Решение № 11710 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13413/2014 г.

Решение № 11710 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13413/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Меглена Василева Нешева, чрез пълномощника и адв. Цановска, срещу Решение № 5392/8.08.2014 г., постановено по адм. д № 3129/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката обективно съединени искове, с искане за отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат изцяло предявените искове. Ответника по жалбата - Областна администрация на Област София чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на Меглена Нешева против Областна администрация на Област София, с предявени обективно съединени искове за претърпени имуществени вреди в размер от 45 802 лв. и неимуществени в размер на 5 000 лева. Имуществените вреди претендира от обявена за незаконосъобразна, с влязъл в сила съдебен акт, постановен по нейна жалба, заповед на областен управител на Област София по чл. 6, ал. 5 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/, и на действия и бездействия на администрацията. Размера им основава на разликата в средната пазарна стойност, по която би реализирала дължимите и се жилищни компенсаторни записи на 28.05.2005 г., дата, на която би следвало да бъде постановена законосъобразна заповед, при законосъобразни и в срок действия на администрацията и средната пазарна стойност на същите компенсаторни записи на 24.09.2009 г., датата, на която и е съобщено за издаването на 98 500 броя компенсаторни записи, както и натрупаната за периода инфлация и пропусната доходност от неинвестиране на активите. Неимуществените вреди основава на преживени негативни стрес, нерви и напрежение, свързани с действията на администрацията. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, основаващи обезщетяване на твърдяните за причинени имуществени и неимуществени вреди, при което е отхвърлил предявените искове, при приета и погасена по давност претенция. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Решението е валидно допустимо и правилно, не е постановено в нарушение на материалния закон, както се твърди в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от акта, действията или бездействията, както и да е налице пряка причинна връзка между тях и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, не е установила наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове. Правилна е преценката в обжалваното решение, че не са налице фактически действия и/или бездействия, в периода, предхождащ издаването на отменената от съда заповед на областния управител, основана на чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ, на каквито се основават претърпени вреди. Твърденията на ищцата основават неизпълнение на законово задължение за издаване на административен акт, относими към неговата законосъобразност, а непроизнасяне в установените от закона срокове от страна на административния орган формира мълчалив отказ, подлежащ на оспорване пред съда. Неправилен е обаче извода в обжалваното решение, че отменената от съда заповед на областния управител, с която е утвърдена оценката на уваженото искане за обезщетяване и е определена стойността на полагаемото се обезщетение в жилищни компенсаторни записи е законосъобразен административен акт. С решението си по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ съдът е изменил заповедта, както относно размера на утвърдената експертна оценка, така и относно обема на полагаемото се обезщетение на правоимащия. Тава изменение следва от неправилното приложение на материалния закон от административния орган, изрично посочено от съда в мотивите на съдебния акт, при което е налице незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Наличието на незаконосъобразен административен акт е една от предпоставките за обезщетяване на причинени вреди. Тези вреди следва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, а вредата е пряка, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Това законово изискване в случая не е налице. Претендираните в случая имуществени вреди се извличат от разликата в средната пазарна стойност, по която би реализирала жалбоподателката дължимите и се жилищни компенсаторни записи на 28.05.2005 г., дата, на която според нея би следвало да бъде постановена законосъобразна заповед, и средната пазарна стойност на същите компенсаторни записи на 24.09.2009 г., датата, на която и е съобщено за издаването на 98 500 броя компенсаторни записи. Разликата в стойността на компенсаторните записи в тези моменти не основава твърдените за причинени имуществени вреди, тъй като меродавен е момента на реализацията им, който момент изцяло зависи от волята на притежателя им, недоказан в развилото се съдебно производство. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗОСОИ компенсаторните записи са поименни и безналични, като с тях може да се участва в приватизационни сделки, както и да се ползват в случаите, предвидени в друг нормативен акт. Не е доказано сигурно неосъществено увеличение на имуществото, при което предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява неоснователен. В съответствие със закона е и извода на първоинстанционния съд, че в тази и част претенцията е неоснователна, като погасена по давност. Погасителната давност започва да тече от момента на преустановяване на незаконните фактически действия, съответно от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразния съдебен акт. Решението на съда, с което е изменен, като незаконосъобразен, административния акт в случая е влязло в сила на 12.03.2009 г., при което към момента на предявяване на иска - 25.03.2013 г. вземането е погасено по давност. Що се касае до периода 12.03.2009 г. до 24.09.2009 г., то по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на областния управител, при недоказване на момента на получаване на съдебния акт от административния орган, с оглед възможността и законовото задължение за изпълнението му. Правилно е приета в обжалваното решение недоказаност на претенцията за причинени неимуществени вреди и погасяване на вземането по давност. Изложеното в касационната жалба несъгласие с изводите на първоинстанционният съд не основава незаконосъобразност на решението и в тази му част. Основателна е жалбата против решението в частта му, с която са присъдени разноски на ответника по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и при приложението на чл. 8, ал. 1, т. 2 и 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимите се на ответника разноски възлизат на сума в размер от 2484 лева. Неправилно с решението е присъдена такава в размер на 2870 лева, което налага отмяна на решението в частта му, с която са присъдени разноски над дължимия се размер от 2484 до присъдения такъв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение