според разпоредбата на чл. 70а от КСО /в редакцията си от ДВ - бр. 41 от 2009 г. в сила от 01.07.2009 г./ средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5, а за самоосигуряващите се лица - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Правилен и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че периодът, който се зачита за трудов стаж по КТ следва да се приравни за осигурителен стаж по КСО, при съответната категория труд, независимо дали са внасяни или са дължими от осигурителя съответните вноски. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,