Решение № 2134 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2016 г.

Решение № 2134 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Пауталия турс" АД срещу решение № 151 от 10.12.2015 г. постановено по адм. дело № 86 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - К.. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не е анализирал в пълнота събраните по делото доказателства, избирателно и едностранно се е позовал на някои от тях, което е довело до погрешни правни изводи. Дружеството е подало в законния срок декларации представляващи приложение 5 към чл. 16 и 7А към чл. 22а от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община К. (Наредбата/НОАМТЦУТОК), за освобождаване от такса битови отпадъци (ТБО) за 2012 г. и 2013 г. за хотел "Пауталия" и за "Г. К.", които са представени по делото. Органът е отказал да приложи изискванията на закона и дружеството се е принудило да подаде отново декларации по чл. 16 от Наредбата, в които без да ползва обектите си е посочило един брой кофа годишно, за да не се начисли ТБО в промили върху данъчните оценки на имотите. Налице е кореспонденция между страните, като с отговор от 22.03.2013 г. дружеството е посочило, че данните за брой кофи и честота на извозване са алтернативна възможност, в случай че административния орган не приеме изискванията за прилагане на разпоредбата на чл. 22а от Наредбата. Административният орган, в противоречие на закона и действителното фактическо положение - неработещи и неползващи се обекти е определил ТБО. От страна на ответника не са представени относими доказателства, установяващи предоставени услуги, за които са установени задължения за ТБО, а представените такива са оспорени. Дружеството не дължи ТБО във вида и размерите, определени в атакувания акт, защото по отношение на него е възникнала и съществува хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и е спазило процедурния ред по чл. 22а от Наредбата. Незаконосъобразният текст на чл. 23, ал. 2 от Наредбата не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. По посочените и по подробно изложени в писмени бележки съображения прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт, в частта, в която е определено задължение за такса битови отпадъци за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. и съответните лихви за просрочие. Алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Началник отдел "Местни приходи" ("МП") при община К., оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Пауталия турс" АД срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 809 от 10.10.2014 г. издаден от старши инспектор ПРК в отдел "Местни приходи" при община К., потвърден с решение № 1 от 09.02.2015 г. на началника на отдел "Местни приходи" при община К. в частта, с която е определено задължение за такса битови отпадъци в размер на 39 708, 22 лв. за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. и лихви за просрочие в размер на 6 889, 40 лв. по ЗЛДТДПДВ и е осъдил дружеството да заплати на община К. направените по делото разноски. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че "Пауталия турс" АД е собственик на недвижим имот - земя и сграда (хотел "Пауталия"), находящ се в гр. К., бул. "Б." ..№..., за който е подало декларация № 1233 от 18.06.2010 г. Със заповед № РД-00-1388 от 28.10.2011 г. кметът на община К., на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е определил границите на районите и честотата на сметоизвозване на територията на общината през 2012 г., а със заповед № РД-00-1255 от 17.10.2012 г. - границите на районите, в които ще се предоставят услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо за битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Булевард "България", където е разположен имотът, попада в обхвата на 2-ри район и за двете календарни години. С АУЗД № 809 от 10.10.2014 г. издаден от старши инспектор ПРК в отдел "Местни приходи" при община К. (определен заповед № РД-00-620 от 23.05.2014 г. на кмета на общината, като лице имащо правата и задълженията на орган по приходите) установено задължение ТБО за процесния имот за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. в размер на 23 458, 05 лв. от които главница 20 123, 04 лв. и лихви 3 335, 01 лв. АУЗД е оспорен, като с решение № 1 от 09.02.2015 г. на началник отдел "МП" в община К. е потвърден. ТБО за 2012 г. за имот хотел "Пауталия" е определена в размер на 1.5 промила за поддържане на чистотата на терените за обществено ползване, плюс 4 лв. годишно за 1 бр. кофа. ТБО за 2013 г. за имот хотел "Пауталия" е определена в размер на 1.4 промила за поддържане на чистотата на терените за обществено ползване, плюс 4 лв. годишно за 1 бр. кофа. Таксата е определена на база данъчната оценка на имота (като същата е по-високата измежду отчетната стойност и данъчната оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ) при облагаема основа 6 936 218, 20 лв., съгласно решение № 765 от 31.01.2012 г. и решение № 174 от 20.12.2012 г. и на общински съвет - К.. Съдът е посочил, че по делото са представени декларации за определяне на ТБО от ЮЛ вх. № 26-П-56 от 18.11.2011 г. и вх. № 26-П-103 от 30.11.2012 г., от които е видно, че дружеството-жалбоподател е декларирало за процесния имот за 2012 г. и 2013 г. ползването на 1 бр. малка кофа и че обекта е неработещ. Представен е договор № 244 от 31.01.2012 г. със страни Общинско предприятие "Чистота" гр. К. и "Пауталия турс" АД, с предмет уреждане честотата на извозване на специализираните съдове за събиране на битови отпадъци за обслужване на нежилищни имоти на бул. "Б." ..№... (за 1 бр. кофа, един път годишно). От ответника са представени пътни листове за 2012 г. и 2013 г. на Общинско предприятие "Чистота" гр. К., както и Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община К., приета с решение № 765 от 31.01.2011 г. на Общинския съвет; Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета с решение № 174 от 20.12.2012 г. на Общинския съвет. При така установеното съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила и е в съответствие с материалния закон. След анализ на разпоредбите на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ и на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (но не в релевантната за процесния период редакция), на подадени от дружеството декларации с вх. № 26-П-56 от 18.11.2011 г. и с вх. № 26-П-103 от 30.11.2012 г., както и на посочени от него разпоредби от НОАМТЦУТОК, съдът е приел, че възражението на дружеството за недължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за недвижимия имот в гр. К., бул. "Б." ..№... (представляващ хотел "Пауталия"), е неоснователно. Изложил е, че представените по делото доказателства водят до извод за доказаност на престиране и ползване на услугата. Посочил е, че при липса на спор относно фактите и обстоятелствата по престирането и предоставянето на останалите услуги по чл. 62 от ЗМДТ за процесния имот, както и по отношение на определеното задължение за ТБО, относно имот, находящ се в гр. К., ул. "Б." ..№... (хотел "Велбъжд"), оспорения АУЗД законосъобразен Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тази разпоредба в случая е нарушена. АС - К. е приел, че предмет на оспорване е АУЗД в частта, с която на дружеството са определени задължения за ТБО за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. в размер на 39 708, 22 лв. и лихви за просрочие в размер на 6 889, 40 лв., както е заявено и от дружеството с направеното от него оспорване. Видно от акта, задълженията на дружеството са за два имота, а именно: имот находящ се в гр. К., на бул. "Б." ..№... с партиден № 819364470/001 (хотел "Велбъжд") и имот находящ се в гр. К., на бул. "Б." ..№... с партиден № 819364470/003 (хотел "Пауталия"). Предвид обаче липсата на изрични възражения за незаконосъобразност на акта в часттта относно имот с партиден № 819364470/001, съдът не е изложил установената по делото фактическа обстановка относно този имот, както и направените от него правни изводи досежно имота. Наред с това съдът не е изложил правни изводи, относно законосъобразността на акта, в частта относно начислените с него задължения за ТБО за имот с партиден № 819364470/003, досежно предоставянето на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както и относно наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци, установяването на които факти е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. Ограничавайки се единствено до обсъждане на основанията посочени от оспорващия, съдът е допуснал нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и не е да проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания. Поради това направеният в решението извод за законосъобразност на АУЗД в цялост се явява необоснован. Съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Това препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. По отношение на изложените от първоинстанционния съд правни изводи досежно имот находящ се в гр. К., на бул. "Б." ..№... с партиден № 819364470/003 (хотел "Пауталия"), за който са определени част от задълженията за ТБО в АУЗД, основателно е направеното в касационната жалба възражение, че съдът не е обсъдил всички приети по делото доказателства, включително подадените от "Пауталия турс" АД декларации вх. № 26-П-77 от 09.11.2012 г. и вх. № 26-П-8 от 14.01.2013 г. и как се съотнасят те с цитираната в АУЗД декларация с вх. № 26-П-103 от 30.11.2012 г., нито обстоятелството, че в декларация с вх. № 26-П-56 от 18.11.2011 г. дружеството не е заявило брой и вид съдове за битови отпадъци. наред с това в решението не е обсъдено съдържанието на заповед № РД-00-1388 от 28.10.2011 г. на кмета на община К., относно регламентираните с нея услуги по чл. 62 от ЗМДТ, които ще се предоставят от общината. Необоснован е и изводът на съда за доказаност на реалното престиране на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Ответникът не е представил доказателства, за сключен договор между общината и общинско предприятие "Чистота", гр. К. с предмет извършване на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Независимо от това, дори и да се приеме, че представените по делото пътни листове от общинското предприятие са издадени именно в изпълнение на задълженията на последното по такъв договор, то не може да се установи, че посоченият в тях маршрут обхваща и имотът на касатора, находящ се на бул. "България". За да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ и заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, следва да се установи че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и че тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установяването дали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината по отношение на имотите на дружеството за процесния период, както и дали общината е разполагала с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци, е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. В тежест на административния орган, като издател на акта и изпълнител на услугите е било да установи тези обстоятелства, тъй като основава на тях своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. За посоченото, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е следвало да му даде конкретни указания. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща го да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. В случая АС - К. не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Реалното предоставяне на услугите и наличието на депо може да бъде установено с всички допустими по закон доказателства - договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, доказателства за съществуването за депо за битови отпадъци, протоколи за извършена работа, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други. Такива не са представени по делото. План-сметките на общинско предприятие "Чистота" за зимното поддържане на уличната мрежа и за опесъчаване (за периода 01.12.2011 г. - 31.03.2012 г. и за периода 01.12.2012 г. - 31.03.2013 г.) не доказват реалното извършване на предвидените в тях дейности. При наличните по делото доказателства, направеният с решението извод за законосъобразност на АУЗД, се явява необоснован. Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Делото следва да бъде върнато на върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - К., съобразно дадените по-горе указания. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,